Панелни квартали в София получават статут на недвижима културна ценност

НДК и жилищните квартали „Зона Б5“ и „Яворов“ могат да получат статут на недвижима културна ценност.

Това става ясно от инициатива Ново архитектурно наследство на общинското предприятие „Софияплан“ и Центъра за научни изследвания и проектиране към Университета за архитектура, строителство и геодезия, с която са набелязани над 100 обекта в столицата, които могат да получат такава защита.

Целта е да бъдат съхранени архитектурните ценности, построени след 1944 г., съобщава вестник Монитор.

Обекти

Първите обекти, предложени за защита като културно наследство, са: резиденция „Бояна“ и резиденцията в Банкя, хотел „Маринела“ и хотел „Родина“, театър „София“, покритата тенис-зала „София“, зала „Фестивална“, зала „Универсиада“, Руски културно-информационен център, две детски градини – 112 ДГ „Детски свят“ и 192 ДГ „Лозичка“, едно училище – 122-ро ОУ „Николай Лилиев“, световният търговски център „Интерпред“, Министерството на външните работи, жилищна кооперация на ул. „Кораб планина“ и ул. „Бабуна планина“ и кооперативни апартаментни сгради на ул. „Солунска“ 37 и 41.

За тях ще бъде предложено да бъдат защитени като културно наследство според изискванията на законодателството.

Има и списък с обекти с предложение за защита в процес на изработка, в който влизат Ларгото, НДК, три жилищни комплекса – „Зона Б5“, „Яворов“ и „Владимир Заимов“, и експериментална жилищна група в кв. „Мотописта“.

Етикет

Големите и видими сгради и комплекси, строени в България след 1944 г., обикновено са слагани под общ знаменател с етикет „соц“ и „комунистическо наследство“, без да се отчита фактът, че сред тях има и ценни образци за времето си, отразяващи локално глобалните културни и архитектурни явления през ХХ век, посочват от „Софияплан“.

В същото време все по-често този архитектурен слой в България е подложен на сериозни трансформации, водещи до обезличаване и разрушаване.

Тъй като сградите от по-ново архитектурно наследство са използваеми и използвани, те имат динамични нужди от подобрения и ремонти, като например от повишаване на енергийната им ефективност.

Затова предложенията за защита, създадени в рамките на проекта, предлагат режими за опазване (граници на обектите и предписания за бъдещи намеси), които се опитват, от една страна, да запазят ценностните характеристики на обектите, но, от друга, се стремят да отговорят на нуждите на техните собственици и ползватели.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.