Целувай ме дълго

През лятото на 1981 г. в апартамента на млад, но вече супер успешен съветски композитор Александър Журбин звъни телефона.
В СССР, като част от делегацията, пристига някаква заместничка на Конгреса на Мексико. Съветският съюз по това време имаше планове за Мексико и затова флиртуваше и се опитваше, когато е възможно, да очарова различни фигури от тази развиваща се страна.
Мексиканката била попитана какво би било интересно да види в Съветския съюз, с кого да се срещне?
Депутатката отговорила, че в младостта си е учила музика и ще и бъде интересно да разбере как стоят нещата в Съветския съюз в тази област.
Беше решено.. Депутатите признаха Журбин за най-подходящ. Имаше чар, на 36 години, член на Комунистическата партия на Съветския съюз. По това време автор на 6 мюзикъла, 3 опери (включително първата съветска рок опера „Орфей и Евридика“) , 2 симфонии и няколко концерта за пиано и оркестър. Не се броят многото песни и мелодии за филми.
В определеното време в апартамента на Журбин пристига депутатката, придружена от преводач и придружител.
Срещнали се и седнали да пият чай. Журбин, както се казва, разперил крила и заговорил за всичките си постижения.
Шокираната депутатка слушала с отворена уста за рок опери и симфонии и била принудена да признае, че в Мексико няма нищо подобно. Журбин изсвирил на пианото няколко свои мелодии.
Накрая Журбин си спомнил, че гостенката му също има нещо общо с музиката и я поканил да изсвири нещо.
Депутатката отказала, като казала, че тя по никакъв начин дори не може да си помисли да седне на инструмента след великия Журбин, защото неговата рок опера е свирена (само помислете!) Около 2 хиляди пъти.
След такива ласкави думи на гостенката Журбин отишъл до нощното си шкафче, извадил един от записите си, надписал го и го подарил на депутатката.
Журбин снизходително настоял все пак тя да посвири.
– Е, добре – накрая се съгласила тя – Когато бях по млада, композирах една песен. Сега ще я изпълня.
Мексиканката седнала на пианото и засвирила. И дори запяла.
Настъпила звънтяща тишина. Челюстите на тримата съветски другари паднали.
Журбин избъбрил нещо за това, че смятал тази песен за народна. Но не. Авторът на мелодията и думите и седеше лично пред пианото му.
Това беше Консуело Веласкес ,
и нейното „Bsame mucho“ (Целувай ме дълго).
.
.
Допълнителна информация:
Консуело Веласкес (на испански: Consuelo Velázquez) е световно известна мексиканска пианистка, певица и авторка на песни.
Тя е родена на 21 август 1916 година в Сиудад Гусман, щата Халиско. Започва музикалната си кариера от детска възраст, като първоначално свири на пиано, а по-късно започва да пее и да пише собствени песни. Тя е автор на редица популярни и изпълнявани често и днес в испаноезичния свят песни, като „Amar y vivir“, „Verdad amarga“, „Franqueza“, както и на световноизвестната романтична балада „Bésame mucho“, определяна като най-известната мексиканска песен на всички времена.
Консуело Веласкес умира на 22 януари 2005 година в град Мексико.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *