На 16 октомври Правец чества своя празник и отбелязва 40 години от обявяването си за град.
От общината и читалище „Заря 1895“ са подготвяли спектакъл и още редица събития, сред които постановка за деца (симфонична приказка), гостуваща етнографска изложба, представяне на книга и други. Усложняващата се ситуация с COVID-19 обаче възпрепятства тяхното провеждане. От общината уточняват, че събитията ще се състоят, когато въведените противоепидемични мерки позволят масовост и присъствие на по-голяма част от обществеността.
Съвременният град Правец е наследник на стари поселения в едноименната Правешка котловина – за това свидетелстват десетината надгробни могили в землището на селището, крепостните руини с древнотракийски произход в местността Градище (на възвишението Камичето в Било (планина)), на връх Боровéц (в Лакавишкия рид) и на връх Острома (от едноименния Остромски рид), както и римските пътища и мостове в околностите му.
Най-вероятно първите материални следи от цивилизация са оставени от тракийското племе трибали. Селищното наименование Правец произхожда от старобългарската дума „правьць“ (същ. име от м.р.), означаваща „прав път“.
Историята и името на Правец са тясно свързани с околните планински проходи и двата важни пътя, които пресичат землището му – единият е водил от Видин през София към Македония, а другият – от София за стратегически важния през късното средновековие и първите векове на османското владичество Никопол.
Сред забележителностите на града са Манастир „Св. Теодор Тирон“, Църква „Св. Атанасий“, Руски паметник, Войнишки паметник, Паметник на Тодор Живков, Исторически музей
