Автор: Катерина Василева
Всяко населено място се познава според начина, по който пази паметта на своите видни личности. По този параграф едно от най-красивите предбалкански градчета се представя доста успешно. Добре уреден музей, внушителен паметник и забележителен стенопис съхраняват спомена за родения в Дряново прочут възрожденски архитект Колю Фичето.
Към този списък през 2020 г. Община Дряново прибавя още една инициатива – детска книжка, която представя живота и творчеството на Първомайстора по достъпен и увлекателен начин за най-малките. А освен че предават на младото поколение спомена за значима историческа фигура, с книгата инициаторите поставят и въпроса за съвременните пътища към съхраняването на паметта, така че тя да устои на предизвикателствата на времето.
За мен най-голямата награда би била един ден хората да минават край моите сгради и да си казват – майстор Колю Фичето много построи, но не за себе си го направи, а за нас. Да се гордеем и ние като него с нашата родина, да я виждаме толкова красива, колкото и той я виждаше, и да се стремим като него да допринесем за нея, пък било то и с най-малкото.
Това четем в детската книга „Колю Фичето. Историята на прочутия майстор“, издадена по повод 220 години от рождението на дряновския архитект. Поради пандемичната обстановка през 2020 г. Община Дряново няма как да отбележи годишнината по традиционния начин – с голямо събитие на живо, което да обхване целия град. Но създаването на детската книжка за Първомайстора не е просто заместител на класическото почитане на паметта на една значима фигура от българската история.
Напротив, „Историята на прочутия майстор“ е история за новите пътища, по които човек може да се свърже със своето минало и да се вдъхнови от него. Защо обаче книгата е насочена тъкмо към най-малките читатели?
„Тъй като Колю Фичето е доста почитана личност, са издавани какви ли не книги, албуми и справочници в негова памет“, споделя заместник-кметът на Община Дряново – Николай Карагьозов.
„Но досега никога не е издавано нещо, което да е насочено специално към децата. Идеята ни беше едновременно да предадем знанията и ценностите, които той е изповядвал, на младото поколение (особено на децата от 1. до 4. клас), но и да направим нещо хубаво, интересно и ценно, което хората могат да си купят, когато посетят музея на Колю Фичето в Дряново.“
Една от главите в книгата с текст на Ивомир Колев и илюстрации на Александра Младенова
Така реализацията на идеята се задвижва още през пролетта на 2020 г. До 15 септември книжката вече е готова и по случай първия учебен ден е подарена на всички ученици от 1. до 4. клас в Дряново. Освен това инициаторите даряват екзепляри на регионалните библиотеки в страната, както и на библиотеките в населените места със строежи на Колю Фичето.
В момента книжката се разпространява в музея на Колю Фичето в Дряново, където се предлага на символична цена. Работата по текста, илюстрациите, редакцията и отпечатването е дело на издателство „Българска история“, което вече цяло десетилетие се стреми да популяризира родната история по съвременен и увлекателен начин.
Как се пази паметта на видните личности
Детската книга за Колю Фичето далеч не е първата инициатива, с която общината и гражданите на Дряново почитат паметта на великия майстор. В града вече половин век функционира добре уреден музей, чиято експозиция разказва за живота и творчеството на Колю Фичето чрез макети, информационни табла, лични вещи и инструменти на майстора. Така посетителите могат да се запознаят отблизо и на едно място с най-известните и забележителни произведения на възрожденския архитект – катедралния храм „Рождество Богородично“ във Велико Търново, Къщата с маймунката, Покрития мост в Ловеч, моста над река Янтра край Бяла и много други.
Макет на моста при Бяла в музей „Колю Фичето“
В близост до музея пък откриваме издигнат внушителен паметник на Първомайстора, който привлича вниманието на гостите на Дряново и буди възхищение у тях. По думите на Карагьозов подобни паметници лесно биха могли да се използват като механизъм за отчитане на дейност, без да има намерение за реална почит към човека, на когото са посветени. Но случаят с монумента на Колю Фичето е различен, тъй като той наистина успява да въздейства върху хората и да породи чувство на гордост и привързаност към историята на града и неговите жители.
„Човекът е човек, когато има история. Същото е с градовете, с населените места, с държавите. Иначе имаме просто едно парче територия, което не буди никакви емоции – било то положителни, или отрицателни. А все пак именно емоцията кара хората да се привържат към дадено място – местните да се почувстват горди от факта, че в случая личности като Колю Фичето са родени тук, а гостите на града да се запознаят с историята на подобни хора и да се вдъхновят, че дори в едни много по-трудни времена от днешните пак е било възможно да станеш изключително добър в работата си и да заслужиш уважението на различни етноси.
И в крайна сметка това, което си сътворил, да остане дълги години, след като ти си поел последния си дъх.“
Паметникът на Колю Фичето в Дряново
Осъвременяване на почитта
За да успее обаче паметта наистина да се запази през променящите се години и векове, са необходими нови пътища, които да запознаят новите поколения с историите на фигури като Колю Фичето. Традиционните методи като поддържането на музеи и издигането на паметници са незаменима част от процеса по сърханяването на спомена за видните личности, които едно населено място е дало на света. Но за да устои този спомен на предизвикателствата на времето, трябва да се познават и нуждите на съвременните млади хора, които впоследствие ще го предадат на следващите поколения.
„Нужно е да се търсят различни форми за отдаване на почит към личност като Колю Фичето – както класически, така и съвременни форми“, отбелязва Карагьозов.
През последните години Дряново следва именно този подход. Продължавайки разходката си към друго емблематично за града място – моста над Дряновска река, построен от видния архитект – откриваме огромен стенопис, изобразяващ Първомайстора и неговите произведения. 30-метровата подпорна стена е изрисувана още през 2013-2014 г., но тази пролет стенописът е обновен от художниците Epic, Glow и Deart по случай 160-тата годишнина от построяването на моста.
Обновеният стенопис край моста на Колю Фичето в Дряново
„Стенописът е един съвременен начин, насочен към по-младите хора, за да привлечем тяхното внимание и да облагородим едно пространство, което допреди 7-8 години беше доста занемарено и изглеждаше като краен квартал. Това е по-нестандартен път да се отдаде почит към Първомайстора и смятаме, че работи. Освен това каним всички, които са виждали старото, да видят и новото, за да могат да сравнят развитието във времето“, добавя Карагьозов.
Миналото като извор на вдъхновение
Детската книга, посветена на Колю Фичето, е още един пример за съвременно почитане на видна историческа личност от страна на града и хората, които пазят спомена за нея. Инициативата е опит да се подаде ръка на най-малките, като им се покаже, че дори в живота на хора, родени преди повече от два века, могат да откриват вдъхновението да сбъдват собствените си мечти.
„Важно е обаче това вглеждане в историята да не води до носталгично опиянение, а да бъде повод за вдъхновение и това да ни дава енергия да се развиваме и да постигаме все по-хубави неща“, уточнява Карагьозов.
Табели със забележителности в Дряново и региона са поставени в центъра на града
Според него е често срещано явление да се обръщаме към историята, за да потърсим упование в нея – особено в по-малките населени места, които се стремят да изпъкнат с миналото си. Същевременно в големите градове динамиката на живота е по-различна, а забързаното всекидневие оставя грижата за историята и нейното почитане на по-заден план. Това обаче не бива да прекъсва връзката между новите поколения и техните корени в миналото, тъй като именно в историите на живелите преди тях младите хора могат да намерят мотивацията да продължат напред към бъдещето.
Важно е да почитаме паметта на видните ни личности, за да може и самите ние да се вдъхновяваме да надскачаме себе си, да се опитваме да ставаме по-добри, да сме по-активни и да помним, че остава нещо след нас. Така ние също можем да бъдем част от историята на това място с личните си дела и пример.
Всеки мост има нужда от основи
Тъкмо това послание отправят различните инициативи за запазването на паметта на Колю Фичето – да помним историята, за да се вдъхновяваме за бъдещето. Дали ще отдадем почит, като посетим музей, или като поставим цветя пред някой паметник; дали ще се свържем с миналото, като разгледаме интересен стенопис, или като почетем книга заедно със седемгодишната ни племенничка – това е въпрос на избор.
Стига само да открием своя начин да поддържаме корените си живи. Защото, както ни казва „Историята на прочутия майстор“, всеки мост има нужда от основи. А всеки човек – от история и връзка с хората, оставили преди него своята следа.
Мостът, построен от Колю Фичето над Дряновска река преди 160 години
Виж само как се гради мостът – каза той и посочи пред себе си. – Колкото и красив да стане, ако няма здрави основи, реката ще го отнесе. И ние сме така. Забравим ли откъде сме тръгнали и какво са ни оставили нашите деди, значи сме загубени. Толкова знания, толкова идеи са ни завещали те, че е достатъчно малко още от себе си да вложим и ще постигнем и най-големите успехи.