В днешно време е широко разпространено мнението, че Коледа, която би трябвало да е най-светлия християнски празник, се е превърнала в масова консуматорска „оргия“.
Тази теза се изтъква често и то не само от представителите на духовенството и пуританите.
Любопитното е, че критиките, насочени към начина, по който се отбелязват коледните празници, съвсем не са нещо ново. Всъщност, те датират от последната четвърт на 19-и век. Според много хора Коледа – такава, каквато е описана в книгите на Чарлз Дикенс, е била по-уютна и по-духовна преди 150 години.
Едно от широко разпространените мнения за съвременната версия на Коледа е, че тя е „измислена“ от викторианците и по-специално от Чарлз Дикенс. Няма съмнение, че англичаните от Викторианската епоха са били вдъхновени от Дикенс и от неговата идеализирана представа за коледните празници, но те със сигурност не са ги „измислили“.
По-скоро са обновили и обединили множеството коледни обичаи във Великобритания по начин, който не е бил създаван до онзи момент.
Като нация на производители, индустриалци и търговци, викторианците осъзнават, че Коледа, с нейния акцент върху щедростта и гостоприемството, може да бъде използвана успешно с комерсиална цел. С разпространението на универсалните магазини във Великобритания през 70-те години на 19-и век, обществото свиква, че всяка година в края на ноември започват няколко седмици на активно пазаруване.
Купуването на подаръци за Коледа датира от по-рано и също не е „измислено“ в края на 19-и век. Точно в този период обаче се заражда традицията за допълнителни покупки около коледните празници, като голяма част от това пазаруване е съсредоточено върху екзотичните храни.
Подаръците ги има, но като цяло са сравнително скромни. В своята новела „Коледна песен“ от 1843 г. Дикенс споменава, че на децата се купуват играчки, но всъщност, голямото пазаруване е съсредоточено основно около кулинарните изкушения.
„Бакалниците! О, бакалниците! Почти затворени, със спуснати може би два кепенка или един, но през тези пролуки какво ли не се виждаше! …И не бeше само това, че смокините бяха влажни и месести, или че френските сливи руменееха със своята скромна тръпчивост в така богато украсените си кутии, или всичко беше хубаво за ядене и в коледното си облекло.
Но и всички купувачи така бързаха, бяха тъй нетърпеливи при изпълнените с надежди обещания на коледния ден, че се бутаха един друг на вратата, блъскаха грубо кошниците си, оставяха покупките си на тезгяха и се върщаха тичешком да си ги вземат, извършваха стотици подобни грешки във възможно най-добро настроение“, пише Дикенс.
С нарастването на броя на универсалните магазини обаче, които се превръщат в символи на увеличаващото се потребление, подхранвано от разширяващата се средна класа, манията на коледното пазаруване се засилва. В края на 19-и и началото на 20-и век вече е общоприето празненствата да започнат, когато започва и пазарният сезон – нито по-рано, нито по-късно.
Коледният пост, Бъдни вечер и Рождество Христово – датите, с които църквата отброява празничните дни, са изместени от масовата консуматорска култура. А началото на празничния сезон започва все по-рано, най-вече заради желанието на търговците да увеличат своите печалби.
Печатното издание Lady’s Pictorial отбелязва в броя си от декември 1881 г. как се трансформират търговските витрини с наближаването на коледните празници: „Коледни картички на почти всяка витрина, в компанията на детските играчки, промишлените стоки на фабрикантите, неустоимите изкушения на моделистите и на техните по-скромни другари в магазина за канцеларски материали – отвсякъде надничат касивите малки знаци на доброта и милосърдие, които търсят вниманието на минувача”.
Универсалните магазини създават и нов коледен обичай – този на „обсесивното“ пазаруване. Те измислят нови и нови атракции, с които да примамят потребителите. През 1888 г. Джий пи Робърт от Стратфорд, Уест Хем отваря първата Пещера на Дядо Коледа в своя магазин и с нея той слага началото на важна коледна традиция.
В началото на 20-и век вече всички деца искат да седнат на коляното на Дядо Коледа и всички собственици на магазини искат да накарат майките и бащите им да ги доведат.
В този дух се заражда и друга традиция – изкуството на украсяването на витрините. В края на 19-и век големите универсални магазини полагат огромни усилия, за да засенчат коледните украшения на своите сконкуренти. Гордън Селфридж е един от водещите декоратори на коледни витрини от онова време. Той измисля и фразата „Само X дни за пазаруване до Коледа“, която и днес може да се види в много търговски обекти.
Няма съмнение, че тези усилия са постигнали желания ефект. Огромните тълпи, обикалящи около разкошните прозорци на магазините, стават неразделна част от британската Коледа, точно както бисквитите и сливовия пудинг.
Магнетичното привличане на витрините понякога води до опасни ситуации. През 1909 г. по време на коледните празници се налага полицията да разпръсква тълпата около витрините на един от лондонските магазини, тъй като е блокирала уличното движение.
През 30-те години на миналия век големите търговци успяват да внушат и атмосфера на очакване преди празниците. Всички искат да знаят какво са измислили дизайнерите и кои ще бъдат „хитовете“ по магазините.
Манията достига такива равнища, че търговците призовават клиентите да имат предвид напрежението върху работниците в магазините. На Коледа 1898 г. Drapers’ Record призова всички купувачи да направят поръчките си по-рано, за да улеснят живота на продавачите.
Аристокрацията, заможните британци и дори кралските особи също дават своя пример в комерсиализацията на Коледа. „Кралицата и принцеса Мери, виконтеса Ласелс, вече са направили значителна част от покупките си.
Те започнаха да купуват играчки (от които и двете правят големи покупки всяка година) преди няколко седмици, а миналата седмица кралицата организира и голяма част от общото си пазаруване, като по този начин даде добър пример на останалата част от Лондон“, отбелязва The Times през декември 1923 г.
Втората световна война и тежките годинии на строги икономии от края на 40-те и началото на 50-те до голяма степен „охлаждат“ комерсиализацията на Коледа, но със сигурност не я спират напълно. Тя получава още по-голям тласък с развитието на телевизионните реклами.
През 70-те години на миналия век повечето британци вече са наясно, че телевизионната програма около Коледа ще бъде доминирана от реклами на продукти за подаръци, които рядко се виждат през останалата част от годината.
В днешно време изглежда, че подготовката за коледното пазаруване започва още в края на лятото. Което е потвърждение, че наследството на Гордън Селфридж, Джей Пи Робърт и всички останали пионери на „шопинг оргиите“ от миналото е надживяло турбуленциите на времето и е по-живо от всякога.