Подкаст „Дългата разходка“: Смелостта на откривателите е най-добрият антидот срещу скуката

Автор: Катерина Василева

„Едно приключение по улиците на София, посветено на смелите и любознателните, но най-вече на хората, за които един час разходка по улиците на града не е загубено време, а напротив – спечелено вълнение…“ С тези думи се потапяме в първия епизод от най-новото явление на българската подкаст сцена – предаването „Дългата разходка“ на културната медия „Програмата“.

Всяко издание на подкаста пътеводител ще отвежда слушателите в различен софийски квартал и постепенно ще разкрива пред тях пълната съкровищница от културни, исторически и гастрономически диаманти, с които разполага столицата ни.

В пилотния епизод на „Дългата разходка“ тръгваме на любопитна обиколка из кв. Лозенец, изследвайки емблематични локации като кино „Одеон“, улица „Елин Пелин“, площад „Журналист“ и ресторант „Жадната ламя“.

Музикалните паузи ни позволяват да се насладим на гледките, сградите и уличките, на които до този момент може би не сме обръщали достатъчно внимание в хода на забързаното ежедневие. А интересните предложения за ресторанти, кафенета и магазинчета обогатяват представата ни за обичайния градски маршрут.

Зад магията на „Дългата разходка“ стоят Цвети Кулинска, Хелиана Велинова, Тео Чепилов, Ража Ел Мадхун и Анастасия Стоева. А гласът в слушалките, който градските изследователи ще последват в преоткриването на столицата, принадлежи на Димитър Димитров – дигиталния редактор на „Програмата“ и един от любимите ни автори в Uspelite.bg. 

Димитър се изявява и като екскурзовод на Free Sofia Tour, а едно от любимите му занимания е да разказва истории за вдъхновяващи хора и любопитни места в градска и околна среда. В родната си София той открива вълшебната притегателна сила на градското пространство, което непрестанно ни предизвиква да се впускаме в нови и нови приключения.

Откъде обаче идва това вдъхновение за непрекъснатото преоткриване на града, в който си израснал? Какво е състоянието на връзката между човек и град в съвременния контекст? И какви изненади можем да очакваме оттук нататък в дебрите на най-новия вълнуващ подкаст на „Програмата“?

В следващите редове тръгваме на „Дългата разходка“ с Димитър Димитров, за да изследваме тези и много други въпроси. А ти готов ли си да дойдеш с нас?

Димитър Димитров

Как би описал подкаста „Дългата разходка“ за хората, които за пръв път чуват за него?

„Дългата разходка“ е новият подкаст на нашата медия – „Програмата“. Бих посочил като негов идеен родител Цвети Кулинска – една от най-отговорните ръководни фигури не само зад „Програмата“, но също така и зад GoGuide и HiComm под издателството Hi End Publishing.

Идеята на „Дългата разходка“ е да си позволим да опознаем и преоткрием града си по един нов начин.

Наместо разходките ни из него да са от точка А (вкъщи) до точка Б (работния офис) и обратно или пък из шопинг дебрите на някой мол, „Дългата разходка“ очертава разнообразни маршрути из различни локации в града, които ние да опознаем и да преоткрием.

Какви могат да са тези локации? Както някои от най-любопитните и привлекателни места за хапване и пийване, така и културни средища и места, където обикновено културният живот на града ни ври и кипи, така и много тайни кътчета, за чието съществуване вероятно дори не сме подозирали.

Тъкмо те биха дообогатили пребогатата палитра на града ни и това, което той би могъл да ни подари като преживяване на ежедневна база – стига, разбира се, да отворим различен тип очи за него.

Обикновено такъв тип проекти виждаме под формата на книги-пътеводители или организирани турове. Защо избрахте точно подкаст формата като най-подходящ за реализирането на „Дългата разходка“?

Нашият екип е изключително млад и смел спрямо иновациите и търсенето на нови хоризонти, нови неща, които да предложим на всички читатели, почитатели и любители на културата и градската среда, на пребогатата съкровищница, която всъщност се крие в този, понякога (така се усеща, за съжаление), до болка омръзнал ни столичен Мордор. Подкастът е изключително грабващ съвременен формат. Аз лично отдавна мечтая да бъда съорганизатор на подкаст и в момента, в рамките на „Програмата“, съм случил на невероятен екип, с който да го осъществим.

Организираните обиколки (в рамките на Free Sofia Tour) са друга част от моето професионално поприще и там идеята е малко по-различна. Целта на туровете е да опознаеш града исторически или културно в група от хора, с чието темпо ти следва да се съобразиш.

Много по-различно е, когато си самичък или пък с един, максимум двама спътници, да не зависите от ничии други времеви или чисто преференциални съображения. Вие решавате кое място предпочитате спрямо друго и колко време да отделите на съответната локация, с която да се запознаете.

Това е едно от големите предимства на нашия подкаст, защото, слушайки гласа в слушалките, човек може сам да прецени колко бързо да следва предварително начертания маршрут и колко време да отдели в опознаване на мястото, което сме предложили на неговото или нейното внимание.

С какво самите маршрути в „Дългата разходка“ ще се отличават от вече съществуващите обиколки за опознаване на София? На какъв принцип ще ги създавате?

Идеята е подкастът да излъчва епизоди на ежемесечна база, като подборът осъществяваме колективно. Смелата ни амбиция е да представим възможно най-много маршрути из разнообразни софийски квартали, улички и места, които внасят някаква различна нотка. Да, ще представяме и някои вече познати и потенциално популярни за потребителите на подкаста локации, но целта ни е винаги да има щипка новост, непознатост.

Вярваме, че тя ще обогати преживяването на спътниците ни, които са ни се доверили, за да последват нашите насоки.

Автор на първия епизод на подкаста ни, негов сценарист, с когото заедно проходихме маршрута и на когото дължа разписания текст, е легендарният Тео Чепилов, понастоящем намиращ се отвъд океана. Оттук насетне сценариите ще бъдат съвместно творчество на моя милост и на Анастасия Стоева, като всяка локация, която подбираме, ще бъде обсъждана в рамките на вътрешноекипната ни динамика.

Първият епизод ни запознава с кв. Лозенец. Можеш ли да издадеш някое от местата, където ще ни отведат следващите епизоди на подкаста?

Спряхме се на кв. Лозенец заради неговото много специфично минало. Още в първите години на София като столица той е бил привлекателен център за хора творци, които са считали културата за свой начин на живот, живителната сила, която те са вдъхвали и издъхвали под формата на невероятни произведения. Също така Лозенец е носител на една много специфична аристократична нотка и една (в известна степен) развлекателна представа за живущите в квартала в очите на всички останали. Но най-общо казано – всички обичат Лозенец.

Вторият ни маршрут, който предстои да осъществим до края на този месец, отново ще ни запознае с един от най-емблематичните райони на града.

Място, което е пребогато и на история, и на култура, и на красива архитектура, но и на кътчета, които не сме си представяли, че можем да разглеждаме, да изследваме и да се влюбваме в тях в рамките на нашата София.

Оттам насетне по никакъв начин не смятаме да се ограничаваме само и единствено до по-елитарни места, напротив – рано или късно ще начертаем маршрути, които да ни запознават с не по-малко вълнуващи локации по-далеч от центъра на София, включително в западни и северни квартали.

Колко дълга ще е „Дългата разходка“ и ще достигне ли подкастът отвъд пределите на столицата?

Първият епизод е 30 минути, макар че всеки е свободен да продължи разходката и по-дълго от определеното време за слушане и следване на нашите стъпки като пътеводители.

Що се отнася до това, дали подкастът има бъдеще отвъд пределите на София, бих казал, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му, а нищо не е по-голямо от България.

 

 

Има подобна идея и тя се дължи на факта, че „Дългата разходка“ всъщност има доста по-задълбочена история отвъд рамките на този нов проект, на подкаста, който сега създаваме. „Дългата разходка“ е една дългогодишна рубрика на „Програмата“, която съществува вече повече от 20 години като медия, и всъщност културните събития, инициативи и мероприятия, които хората могат да открият на нашия уебсайт, са отвъд пределите на София и включват градове като Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора.

Така че ако си позволим да помечтаем, защо не в един обозрим или по-далечен хоризонт „Дългата разходка“ да не изследва и Капана в Пловдив или пък великотърновската Самоводска чаршия?

Кое е най-ценното, което слушателите ще могат да получат от „Дългата разходка“?

Аз вярвам, че наистина ценното е на първо място доверието в това, да последваш нечий чужд глас, някого, когото не виждаш, в ролята му на пътеводител, за да откриеш места, които могат да ти подарят нещо непреживяно досега. Или пък да изградят коренно различен поглед поне към мъничка част от града, която преди това си считал за по-непретенциозна.

Също така „Дългата разходка“ би могла да бъде споделяна. Аз бих бил заинтригуван от перспективата на две различни личности, поели по начертаните от нас пътища, и начина, по който те са ги възприели.

Как се е променил взорът им за самия град и това, което той може да предложи като локация, като емоция, като атмосфера, като преживяване.

Нерядко ние сами не успяваме да си позволим да опознаем и обикнем София по начина, по който тя заслужава, и това се дължи на много прости структурни фактори като натоварения и забързан делник, постоянния стрес, начина на придвижване в града ни, който невинаги е най-безопасен и не ти дава непременната възможност да отваряш очите си за красоти и специални места, пръснати наоколо.

А те всъщност не са никак малко, просто понякога ограничителните рамки са много тесни, за да погледнем отвъд. Ето това е най-ценното на „Дългата разходка“, защото тя разчупва този Рубикон и ни позволява да опознаем и обикнем града си завинаги.

Ти си израснал в София, нали?

Аз съм роден и израснал в София, но съм прекарал една шеста от живота си извън България. Едва при завръщането ми в София след пет години в чужбина усетих града си по различен начин. Докато учех, работех и пребивавах на чужда територия, цялостно ми направи впечатление, че в общността ни, в хората, които са част от София по един или друг начин, дори да не са понастоящем тук и сега, се е зародила тази любов към столичния ни град, който през годините е бил оплюван, характеризиран с какви ли не негативни епитети, понякога много несправедливо недолюбван от жители на други градове из страната.

Всъщност София е една голяма магия, една изконна притегателна сила, която най-често опознаваме тогава, когато ни залипсва. Или тогава, когато сме далеч от нея.

Така че да, аз имам специално отношение към града си и съм много щастлив да го виждам и в очите на десетки хиляди чужденци, които посещават града ни закратко, но се влюбват в него и мечтаят да се върнат отново. Това нещо наистина съм го виждал с очите си вече поне четири години.

През тези няколко години обаче доста добре си опознал столицата. Какво те вдъхновява да продължаваш да я изследваш и да споделяш това познание с другите?

Това, че винаги има нещо ново. Това, че София постоянно се променя въпреки всички обективни предизвикателства и недостатъци на града ни – структурни и управленски такива. И тази промяна е за добро именно заради хората съзидатели, заради хората предприемачи, заради хората, които обвързват своето творчество, своето изкуство, своя личен и професионален принос с града ни, с неговата история и с неговите хора.

И когато целият този пъзел се подреди, се получава картина, която дори най-талантливият художник не би могъл да си въобрази, камо ли да я изобрази.

Споменаваш отношението човек-град, което още преди век е занимавало хората на изкуството у нас. Смирненски например, който е известен с интерпретацията си на противоречията между тези две страни, има паметник точно в Лозенец. Напоследък наблюдаваме подобна тенденция на своеобразен конфликт, на отдръпване на хората от града, особено с възможностите за дистанционна работа. В този смисъл – как според теб изглежда връзката човек-град в съвременния контекст и как тя може да се адресира с проект като „Дългата разходка“?

Градската среда сама по себе си е околна за нас, защото ни заобикаля. Много често ние забравяме, че същият дълг, който имаме към природата – а именно да я опазваме така, че да просъществува за поколенията след нас – в немалка степен важи за града ни, за неговото културно, архитектурно, историческо наследство. За всичко, завещано от предците ни, което, за съжаление, част от децата ни може и да не видят.

Това стои в основата на връзката между града и човека – грижата за споделеното пространство, отговорността за тези преди нас и за тези след нас.

Много рядко осъзнаваме важността на тази връзка, но колкото и смачкани, изтерзани, забързани, задъхани и дори задушени да се чувстваме понякога, София е град, който може да ни позволи да си поемем въздух, стига да го поискаме, да го потърсим и да поемем тази живителна глътка.

Но за да вземем от града си, всеки от нас на първо място има какво да му даде.

Отвъд тези по-философски размисли – вярвам, че и в бъдеще все повече хора ще се запътват отвъд града, обратно към връзката си с природата, към по-малки общности и живописни населени места, включително към високопланински изолирани такива, избирайки живот в някоя отдалечена хижа. Това е тенденция, която дистанционният режим на работа все по-често ще позволява поне на част от обществото ни.

Да, но в този контекст какво ще се случи в бъдеще с отношението на човека към града, което се опитвате да развиете чрез „Дългата разходка“?

Аз вярвам, че градът винаги ще запази своето специално място в човешката история. Неслучайно част от науките, които изучаваме, носят лексикалната пъпна връв именно на думата „град“, на думата „полис“.

Защото градът е пространството на общността, на споделената отговорност и разбиране за всеобщо, повсеместно развитие напред.

И ако ние успяваме да се ангажираме с изграждането на устойчиви градове, на чисти, приветливи градове, които създават адекватни възможности за образование, култура, за малък и среден бизнес, за цялостно развитие на всеки един човек спрямо интересите му, то в бъдеще ще можем да живеем в една много по-прекрасна и по-привлекателна София.

Подкастът е посветен на смелите и любознателните, за които един час разходка по улиците на града не е изгубено време. Какво искаш да им пожелаеш?

Искам да им пожелая да следват модела на „Дългата разходка“ из София навсякъде, където отидат. Защото човек може да бъде откривател дори в собствения си заден двор, дори в търсене на някоя ниша или къртича дупка из почвата. Ние винаги имаме какво и как да преоткриваме, стига да създаваме и култивираме, да съхраняваме този дух у себе си.

Най-добрият антидот срещу скуката и сивотата на ежедневието е смелостта на откривателите.

Снимки: Иван Шишиев // Етюд-и-те на София

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *