Най-известните секвои у нас са трите живи гиганта край Боянската църква. Фиданките са пристигнали с кораб от Америка. Посадени са от княз Фердинанд в парка на храма през 1907-1908 година като символ за обявяването на Независимостта на Царство България. Секвоята е вечнозелено иглолистно дърво, което живее над 2000 години и се счита за най-високото в света. Достига до 115 метра височина и над 7 метра диаметър в основата. Наименованието „секвоя“ произлиза от името на вожда на индианското племе чероки „Sequoyah“. Митичното дърво на живота, което на върха има корона, символизираща безкрая, е било подарявано от княз Фердинанд на монасите в почти всички манастири в Софийско в началото на миналия век. Доставките на фиданки от великаните – секвои идвали предимно от разсадниците в Берлин и Саксония. В парка на Боянската църква са засадени по молба на втората съпруга на Фердинанд – царица Елеонора. Там било любимото й място. Всъщност именно тя е причината уникалната Боянска църква да остане непокътната през вековете. През 1912 година боянчани са искали да я разрушат църквата, за да построят много по-голям храм. Царица Елеонора обаче прави сделка с шопите: плаща на кмета значителна сума, за да откупи имота, а с парите да се влезе друг терен. Легендата разказва, че за да намери тези близо 50-60 хиляди лева, царицата е продала семейно бижу,
красяло шията на френската кралица Мария Антоанета
След продажбата на огърлицата тя си осигурила и допълните пари, за да започне реставрацията на Боянската църква.През есента на 1917 година след дълго боледуване Елеонора умира. Траурното шествие минава през столицата и стига до Боянската църква, където е била погребана. Дълги години след това на 12 септември боянчани и признателни фронтоваци са ходели на гроба й, за да поднасят цветя. Времето на комунизма е свързано с черни легенди – партийни величия нареждат да се заличи гробът, да се изтръгне кръстът, поставен от княза. Някои дори твърдят, че
ковчегът е бил преместен в Пловдив
След началото на демокрацията обаче инициативен комитет отново поставя мраморната плоча и каменния кръст в парка на Боянската църква. В последните години гробът е занемарен, а метална верига, изчезнала в годините след 9 септември 1944 година, така и не бе открита. Забравената царица обаче ни остави едно от най-големите Чудеса на България. Великолепният храм, построен на няколко етапа през десети век на терен, на който преди това е имало тракийски отбранителен обект, с уникалните си стенописи от 1259 година влезе още през 1979 г. в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО като един от жалоните на човешката цивилизация. Преди десетина година падна и една от най-големите тайни, останали през вековете, а именно кой е Боянският майстор. Откритият надпис в най-вътрешната част от мазилката показа недвусмислено, че това е българинът Вълчан, вероятно от Търновската школа.Храмът си остава за нас, българите, едно от най-тачените християнски места на вярата, свързани със Свети Николай Чудотворец. А в двора му пада сянката на секвоите, които са на повече от 110 години.
