Юлия Кръстева

Юлия Стоянова Кръстева (на френскиJulia Kristeva) е френскобългарска изследователка – психоаналитиклингвистсемиотикфилософ и феминистка. Работата ѝ заема изключително важно място в постструктуралната мисъл и литературна критика. Тя е също известна писателка, като част от романите ѝ имат за тема България и Балканите.

Юлия Кръстева е родена в Сливен на 24 юни 1941 г. Учи от малка френски език. Завършва френска филология през 1964 г. в Софийския университет. През 1966 г. заминава за Париж със стипендия от френското правителство и оттогава живее във Франция и пише на френски, а в последно време също така – що се отнася до кратки статии – понякога и на английски.

Във Франция развива научна дейност, работи с Ролан Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група „Тел Кел“ и се омъжва за „нейния водач“ Филип Солерс.

Защитава докторат по семиология (1968) и държавен докторат по литература на лингвистична тема в Париж (1973). Професор по лингвистика в Парижкия университет става през (1974) г. Към 1979 г. завършва обучение по психоанализа. Кръстева е атеистка.[2]

Има огромно число научни публикации и книги[3], много от които са преведени на други езици, между които: „Semiotiké: recherches pour une sémanalyse“ (1969), „La Révolution du langage poétique“ (1974), „Polylogue“ (1977), „Histoires d’amour“ (1983)и „Colette“ (2004). Всички нейни научни трудове се издават на английски от издателството на Колумбийския университет в Ню Йорк (Columbia University Press).

Юлия Кръстева е професор в Парижкия университет Дени Дидро и има частна практика като психоаналитик. Редовно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк като гост-професор, където дели професорския стол по семиология с Умберто Еко и Цветан Тодоров, както и в Университета на Торонто и др. университети в Европа и САЩ. Тя е и изпълнителен секретар на Международната асоциация по семиология и член на много редакторски съвети. Юлия Кръстева е също член-кореспондент на Британската академия по хуманитарни и обществени науки от 2002[4][5].

През април 1997 г. Юлия Кръстева получава едно от най-престижните отличия във Франция – Почетния легион. Юлия Кръстева е доктор хонорис кауза на много университети, между които на Университета на Западно Онтарио (1995), Харвардския университет (1999), Университета на Торонто (2000), Свободния университет в Брюксел (2000), Университета в Байройт (2000), New School University в Ню Йорк (2003) и Софийския университет (31 май 2002 г.).

Норвежкото правителство ѝ дава през 2004 г. Холбергова награда (еквивалент на Нобелова награда за хуманитарни науки), за „новаторската работа, посветена на въпросите, които са разположени в пресечната точка между език, култура и литература“.[6]

През 2008 г. Кръстева основава международната награда „Симон дьо Бовоар“. Присъжда се на личности, които според журито са се отличили чрез художествена работа или действия за насърчаване на свободата на жените в света. Носителки на наградата са Аян Хирси Али и Таслима Насрин през 2008 г., колективът One Million Signatures for the Repeal of Discriminatory Laws през 2009 г., китайките Гуо Циянмей и Ай Сияомин през 2010 г., Людмила Улицка през 2011 г.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *