Как дигиталните пари могат да отнемат 60 милиарда долара от банките?

По-бърз и по-лесен механизъм за трансгранични парични трансфери може да отнеме сериозен пазарен дял от банковите институции.

Трезорите, които печелят от такси за преводи и обмен на валута, могат да загубят значителна част от приходите си, пише Bloomberg.

Причината е свързана с т. нар. „дигитални пари“ на централните банки – проект, който придоби популярност като Модел 3. На практика това са дигитални „магистрали“, чрез които паричните единици ще могат да се прехвърлят от една държава в друга, с помощта на блокчейн верига, без да е необходимо участието на посредници.

Банките има за какво да се притесняват, тъй като в много случаи трансграничните преводи, които предлагат, са твърде бавни и твърде скъпи. По данни на Bloomberg обаче от тази дейност те прибират такси в размер на над 60 милиарда долара годишно.

 

Централните банки в Австралия, Сингапур, Малайзия и Южна Африка работят заедно с Банката за международни разплащания по т. нар. проект Дънбар. Целта е да се изпробва надеждността на една подобна дигитална мрежа за трансфери, основана върху на дигитални парични единици, които впоследствие могат да бъдат прехвърлени във валутата на всяка една от държавите участнички в проекта.

Китай пък отбелязва най-голям напредък в практическото приложение на държавните дигитални пари. В други държави вече вървят пилотни тестови проекти. Електронните сертификати, които в днешно време всеки може да изтегли на телефона си и да използва за разплащане, нямат нужда от банкови сметки.

Тези „държавни криптовалути“ могат да се превърнат в алтернатива на останалите дигитални пари като биткойна, етериума и т.н. В същото време обаче те не предлагат абсолютната анонимност, която е присъща на парите в брой, поради което предизвикват и критики от страна на скептиците, притесняващи се за нарушаването на личното пространство на потребителите.

Тепърва обаче трябва да се вземе решение как би оперирала една подобна световна мрежа за финансови трансфепи. Банката за международни разплащания разполага с три основни варианта – изработване само на общи стандарти (Модел 1), създаване на взаимно свързани, но все пак автономни национални мрежи (Модел 2) и обща глобална система, през която да могат да се извършват плащания в различни валути (Модел 3).

В момента няма общоприети правила и стандарти за международните трансфери. Кварталната банка, която ви обслужва, вероятно няма представителство във всяка държава, в която бихте искали да изпратите пари. Затова тя притежава собствена сметка в по-голяма финансова институция, която, от своя страна, има депозит в съответната централна банка.

Тези посредници трябва да покриват съответния набор от критерии, определян от всяка отделна държава, за да могат да обработват входящите и изходящите трансгранични разплащания.

Тази неефективна система на „кореспондентско“ банкиране обаче ще стане ненужна, ако вашата обслужваща банка има възможност просто да вземе 100 долара от сметката ви, да ги обърне в дигитална валута, да я прехвърли чрез криптографиран канал към централната банка на приемащата страна, където тя да бъде отново обърната във валутата на получателя.

Сетълментът на трансакциите пък ще се извършва от изцяло автоматизирана блокчейн система с вградени защити срещу пране на пари, измами и т.н.

Вече има държави, например Хонконг, Тайланд, Китай и Обединените арабски емирства, които обмислят варианти за свързане на бъдещите си национални дигитални парични единици. Когато подобни финансови „коридори“ бъдат изградени на практика, за банките ще стане много по-трудно да печелят от такси върху трансграничните трансфери.

По данни на Световната банка, те събират комисиони в размер на средно 6.4% за превод от 200 долара. Най-високи са таксите в Нигерия, Южна Африка и Тайланд.

Алтернативата на т. нар. Модел 3 би представлявала най-голямаа опасност за този сегмент от бизнеса на банките, но тя е и най-амбициозна от гледна точка на инфраструктурата, необходима за нейното функциониране. Тя би изисквала общи усилия от страна на различни държави за поддържане на единен финансов оператор.

Другият възможен вариант е създаване на система за електронни трансфери между самите търговски банки, а не през балансите на централните банки. Вече има над 60 държави, в които потребителите имат възможност да изпращат малки суми или да пазаруват онлайн само с удостоверяване на телефонен номер, имейл или QR код, без това да плащат банкови такси. Подобна система би могла да бъде приложена и на международно ниво, като този алтернативен проект на Банката за международни разплащания носи името Нексус.

Независимо дали става въпрос за Дънбар или за Нексус обаче, тенденцията вече е ясна – международните трансакции ще стават все по-бързи със или без дигиталните валути. И ако искат да запазят влиянието си в този сегмент, банките ще трябва да бъдат готови за тази промяна, пише още изданието.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *