реди осем години бившият финансов шеф на Google Патрик Пичет е попитан колко от служителите на технологичния гигант работят от вкъщи. Отговорът му е прост – „колкото се може, по-малко“. Макар компанията да е заета да пуска на пазара приложения, които позволяват да се работи от разстояние, то коментарът му е също толкова безинтересен. От Силициевата долина до Уолстрийт, през Лондон, парижкия квартал „Дефанс“, Potsdamer Platz в Берлин и централната част на Хонконг световните бизнес квартали ежедневно чуваха мърморене в офиса. Смяташе се, че събирането на едно място подобрява продуктивността, иновациите и приятелствата. То позволи на шефовете да държат под прицел подчинените си, а работата от вкъщи беше възможна само ако не можеше да бъде избегната.
През март 2020 г. това нямаше как да стане. Пандемията принуди правителствата по света да наложат строги ограничителни мерки. Повечето офиси в света затвориха в рамките на денонощие. За да оцелеят, компаниите проведоха огромен експеримент с работата от вкъщи. Служителите замениха костюмите с пижами, а апартаментите в централните градски части – с провинцията. Като част от промяната на корпоративното мислене, която символизира тази епоха, Google предостави на служителите си по 1000 долара за хоум офис обзавеждане, фитнес видеа, уроци по готвене и призова всички да „се грижат добре за себе си и един за друг“.
С нарастване на броя ваксинирани в богатите страни експериментът върви към своя край (виж графиката). Но скоростта, с която това се случва, стана тема за дебати между ръководствата на компаниите, както и между мениджърите и персонала. Стратегиите в резултат на тези дебати ще оформят не само какво ще се случи през следващите няколко месеца, но и дългосрочното бъдеще на работата от офиса.
Очевидна промяна
Вече очевидно има промяна. Старият мироглед по отношение на работата от вкъщи не съществува, а е заменен от разнообразни нагласи в зависимост от индустрията и региона. От една страна, компаниите очакват служителите да се върнат на бюрата си, а от друга – продават офисите си. Повечето фирми попадат някъде по средата.
Най-яростните поддръжници на статуквото от миналото се намират на Уолстрийт. Шефът на Goldman Sachs Дейвид Соломон нарече работата от разстояние „анормалност“, а неговият колега от Morgan Stanley Джеймс Горман наскоро направи хаплива забележка, че „ако можете да отидете на ресторант в Ню Йорк, можете да дойдете и в офиса“. Изпълнителният директор на JPMorgan Chase пък призна, че „хората не обичат да пътуват, но какво от това“. И тримата се притесняват, че персоналът, който работи от вкъщи, не е толкова ангажиран с компанията, следователно е по-малко продуктивен.
Независимо дали са съгласни с мениджърите от Уолстрийт, колегите им в Европа гледат на тази упоритост като на възможност да привлекат недоволни банкери, които предпочитат по-голяма гъвкавост. Говори се, че швейцарският кредитор UBS ще позволи на две трети от служителите си да продължат да работят „хибридно“, като ще съчетават няколко дни от вкъщи с няколко дни в офиса като част от условията по наемане. Британската банка NatWest очаква един от осем служители да се върне в офиса на пълен работен ден, а останалите да бъдат на комбиниран график и предимно от вкъщи, а персоналът на германската Deutsche Bank ще работи дистанционно до през 60% от времето. Изпълнителният директор на HSBC Ноел Куин описа връщането към модела от преди пандемията като „пропусната възможност“ и би искал служителите на банката да възприемат хибридните възможности.
Изглежда, че много директори на технологични компании споделят мнението на Куин. Те се притесняват, че стриктното връщане в офиса ще отблъсне неуморните софтуерни инженери. Съоснователят на Figma Дилан Фийлд, която компания помага на други фирми да разработват и тестват приложения и уебсайтове, се притеснява, че ако правилата са твърде строги, служителите ще напуснат. Работещите в IT сферата може наистина да са по-свободни, но броят напуснали и привлеченитенови кадри е повече спрямо преди. Може би затова през юни Facebook обяви, че всички щатни служители на гиганта могат да кандидатстват за постоянна работа от вкъщи. Компании като стрийминг услугата Spotify, финтех фирмата Square и Twitter също позволиха на персонала си да работи завинаги от разстояние по собствено желание.
Какво искат служителите
Данните в някои региони и индустрии показват, че хората харесват възможността да работят от вкъщи поне от време на време. Според проучване на застрахователната компания Prudential, проведено сред 2000 пълнолетни граждани, 87% от работещите дистанционно по време на пандемията искат да продължат този начин на работа дори когато ограничителните мерки бъдат смекчени. Проучването показва още, че 42% от работещите от разстояние твърдят, че ако бъдат помолени да се върнат на пълен работен ден в офиса, ще търсят нова работа. Само един от пет американски служители казва, че рядко или никога не би искал да работи от вкъщи (виж графиката). В неотдавнашно проучване сред 10 хил. европейски служители 79% от тях заявяват, че ще подкрепят законодателство, забраняващо на мениджърите да принуждават хората да работят от офиса.
Младите служители, на които често се гледа като на жертви на дистанционната работа, свикнаха с гъвкавото работно време. Поколението Z, което сега е на възраст 16 – 21 години, е по-склонно да посочи личния избор, отколкото политиката на работодателя като основна причина да продължи да работи от разстояние, сочи изследване на Morgan Stanley. В същото време много служители от всички възрасти искат да посещават офиса от време на време, в частност за да се насладят на добрата вентилация по време на горещите дни през лятото. Софтуерният гигант Salesforce установи за служителите си, че макар половината от тях да са у дома през повечето време, четири от пет искат да запазят връзката си с офиса.
Притеснения и за публичния сектор
Публичният сектор, който често е най-големият работодател в държавата, е изправен под подобни притеснения. Данъчната администрация на Великобритания позволява на всички служители да работят от вкъщи два дни в седмицата, а правителството на САЩ предвижда, че след пандемията много от чиновниците ще предпочетат да работят по гъвкав график. Ирландия, която иска 20% от 300 хил. държавни служители да работят дистанционно до края на годината, им предлага финансова помощ, за да им позволи да се релокират извън градовете. Тя ще създаде повече от 400 центъра за отдалечена работа, в които служителите могат да са по-близо до дома си. Подобно на нея Индонезия създаде схема „работа от Бали“ за държавните служители, за да помогне за съживяването на туристическата индустрия на тропическия остров.
Всичко това предполага, че хибридният модел ще се задържи на повечето места (с изключение може би на Уолстрийт). Въпреки това той има свои собствени предизвикателства – комбинираният модел например размива границите между работа и личен живот. Онлайн срещите могат да бъдат дори по-тягостни от тези на живо. Хората, които вече са се изморили от срещите в Zoom, включват и основателя на компанията Ерик Юан. А хибридният модел затруднява управлението на офисите във време, в което много компании, сред които HSBC, обмислят да намалят офисния си отпечатък.
Подобни несъгласия намират място и в заседателните зали. Някои акционери, сред които институционалните инвеститори, искат да промотират гъвкавия начин на работа не само за да запазят кадрите си, но и за да излъскат екологичния, социалния и управленския начин на управление на компаниите (ESG). S&P Global твърди, че по нейни изчисления възможността за работа от вкъщи е една от мерките за здраве и благосъстояние на служителите, която може да повлияе до 5% от нейния ESG резултат. Този резултат има почти същата тежест като рисковия и кризисен мениджмънт при банките или мерките за човешки права при миньорите, но може да повлияе и на расовото и половото разнообразие. Проучвания показват, че майките са по-склонни от бащите да изберат да работят от вкъщи. А изследване на приложението за чат Slack установява, че само 3% от тъмнокожите работници в сферата на знанието искат да се върнат в офиса на пълен работен ден в САЩ в сравнение с 21% от техните бели колеги.
Компаниите трябва добре да премислят ситуацията дори когато се занимават с краткотрайни спорове, като например дали да забранят на неваксинирани служители да работят от офиса. Макар и да беше разрушително, рязкото преминаване към работа от вкъщи миналата година може – по ирония на съдбата – да се окаже значително по-плавно от преминаването към всичко, което се счита за нормално в постпандемичната ера.
2021, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
