Никога не е имало толкова добро настроение на летище Хийтроу в 5.30 сутринта, отколкото през първия ден, в който отпадна забраната за несъществените пътувания в чужбина във Великобритания. Повечето британци не са напускали страната вече повече от година, а на 6 януари стана незаконно да се почива в чужбина. След като тази мярка беше официално отменена, много от тях се втурнаха право към летището, пише FT.
Туристическата индустрия се моли това да е денят, в който ситуацията е започнала най-накрая да се нормализира. На летище Хийтроу работят два от четирите терминала, но таблото за заминаващите е изненадващо пълно. Бутиците Prada, Dior и Hermès са отворени, хората пробват слънчеви очила върху маските си, тестват парфюми и си купуват гигантски шоколади Toblerone – три на цената на два.
В салона на British Airways дори се сервира шампанско. Пътниците очевидно пият повече от всякога, като отбелязват края на блокадата (и окуражени от факта, че сега поръчват чрез приложение за смартфон, вместо да се налага да питат човек). „Covid ни изолира, но пътуванията ни събират отново – ние искаме отново да започнем да гледаме навън“, казва каза Грант Шапс, министър на транспорта в Обединеното кралство, обявявайки възобновяването на международните пътувания.
Голяма част от света се чувства по същия начин. За една седмица в Западна Европа летателният капацитет се е повишил с 25%. Финализират се и плановете за ваксинационен паспорт, цифровия зелен сертификат на ЕС. В САЩ се отменя задължителното носене на маски от ваксинирани, круизните линии също възобновяват дейност. В Китай някои авиокомпании и туроператори съобщиха, че резервациите по време на празника на Деня на труда този месец са надминали нивата преди пандемията.
На полет на British Airways до Португалия има телевизионен екип, който излъчва на живо. „Това е невероятно!“ – каза възторженият водещ, докато операторът снима през люка на излитащия самолет (Вчера обаче Великобритания взе изненадващото решение да извади Португалия от зеления си списък на страните, до които британците могат да пътуват без задължителна карантина при завръщането си – бел. ред.).
Не всички са толкова възхитени. Истината е, че туристите винаги са били непопулярни, дори мразени на места, а това се вижда още в есето „Модерен туризъм“, публикувано през 1848 г. в сп. Единбург. През втората половина на ХIX век туристите се определят като стадо животни или разбеснели се тълпи. Така се появява и разграничението между свободолюбивия „пътешественик“ и стадния турист. „Всеки англичанин в чужбина, докато не се докаже обратното, обича да се смята за пътешественик, а не за турист“, пише Евелин Уо през 1930 г.
Коренът на стигматизацията, твърди италианският социален теоретик Марко Д’Ерамо в „Светът в селфи“, е негодуванието срещу това, че една социална класа догонва друга. „Етапите на нарастващото презрение на туристите към туристите съответстват на разпространението на пътуванията за свободното време от аристокрацията до буржоазията (19 век) и от буржоазията до пролетариата (20 век)“, пише той.
През 21-ви век туризмът експлодира, броят на международните пристигащи се е увеличил от 700 млн. души през 2000 г. до 1,5 млрд. души през 2019 г. Опашки се извиват дори на вр. Еверест, а в Барселона и Флоренция имаше демонстрации срещу туристите. Туристическото цунами изтласка старата вражда до безпрецедентни нива, но има и нови фактори.
От една страна, критиците посочват ролята на пътуването в разпространението на коронавируса. Те са прави: множество проучвания показват, че туристите са отговорни за множество клъстери както на първоначалния вирус, така и на новите му варианти. Във Великобритания етиката на почивката върза политиците на възел: през седмицата, в която международните пътувания бяха разрешени, консервативният министър на здравеопазването лорд Бетел предупреди: „Пътуването не е за тази година – моля, останете в страната“.
Вторият фактор е устойчивостта, която се превръща в основна ценност. Подобренията в ефективността на въздухоплавателните средства не са в крак с нарастващия брой полети, които тласкат общите емисии на въглеродни емисии нагоре с 29% между 2013 и 2019 г.
Парадоксът е, че докато срещу туристическите пълчища се насочва ненавист, хората се наслаждават на собствените си пътувания. Сега някои хора говорят с гордост, че са „свободни да летят“, а движение за борба с пътуванията набира скорост. В някои кръгове разказите за далечни дестинации са от манна небесна до нещо като тайна, скрита заради чувство за вина.
Най-важното е, че рутината е нарушена. В продължение на десетилетия заминавахме през лятото, може би и за Великден, мислейки много за избора на дестинация, но много малко дали наистина искаме, или трябва да отидем. Този годишен ритъм е променен. Първоначалното възмущение, което се почувства при отмяната на пътуванията през 2020 г., изчезна. Вероятно вече свикнахме и с това.
Така туризмът се оказва в момент на безтегловност, несигурен в своята траектория. Двигателите на индустрията се подготвят, авиокомпаниите увеличават капацитета си и разширяват графика си. Пътуванията това лято обаче няма да са същите и може би никога няма да станат същите, каквито бяха.
Единствената сигурност на пътуването през 2021 г. е, че то ще включва много повече бюрокрация. В Лисабон например хората чакат за проверка със сноп хартия в ръка. За пътуване от Великобритания до Португалия и обратно хората трябва да направят три Covid теста на обща стойност над 200 паунда и да попълват и качват в специална система цифрови формуляри за локация на пътници.
Тестовете трябва да се направят в съобразено време, защото основно изискване е да са максимум 72 ч. преди излитането. Едно по-голямо закъснение на полета би направило сертификата за тест невалиден и пътникът да не бъде допуснат в страната, към която е тръгнал. Ако на връщане се окажете с положителен тест, няма да бъдете допуснати до полета си, което ви оставя пред перспективата за неочаквана карантина в чужбина.
Туроператорите се надяват хората да не мислят твърде много за този сценарий – те са отчаяни туристите да се върнат. През 2019 г. туристическата индустрия допринася с 10,4% от световния БВП, повече от производството на автомобили или банковото дело, според Световния съвет за пътувания и туризъм.
Организацията изчислява, че блокирането на индустрията през 2020 г. е довело до това, че над 62 млн. души са загубили работата си. Малката тихоокеанска държава Палау например не е регистрирала нито един случай на Covid, но туризмът обикновено представлява над 40% от БВП и почти половината от работниците в частния сектор остават без работа. През септември президентът Томас Ременгеса каза на Общото събрание на ООН, че страната е преживяла „ниво на изолация, което не сме познавали от много, много години“.
Внезапното отсъствие на туристите подчертава не само тяхното икономическо значение, но и как те могат да бъдат мощна сила за добро. Туризмът е спасила не една или две изчезващи общности в слабо населени райони, като осигурява препитание на хората и запазва традиционния им начин на живот. Един такъв пример са няколко общности в Индия, живеещи в подножието на Хималаите.
Този напредък беше спрян през миналата година, а тези общности сега се борят за оцеляване. На други места, където туризмът е спасил природата – например в Коста Рика, където над 30% от страната са защитен национален парк благодарение на туризма, се появяват общности с все по-голям дял на бракониерството. Има опасения за нелегални сечи и старото напрежение се връща.
Реалността е, че има добър и лош туризъм и трябва да мислим по-често за разликата. В едната крайност са проектите, които носят поминък и помагат на традиционни общности да оцелеят, а в другата са круизните кораби, които наводняват Венеция, както и полетите до никъде, които стават все по-популярни в Азия (пътниците летят до два часа, за да могат да преминат през чуждото въздушно пространство, след което да се върнат на летището, което са напуснали, само за да могат да се разхождат в безмитния магазин).
По целия свят изминалата година донесе приветствена пренастройка към вътрешните празници, намалявайки както вредните емисии, така и шанса за внезапни икономически шокове, ако международните пътувания отново бъдат спрени. В много страни местните туристи помогнаха за разработването на нови дестинации, които ще помогнат за разпръскването на тълпите, след като международните пътници се върнат.
Разбира се, броят на хората, които посещават отдалечени проекти за екотуризъм в Хималаите или Централна Америка, е нищо в сравнение с броя, които искат просто да пият коктейли край басейна. Точно както движението на органичните храни се разпространи от специализираните магазини до супермаркетите, принципите на устойчивост преминават към масовите пътувания.
Tui, най-големият туроператор в света, намалява потреблението на енергия и вода в своите хотели, като иска годишна икономия, еквивалентна на въглеродните емисии от 24 000 автомобила и енергийните нужди на 18 000 домакинства. Устойчивото пътуване също набира скорост. Например Intrepid, туроператор, обслужил 460 000 пътници през 2019 г., вече се е ангажирал да бъде „въглеродно позитивен“ което означава, че е отговорен за отстраняването на повече въглерод от атмосферата, отколкото генерира). Най-малко 90 други туроператори са се присъединили към тази тенденция, като се ангажират да намалят емисиите до 55% под нивата от 2017 г. до 2030 г.
Най-важното е, че дългогодишната фантазия за „бавно пътуване“ – че туристите ще осъществяват по-малко, но по-дълги пътувания, минимизирайки емисиите, като същевременно максимизират количеството пари, похарчени на местно ниво, най-накрая може да бъде реализирана като страничен продукт от пандемията. Всички тестове, всички формуляри, притесненията от закъснение, непрекъснато променящите се правила, разходите и неизбежните опашки при проверките – всичко това означава, че прелитането през уикенда до Венеция или Ню Йорк вече не си струва стреса, докато три седмици пътуване през Италия или по източното крайбрежие на САЩ може да си заслужава. Pura Aventura казва, че средната продължителност на пътуванията на компанията е нараснала с 50%.
Безплатният за всички неограничен туризъм приключва. Когато свикнем да пътуваме по-малко и с повече Covid-индуцирани ограничения къде и кога можем да отидем, може би ще се научим да приемаме, че почти напълно нерегулираната туристическа индустрия също се нуждае от по-тясно управление. Ако има тълпи по планинските върхове и в обектите на ЮНЕСКО, трябва да има разрешителни или лотарии за билети; ако туристическите наемници убиват дадена общност, трябва да има квоти. Трябва да мислим повече за това кое е правилно, да пътуваме може би по-рядко, но по-качествено.
По статията работиха: Миглена Иванова, редактор Божидарка Чобалигова
