Отсечката на АМ „Струма“ край село Боснек, където в пламналия автобус загинаха 45 души, е напълно незаконна. Не е ясно и кога ще стане де юре редовна по буквата на закона. Това стана ясно от отчета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за извършената проверка след трагичния инцидент.
Пътната настилка обаче, станало ясно от анализ на МРРБ, е в „идеално състояние“. Не такава обаче е ситуацията със състоянието на маркировката. Но основният проблем е друг – самият път никога не е бил предвиден за автомагистрала, а само за скоростен път. Това значи следното – ограничението на скоростта следва да е едва 90 км/ч.
„Не можем да твърдим, че ограничението на скоростта е причината за тази катастрофа, но нашата оценка сочи, че тази скорост не отговаря на условията на пътя„, каза регионалният министър Виолета Комитова.
„Историята с тази отсечка започва от 2002 година. През 2006 е издадено разрешение за строеж и за други пътни възли, свързани с пътя. Това е скоростен път с ограничение на скоростта 90 км/ч. През 2009 г. незнайно как и кой увеличава това ограничение на 120 км/ч“, добави тя.
„Виражите на пътя са малко над 4%, което значи, че максималната скорост следва да е 90 км/ч„, добави шефът на ДНСК Влади Калинов.
Пропуски е имало и в поддръжката на маркировката – поддържана била само осевата линия, а не цялостната маркировка. Задачата за поддръжката на маркировката е била възложена на 2 фирми, свързани с едно и също лице, съобщи още министър Комитова.
Самата мантинела, в която се е блъснал автобусът, е изпълнена по всички изисквания за времето си – 2007 година, но не и по съвременните такива. Това обаче не е нарушение, казват от МРРБ.
Изгорелият на АМ „Струма“ край с. Боснек автобус с регистрация в Северна Македония не е пренасял туби с гориво, каквито спекулации се появиха в медийното пространство. Основната работна версия на разследването към момента е човешка грешка, вероятно подпомогната от лошите пътни условия – лошата маркировка, лошата сигнализация и организация на пътното движение.
Разследването се води от българска страна, като бе възложено на Националната следствена служба.