В жилищна кула от 60-те години на миналия век 20-годишният Оскар Старк притопля остатъците от вегетарианска паста. Той се придържа към строг бюджет за храна, защото над половината от доходите му отиват за наема на преотдаденото студио в едно от по-отдалечените предградия на Стокхолм, пише ВВС.
„Справям се трудно, но не се отказвам“, споделя маркетинговият консултант.
Старк не успял да намери по-евтино жилище от 11 хил. крони (1260 долара) на месец, а не може да остане у дома със семейството си, защото майка му живее в друг град.
„Нямам особен избор, но, разбира се, не съм доволен“, казва той.
Недостигът на жилища в Стокхолм и други градове създава големи главоболия на младите шведи в страна, която въведе контрола върху наемите след Втората световна война.
Предполага се, че наемите трябва да са ниски благодарение на въведени правила на национално равнище и колективните договори между одобрени от държавата асоциации на наемателите и собствениците на жилища.
На теория всеки може да се нареди на опашката в града за договор за „първично“ жилище, както казват шведите. След като веднъж се сдобиеш с ценния договор, той е твой за цял живот. Но в Стокхолм средното време за чакане за имот с контролиран наем сега е девет години, съобщава жилищната агенция в града. То е нараснало спрямо около пет години преди десетилетие.
Времето за изчакване е двойно по-голямо в най-привлекателните квартали във вътрешността на Стокхолм. Задръстванията стимулират процъфтяващ пазар на преотдадени жилища или вторичен пазар, на който „първични“ наематели и собственици предлагат апартаменти на наематели на много високи цени въпреки регулациите, целящи да спрат натоварването на хората с прекомерни разходи.
„Наистина смятам, че Швеция се провали в жилищната политика“, казва Старк, който смята, че плаща двойно по-висок наем от реалното за апартамента си.
Други апартаменти с контролиран наем са предавани между роднини и приятели, което облагодетелства хората със съществуващи контакти и отправя предизвикателства пред новопристигналите жители на града.
В най-елитния квартал на Стокхолм „Йостермалм“ Кристофър, който иска да бъде представен само с малкото си име, дели сходен наем като на Старк с приятелката си за едностаен апартамент, който намерил чрез колега.
„Явно е привилегия да си в такава позиция“, казва 24-годишният студент и служител в стартираща компания. „В дългосрочен план това не е добро решение, на което да разчиташ“, допълва той.
Регулациите, целящи да предотвратят възможността собствениците да извличат дългосрочни печалби, също стимулират нестабилността на пазара.
Тъй като дори законни преотдавания рядко могат да бъдат удължени повече от година или две, хората, отдаващи на вторичния пазар, трябва да скачат между краткосрочни договори.
Намирането на стаи в споделени апартаменти също е трудно. Повечето жилища под наем са повече за самостоятелно, отколкото за групово обитаване. Швеция има най-високия дял в Европа на едночленни домакинства.
„Имам много приятели, които изпитват затруднения, като се местят много пъти в годината“, казва 29-годишната Мария Григоренко, бранд мениджър в Стокхолм, която е рускиня по произход.
Тя неотдавна получила апартамент с контролиран наем, след като чакала девет години. Но казва, че малцина други имат същия късмет като нея.
„По принцип наистина смятам, че системата цели да помогне, но според мен пазарът и демографията много се променят“, споделя Григоренко.
Проблем в цяла Европа?
Въпреки сложните предизвикателства Швеция е в по-добра позиция в жилищната си политика от много други страни в ЕС.
Само около 8% от шведите живеят в домакинства, които харчат над 40% от разполагаемите си доходи за жилище спрямо 15% във Великобритания и близо 40% в Гърция, сочат данни на Евростат.
Освен това за шведите е по-малко вероятно да живеят с родителите си от останалите млади европейци.
Но до неотдавна получаването на добре поддържан апартамент с контролиран наем веднага след училище е нещо, което някои шведи смятаха „за даденост“, твърди 37-годишната Лиза, служител в технологичния сектор, която не желае да разкрие фамилията си.
Тя се преместила от Лондон в Стокхолм миналата година и смята, че шведите, които се оплакват от недостига на жилища, трябва да погледнат на проблемите си в по-широк контекст.
„Във Великобритания апартаментите често са супер стари и с недобър стандарт, въпреки че наемите са много по-високи, отколкото в Швеция“, казва Лиза.
Но според други все по-големият недостиг на жилища в Стокхолм отразява тревожната тенденция младите хора да бъдат изключвани от пазара в европейските столици.
Доклад на фондация Abbé Pierre от май установи ръст с 11,5% на броя на младите шведи с ниски доходи, които са живели в пренаселени имоти от 2009 г. насам.
Бизнесът се тревожи и от икономическите последици в момент, когато градовете опитват да привличат квалифицирани служители. Конфедерацията на шведските предприятия съобщи, че една на пет фирми се е затруднявала да набере служители заради недостига на жилища.
Заради дългосрочното внимание върху сгради с контролирани наеми има относително по-малко агенции за частни жилища под наем и възможности за наемане на апартамент от корпорация в сравнение с много европейски градове.
Полагат се усилия за справяне с проблема. Между 2015 и 2019 г. Стокхолм се е сдобил с 83 хил. нови жилища, като строителството расте с необичайно висок темп, отбелязва държавната агенция Länsstyrelsen, която свързва общинските и националните власти.
Но шведските лидери са дълбоко разделени за други ходове. Някои десноцентристки опозиционни партии искат стимули за подкрепа на повече млади хора да купуват вместо да наемат жилище като занижаване на изискванията за отпускане на ипотечен кредит.
Други твърдят, че ако частни собственици на имоти могат да определят собствени цени, както вече се случва в повечето европейски градове, това ще стимулира повече инвестиции в жилища под наем.
„Нов пазарен модел трябва да определи цената на наемите по-точно. Резултатът ще бъде малко по-високи наеми в града, но по-ниски в околностите“, казва Денис Ведин, говорител по жилищната политика на Умерената партия, която е в опозиция на национално равнище, но ръководи Градския съвет в Стокхолм.
Социалдемократите, които управляват лявоцентристкото коалиционно правителство в страната, обмисляха през последно време реформи, позволяващи пазарни наеми за новопостроени жилища. Те обаче се отказаха от идеята през юни, след като тя стана причина за временното сваляне на правителството от власт.
„Харесваме системата си с контролиран наем, защото това е система, при която всеки може да си позволи да наеме апартамент“, коментира Карин Вангард, лидер на социалдемократите в Стокхолм. Тя казва, че пазарна система, която повишава наемите, прави Стокхолм не толкова „отворен“ за жители с ниски доходи.
Тя обаче е съгласна, че дори с големи инвестиции ще са необходими десет години за намаляване на времето за чакане на наемателите до по-малко от година-две.
Частният сектор също прави опити за разрешаването на проблема с пространства за съвместно съжителство, включително преустроени жилищни сгради и хотел. В тях кухните и общите площи са споделени, а някои предлагат легла на етажи като в хостелите за хора с ограничени бюджети.
Докато се обсъждат възможните решения, нарастващото население на Швеция изглежда задълбочава проблема. Стокхолм е един от най-бързо растящите региони в Европа, като населението на града се очаква да нарасне с още 400 хил. души до 2030 г.
Къде ще живеят всички те, предстои да се види.
