Захари НИКОЛОВ
Наричат ги политически елит – амбициозни, много амбициозни и крайно амбициозни хора от различни „фабрики и канцеларии”, ТКЗС-та, възпитаници на Университети, институтчета и фондации, милицинерски и спортни училища. За три десетилетия геноцид над собствения си народ тази особена прослойка обезбългарява страната и тласка нацията към небитието. Днешният ни политически елит (с кавички или без) сам по себе си е доказателство за опростачването и моралното деградиране на нацията. В този смисъл имаме две черешки на тортата – Бойко Борисов и Слави Трифонов. И двоицата – рожба на рейтинги и избори по телевизора, с повече прилика, отколкото различия във вижданията си за… каквото и да било. Затова не се говори – да не би да са си стиснали ръцете за някой лев (извинете за мащаба) и сега се разиграва циркът „изчегъртване”. Със съответните закани и писъци…
Арената на този цирк (дирижиран отвън и отвътре) се пренесе в Народното събрание, чийто 46-и състав засега е върхът на отрицателната селекция в историята на парламентаризма. Бих казал непостижим връх, но с тези масмедии и с толкова харни социолози, политолози и всякаква псевдоинтелектуална сган хоризонтите са безкрайни. Смешно до плач е да гледаш и четеш как някои от изброените „-лози” смениха лекото високомерие и иронията на „Слави е голям шоумен, но…” с „Господин Трифонов има правото на победителя, г-н Трифонов ТОВА, г-н Трифонов ОНОВА”. Тези сладури са наясно не само че той не може да пее и че не приемат вулгарните му скечове… Ала през зъби го хвалеха, за да не ги окепази в някое предаване, а сега се умилкват подобно на домашни персийки – в тази криза келепирът има други измерения… Като персийки се държаха и другите две партии на протеста (ДБ иИБНИ), на моменти не издържат и ръмжат. И няма как да не са бесни заради проявеното слабоумие да вярват, че със Слави са съидейници и съмишленици, че ще ръководят заедно „разграждането на модела „Борисов – Пеевски – Гешев.” Впрочем страхът от неизвестното, или по-точно сметките без кръчмар, е сковал така наречените партии на протеста и БСП – на тях им е ясно, че след трите предложения за премиер и правителство царят на чалгата е съвсем гол, но изборите са нежеланата възможност. Знае ли се накъде може да кривне Матриалът?
Парализата в по-голямата част на политическото блато идва не толкова от бруталността на ИТН, а главно от Кръчмаря, в случая – ДПС, както е в последните 30 години. Кръчмарят, извън каквото и да е задкулисие, показа класа и дава знак, че е готов да се раздели с модела, но ПЛАВНО… Това означава да изостави двама (Борисов и Гешев)… и намигва за раздяла с ТРЕТИЯ, когато му дойде времето. ДПС показва за пореден път, че е единствената българска формация, усвоила лицемерието на европейските партии – може да се раздели с всеки неудобен и износен политик или обслужващ магистрат. Важното е така нареченият демократичен процес да върви гладко, да няма революционни подскоци – не е политкоректно това „мутри вън!”, „връщане на държавата!” и прочее хашлашка стилистика. Както знаем, порциите са раздадени, ще има за всеки и… спазвайте правилата.
Ала да се върнем към дилемата – промяна или подмяна, ще има ли ново правителство или отиваме на трети парламентарни избори? Партиите, а и любопитният Матриал, пресмятат какво ще стане, ако? Ако примерно двете десни партии и БСП кажат „не”, дали пък на Слави бате му Бойко ще позволи на ГЕРБ по съвест да подкрепят Пламен Николов и както винаги, ДПС ще гласуват национално отговорно? Твърде изненадваща, но не изключена възможност – за 5-6 месеца, година, а защо не и за повечко да имаме експертно… правителство. Зависи от така наричаните Играчи. Интелектуалната и идейната безпомощност на играчите от двете, наричани автентични, леви и десни партии възприемаха и възприемат властта (с малки изключения) като бизнес за себе си, братя, сестри и братовчеди. Едните доведоха лъжливото и крадливо царче, другите вкараха сикаджията ББ в ЕНП, ГЕРБ в Европа я броят за автентичната десница. Бат`Бойко не е никаква тиква, по-скоро тиквеници са големи и дребни десни и леви политици като тези от АБВ и Христо Иванов, който му слугуваше като министър. Списъкът е дълъг. Печално е, че днес България е класически пример за клептокрация, че корупцията е начин на живот.
Малоумието и лакомията на десните позволи на Борисов да доминира в политическото пространство, да приласкава и унищожава противници и съюзници. На хора като Христо Иванов и Атанасов не може и да им хрумне, че печелившият ход е заедно с БСП и другите опозиционни партии да създадат предизборен блок с цел действително разграждане на мутрорежима. С цел управление, подобно на това в Германия, където в коалиция толкова години са християндемократи и социалисти. Подобна вероятност засега няма никакви шансове за успех, псевдоелитът тласка нацията към небитието с чалга на уста.
