Наематели, които са се установили в две жилищни кули в Wembley през 2016 г., са били уведомени от собственика на имота им Tipi, че са на предната линия на „наемен бунт“, пише Financial Times.
Tipi е сред първите компании за строителство на имоти с цел отдаване под наем, оперираща портфейл от жилищни сгради, предназначени конкретно за отдаване под наем. Моделът, който е известен в САЩ, Германия и други страни от континентална Европа, по онова време е нов за Великобритания.
„Когато създадохме Tipi, хората не знаеха какво е да строиш с цел отдаване под наем“, коментира Джеймс Сондърс, главен изпълнителен директор на компанията, която впоследствие промени името си на Quintain Living.
Но сега големи компании се насочват към сектора, който се оказа устойчив по време на коронавирусната пандемия, и се възползва от хроничния недостиг на жилища и растящото градско население във Великобритания.
Lloyds Banking Group е поредната, която влиза в сектора с амбицията да стане собственик на 50 хил. жилища през идните десет години, сочат вътрешни документи.
Чуждестранни инвеститори, включително американските имотни компании Greystar и Goldman Sachs, също се насочват към него. Австралийската банка Macquarie създаде собствена платформа Goodstone Living през юни тази година и обяви планове да инвестира 1 млрд. паунда в сектора.
„Има голям пазар, растящо търсене от наематели и ограничено предлагане… Това е голям пазар и в него има толкова много бели петна“, коментира Дана Гибсън, старши управляващ директор на Macquarie и директор на Goodstone без изпълнителни функции.
Инвестициите в строителство на имоти, предназначени за отдаване под наем, които преди десет години почти не съществуваха във Великобритания, миналата година достигнаха 3,5 млрд. паунда, което е връхна точка въпреки пандемията, сочат данни на консултантската компания Savills. Ръстът постепенно се е ускорил, откакто поръчан от правителството доклад даде подкрепата си за сектора през 2012 г.
40 хил. жилища са в етап на изграждане във Великобритания и ще се прибавят към съществуващия пазар от 62 хил. жилища.
За разлика от старото обзавеждане, лошите регулации и отсъстващите собственици, които са характерни за най-лошите частни жилища под наем, операторите на инвестиционни жилища обещават високо ниво на обслужването, никакви скрити такси и календар със събития, създаден от собственика.
Предложението се превръща в хит за наемателите, като хиляди от тях са склонни да плащат повече, за да живеят в създадени по поръчка, корпоративно управлявани жилищни блокове. Секторът все повече привлича и сериозни инвестиции.
Lloyds създаде собствен бранд за частни жилища под наем, Citra Living, и очерта планове за агресивен растеж. С портфейл от 50 хил. жилища, каквато е целта на банката до 2030 г., като броят се равнява на около 1% от общите наличности от жилища във Великобритания по данни на Savills, тя ще се превърне в най-големия собственик на жилища под наем на Острова.
„Предизвикателството пред Citra е, че това не е сектор, в който просто можеш да нагазиш и да купиш 50 хил. жилища. Инвеститорите във всеки друг сектор просто биха купили портфейли или платформи, но тук те идват, за да строят сами“, коментира Лорънс Боулес, старши анализатор в Savills, специализиран в строителството на имоти, предназначени за отдаване под наем.
Предприемачите се надяват да откраднат парче от тортата на частните собственици на силно фрагментирания пазар. 4,4-те милиона жилища под наем в Англия са притежавани от 2,3 млн. собственици, сочат данни на министерството на жилищата, общностите и местното управление. Според повечето данни наличностите от инвестиционни жилища съставляват едва 2% до 3% от жилищата под наем във Великобритания.
Инвеститорите разчитат, че инвестиционните жилища ще бъдат източник на стабилна възвръщаемост в дългосрочен план и че интересът от наемателите ще продължи да расте. Доходност от 3% до 5% е незабележителна, но все пак привлекателна в среда на ниски лихви, в която доходността от облигации е близо до историческо дъно.
Освен това наемите от наематели в новопостроени апартаменти се оказват по-надеждни от тези в други сегменти на бизнес имотите по време на коронавирусната пандемия.
„Инвеститорите се стремят към устойчив приток на средства по време на пандемията, предвидими приходи и способност за задържане на наематели, като всички тези неща пострадаха в останалите класове имотни активи“, коментира Марк Олнът, който отговаря за разрастващото се присъствие на Greystar в Европа.
За Lloyds навлизането в сектора на жилищата под наем е начин да намали зависимостта си от традиционни източници на приходи като кредитирането.
Но някои от най-големите играчи в сегмента казват, че постигането на успех при инвестиционните имоти изисква значителни инвестиции, умения и мащаб.
„Ще има печеливши и губещи“, казва Рик Де Блаби, главен изпълнителен директор на Get Living, която притежава и управлява бившото Олимпийско село в източната част на Лондон и е подкрепена от нидерландската компания APG и строителната компания Qatari Diar.
„Заради увеличаването на разходите за строителство и високите изисквания около ESG, архитектурното качество и достъпните жилища трябва да сте доста умели и гъвкави… Когато се инвестира голям капитал, хората неизбежно ще правят някои относително оптимистични допускания, за да спечелят терена“, допълва той.
Наред с конкурентния инвестиционен пазар и оперативни препятствия предприемачите и операторите в сектора на инвестиционните жилища вероятно ще бъдат изправени и пред по-голям контрол от политиците в сравнение с инвеститорите в не толкова публични сектори.
„Жилищните имоти са тежки, защото са в публичната сфера. Има нужда от повече жилища на пазара, проблемът със социалните жилища трябва да бъде разрешен. Каква е нашата роля в това? Въпросът става политически“, казва Гибсън.
В Германия, където корпоративните собственици преобладават много повече, наемателите негодуват от по думите им сурови практики и високи наеми. В Берлин тече кампания за изземването на 240 хил. имота от най-големите собственици на жилищни имоти в Германия, листнати на борсата.
Във Великобритания съществуващите собственици на инвестиционни жилища се оплакват не толкова, че са в центъра на общественото внимание, колкото че не са.
„Това е сектор, в който продължаваме да пишем учебника“, казва Де Блаби.
