Изложбата „Храна: насъщност, общуване, ритуал“, подредена в Софийската градска художествена галерия до 22 август, изследва темата за храната, която в човешката общност излиза от контекста на биологичната същност и се превръща в повод за общуване между хората, в предмет на човешкия труд или в неотменима част от различни ритуали, обреди и традиции, научи ДУМА от Петър Димов, експерт връзки с обществеността на СГХГ.
Храната, освен материалната й същност, е и социален феномен, доколкото в процеса на набавянето и консумирането й се осъществяват многобройни нива на общуване между хората. От най-ранните човешки общества до днес най-разпространените социални контакти са свързани с храненето. Заедно с това във всички вярвания, изповедания и религии храната е неизменна част от ритуалите, които стоят в основата на тайнството между земния свят и неговите нематериални проекции. Тя затваря кръга между биологическата и абстрактната същност на човека и е същевременно мост към осъществяването му като социално и духовно същество.
Използвана като тема или атрибут в изобразителното изкуство, храната рисува характери, подсказва начин на живот, биографии, настроения, уединение или общност, хармония или конфликти; чрез нея се проявяват различни измерения на човешката природа.
Проследявайки тези посоки, изложбата „Храна: насъщност, общуване, ритуал“ включва знакови за българското изобразително изкуство произведения от началото на ХХ век до първите десетилетия на ХХI век, в които изобразяването на храна съпоставя отношения, състояния, традиции и символи и дава образ на различни страни от темите труд, общуване, ритуалност. Експозицията събира произведения, собственост на СГХГ, Националната галерия, Националния етнографски музей при БАН, Националната художествена академия и художествени галерии в страната.
Сред творбите, изобразяващи различни страни от темата, са произведения на Иван Мърквичка, Никола Михайлов, Петър Морозов, Никола Аврамов, Антон Митов, Иван Милев, Иван Пенков, Владимир Димитров – Майстора, Бенчо Обрешков, Златю Бояджиев, Атанас Яранов, Свилен Блажев, Андрей Даниел, Вихрони Попнеделев и др.
Присъствието на храната в тези произведения чертае цикъла на човешкия живот: труд или празник, делничност или ритуал, загуба или тържество, самота или споделеност, и така рисува сложната и противоречива картина на човешкото битие.
Антон Митов (1862-1930), „Пазар в Стара Загора“, 1908, СГХГ
Златю Бояджиев (1903-1976), „Молебен за дъжд“, 1973, ГХГ – Пловдив
Свилен Блажев (р. 1953 г.), „Хлябът“ (триптих), 1988, ГХГ – Пловдив
Атанас Яранов (1940-1988), „Оброк“, 1983, Колекция-дарение „Светлин Русев“ – Плевен
Петко Клисуров (1865-1933), „Натюрморт“, 1920, ГХГ – Пловдив
