Автор: Катерина Василева
„Група приятели, които се борят да спасят Синеморец от незаконните строежи“. Така екипът зад проекта Save Sinemorets скромно описва своите членове. Става въпрос за няколко младежи – Веско, Ремина, Любен, Ники, Мария, Яна, Божидара и Калина, обединени в каузата да запазят едно от последните непокътнати природни кътчета по българското Черноморие. За тази цел те създават късометражния документален филм „Гласовете на Синеморец“, в който представят гледната точка на местните жители по отношение на плановете за застрояване.
През следващите месеци дейността на Save Sinemorets става все по-обширна. Екипът популяризира петиция за опазването на Синеморец и природен парк „Странджа“, която събира над 12 000 подписа, внася редица сигнали за нарушения до отговорните институции и организира срещи с министъра на околната среда и водите. Строежите обаче не спират, което подтиква младежите да започнат планирането на съдебни действия по казуса.
За да наберат средства за правните разноски и разходите по информационната кампания, която провеждат в социалните мрежи, от Save Sinemorets организират съвместна инициатива с магазини BaseCamp. Можеш да се включиш в кампанията до 10 декември, като избереш някой от подбраните продукти с марка Patagonia – 100% от приходите ще бъдат дарени на каузата за опазване на ПП „Странджа“ и Синеморец от застрояване.
За да научим повече за тази кауза, разговаряме с двама от членовете на екипа на Save Sinemorets. Веселин е на 24 години, завършил е висшето си образование в САЩ, а сега се занимава професионално с журналистика. Ремина пък е на 22, изучавала е „Психология“ във Великобритания и е магистър по „Международна публична политика“, а в момента следва „Право“ в НБУ. Най-интересните теми за нея – образованието и опазването на околната среда – намират отзвук и в друг проект, за който сме ти разказвали – „Зелен отпечатък“.
„Ядрото ни се състои от хора, които заедно ходят на Синеморец, както много други младежи, за да се забавляват. Просто искаме да продължим да можем да се наслаждаваме на това място и да запазим Синеморец и природата на Странджа за бъдещите поколения, защото не сме само ние на този свят.“
Какви са вашите идеи и предложения за запазването на Синеморец и природата на Странджа?
Веско: Ние искаме нещо, което от една страна е много просто, но от друга се оказва изключително сложно. То е да се спазват законите.
Синеморец се намира на територията на природен парк „Странджа“. Поляните, за които се разразява борбата през последните години, са защитени в две зони по Натура 2000 и в специална зона на защита по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Нито един от тези закони не казва, че въпросният строеж на Синеморец е окей. Но са използвани какви ли не вратички през годините, само и само да се реализира това строителство.
Методът, с който се борим срещу този натиск, еволюира с времето. В началото смятахме, – може би наивно, че ако инициираме разговор с министъра на околната среда, нарушенията ще се окажат толкова крещящи, че той няма как да не реагира. През април решихме да вдигнем малко шум по темата и да направим късометражен филм, в който даваме гласност на местните в Синеморец.
Направихме това, тъй като кметът на община Царево често оправдава стремежа към строителство с нагласите на местните. От една страна, те със сигурност имат интерес това място да се развива. От друга страна, строежите често са дело на хора, които нямат нищо общо със Синеморец.
Затова заснехме филма, като междувременно популяризирахме една петиция, изготвена от Марта Георгиева още миналата есен. Планът ни беше да се срещнем с министъра, да поговорим по темата, да разчувстваме хората с филма ни и строежите да спрат.
Оказа се, че нещата не се получават така, дори някак си имаше отпор към това, което правехме. Впоследствие подадохме сигнали до Министерство на регионалното развитие, до прокуратурата, отново до МОСВ, проведохме и втора среща с министъра, но строителството така и не спираше.
Това ни наведе на мисълта, че по този начин няма да се получи. Затова в момента сме в процес на обмисляне и подготовка за извършване на правни действия. Смятаме, че тук държавата системно, в продължение на десетилетия не си е вършила работата и че начинът това да се спре в крайна сметка може да минава и през съда.
Междувременно с постоянство информираме хората за този огромен казус, който съществува още от 80-те години.
Целта ни е да им разкажем, да им обясним защо и как се е стигнало дотук. И да ги запалим, да ги амбицираме да са по-активни, да дават гласност на тези проблеми.
Ремина: Нашите цели изхождат на първо място от желанието ни да се спазва законът, а на второ – от това, че виждаме в практиката как той е бил заобикалян досега. Виждаме го в резултата по цялото крайбрежие, забелязва се от всеки човек. Синеморец е едно от малките места, но не единственото, което може да обърне тази практика на 180 градуса и всъщност да позволи устойчивото развитие на този регион, така че целият парк „Странджа“ да се възползва пълноценно и с грижа от природата, с която разполага.
Това е една от целите ни – да има устойчиво развитие на региона, отговарящо на европейските стандарти, които взимат предвид опазването на природата, а не само директната икономическа полза.
Защото може да има кономическа полза и от устойчивото развитие, което увеличава туризма, но по много по-природосъобразен начин.
Веско: Ако си представим, че България е един апартамент, в който всички живеем, то този апартамент има една невероятна тераса с уникална гледка. И изведнъж един от живеещите в апартамента излиза на терасата и започва да строи стая. Тогава ти вече не можеш да видиш хубавата гледка и това те ядосва. По някаква причина обаче не го виждаме по същия начин, когато става въпрос за природата.
А природен парк Странджа е всеобщо богатство, той не е на определени хора, той е на всеки един гражданин на България, а и на Европа.
Каква е обратната връзка от страна на хората, които ви следват? Срещате ли подкрепа, съпричастни ли са с каузата?
Веско: Това, което ми прави впечатление, е, че хора с различен профил припознават темата като нещо важно. Има хора, които от години се борят за това, в нас те може би виждат свежа енергия, която да се излее в тази кауза. Но нашата цел е наистина да активираме и по-младото поколение, което правим най-вече чрез Инстаграм.
Според мен в България идеята за гражданска отговорност до някаква степен още се развива. Но я виждаме, виждаме я в това, което се случва около нас. Има активност и тя резонира в Синеморец. Има отзвук, хората имат интерес да се включват и ни питат, за да им разкажем повече.
Преди съм отразявала казуса „Бедечка“ и оттам имам представа колко тежка е институционалната борба за опазването на една природна местност. Процесът сигурно е още по-предизвикателен за млади хора като вас.
Можете ли да разкажете повече как се справяте с всичко това, с цялата тази административна и институционална трудност?
Веско: Има две страни. От една страна, чисто от емоционална гледна точка, можем да кажем: „Това не е наша работа. Наша работа в момента е да се фокусираме върху развитието си и да се наслаждаваме на младостта си.“
Но тогава въпросът става – чия работа е спасяването на Синеморец?
Това поражда другата гледна точка – ние не сме взели избора да участваме в този казус, защото сме млади, а просто защото виждаме проблем. Този проблем изисква разрешение. И аз не знам с какви очи ще продължа да ходя на Синеморец, гледайки тези строежи и начина, по който всичко се срива.
Има много хора, които си мислят – аз ще си направя моето кътче хубаво и уютно, а в същото време кофата за смет отпред прелива. И ти не можеш да избягаш от това.
Ремина: Така и в Синеморец не можеш да избягаш от това, че няма канализация и всичко се изсипва в морето. А хората с хубавите частни вили влизат в същото море, в същата отходна вода.
Веско: Затова не гледаме на това, което правим, като на нещо възвишено в служба на обществото.
Не, то е много просто – всички ние сме свързани заедно в това, което се случва, и ако не предприемем действия, всички ще плуваме в тази вода. Няма измъкване.
Какъв съвет бихте дали на хора в други части на България, които също имат желание да започнат подобни инициативи за опазване на природата, но може би не знаят как да подходят?
Ремина: Аз бих ги посъветвала да наблюдават какво се случва около тях и да бъдат заинтересовани. При всеки от нас е имало такъв процес на любопитство – погледнал е строежа, проверил е в интернет, заинтересувал се е, видял е какво правят организациите по въпроса. Открил е дупка в мястото, видял е този проблем и си е помислил, че може да допринесе за неговото разрешаване по начин, който не е бил прилаган досега.
Веско: Според мен е хубаво хората, които искат да направят промяна, да не се опитват да преоткриват колелото. Голяма част от казусите, свързани с опазването на българската природа, не са от днес или от вчера, има опит в тях и всъщност това е нещо, върху което ние също трябва да работим.
Да търсим повече диалог с хората, които са минали преди нас и са утъпкали тази пътека. Защото те имат много ценна информация и могат да ни помогнат много.
Има някакъв хюбрис в по-младите хора – ние идваме и правим революция. Но ако целта в крайна сметка е каузата да стигне от точка А до точка Б, със сигурност бих препоръчал на хората да търсят менторство. И да са готови да бъдат настоятелни, защото хората през годините са били много тъпкани, много лъгани и мамени и човек трябва да бъде готов да бъде настоятелен и да заяви, че не идва просто за да каже че иска да направи нещо, а че наистина ще го направи. Просто имаме нужда да работим заедно.
Ремина: Разбира се, работата заедно винаги е плюс. Но трябва и да не се страхуваш да се изправиш сам. В крайна сметка при тези казуси, които се проточват с години, винаги има пропуски, допуснати от предишните поколения. Една свежа, нова перспектива може да бъде разковничето. Затова според мен балансът между двете страни е най-добрият вариант.
През последните години се наблюдава възход на постматериалните ценности, сред които е и опазването на природата. Това обаче се промени с идването на пандемията от COVID-19, която изведе на преден план въпросите на здравеопазването, икономиката, условията на живот.
Къде според вас се намира природата като приоритет в момента? Имат ли хората у нас готовност да се борят за нея?
Веско: Интересен факт е, че през 2007 г. са първите протести след промените, които затварят Орлов мост. Те са били именно в защита на Странджа. Като личности ние сме отгледани с идеята, че природата е много ценна. „Аз съм българче. Обичам…“ Какво обичам? „Наште планини зелени“.
Но тази природа се губи. Фундаментално не е трябвало да се стига дотук, където се намираме по отношение на Черноморието. Върху него са нанесени необратими щети. Приканваме хората да погледнат с малко по-критично око на развитието на места като Созопол, Лозенец, къмпинг Градина.
Тяхното застрояване е проблем, който отдавна чука на вратата. И в крайна сметка не можем да обвиняваме никого, ако не успеем да го разрешим. Естествено, здравето е приоритет, там проблемите също са десетилетни, както и в икономиката. Но това са едни паралелни процеси и могат да се решават заедно.
Ремина: Да, вече се виждат много явни и сериозни щети и има една лампичка, която светва. Въпросът е кога и дали ще има време да ги поправим. Това не се отнася само до Странджа и крайбрежието, а и до мръсния въздух, изсичането на горите.
Но аз мисля, че сме на правилния път и че има други хора като нас, които също настояват на дневен ред да стоят тези въпроси.
Просто през изминалата година имахме доста по-важна работа да сме фокусирани върху политическата криза в страната и много често въпроси като опазването на околната среда в глобален план остават малко по-назад.
Веско: Но мога да ви гарантирам, че за хората в Синеморец те продължават да са на преден план. Тук има един интересен аспект – естествено, ние говорим от позицията на привилегия, не ни се налага да мислим какво ще ядем утре. Но това ни натоварва с определен тип отговорност. Очевидно има много хора, които нямат капацитета, гласността и силата да се отдават на подобни казуси.
Ние имаме възможността да го правим, а привилегията, която ни я позволява, означава и голяма отговорност – както при Спайдърмен.
Човек трябва да осмисли това сам. Не можем да наложим на хората да се борят за природата, но ние го правим и даваме пример. Смятам, че оттам нататък не боли и ти да се присъединиш. Даже е страхотно, запознаваш се с невероятни хора, чувстваш се по-свързан с местата, за които се бориш, и дори в такъв аспект е изключително облагорадавящо преживяване, начин на съществуване. Ти правиш това, свързан си с тази кауза.
Въпреки всички трудности и голямата отговорност, която изпитвате, звучите по-скоро обнадеждени за бъдещето на каузата.
Какво ви вдъхновява да продължавате да развивате Save Sinemorets? Какво ви дава смисъл, смелост, сила?
Ремина: Това, че има и други хора, които се борят и на които им пука. И когато ти се срещаш с тях, взаимно се вдъхновявате. Виждаш една огромна подкрепа, хората ти казват: „Ей, това, което правиш, е наистина ценно“. Те може да нямат волята да ти помогнат в конкретния момент, но въпреки това оценяват това, за което се бориш. Това ме обнадеждава.
Веско: Хората, които искат да разберат каква е моята причина, нека да посетят Синеморец следващото лято. Препоръчвам вечерта да излязат за малко и да отидат да се разходят малко по-вляво от селото, близо до скалите.
Да застанат, да замълчат, да си затворят очите. И ще разберат. Това е всичко.
Как могат да ви подкрепят хората, които имат желание да допринесат към каузата?
Веско: До 10 декември провеждаме кампания със страхотните хора от BaseCamp, които внасят стоки на Patagonia в България. С тях правим един по-нестандартен „Черен петък“, като те ще дарят приходите от тези продажби за нашата кауза. Защо това е важно? Защото ни предстоят правни разноски и разходи за информационна кампания, която да излиза отвъд настоящата ни аудитория. И в тези начинания ще имаме нужда от финансова подкрепа.
Друг начин хората да ни помогнат е като ни пишат, ако смятат, че имат умения или желание за придобиването на умения, с които да се включат в каузата. Ние сме напълно открити към разширяването на екипа ни.
Защото това, срещу което се борим, е много голямо. И всеки човек, който иска да се присъедини и смята, че има какво да даде на каузата, е добре дошъл.
Ремина: Бих добавила, че освен да ни подкрепят финансово и да се присъединят към нас, могат просто да говорят за това и да се информират. Има достатъчно ресурси по казуса, които и ние често споделяме. Колкото повече хора са информирани по темата и открито отстояват позицията си, толкова по-голяма е вероятността да окажем натиск за промяна и институциите да разберат, че сме сериозни и наистина искаме това да се случи.
В късометражния ви филм се споменава, че институциите имат властта, но нямат волята да решат проблема.
Във връзка с това – какво бихте казали на министъра на околната среда и другите отговорни лица по казуса със застрояването на Синеморец?
Веско: Бих им обърнал внимание на това, че решенията, които взимат, имат широк обхват на действие. Облагата, която може би ще получат за едно или друго решение, ще им се стори краткотрайна, но решенията имат дългосрочни последици.
А историята помни кой какви решения е взел.
Синеморец наистина е повратен. Оставим ли Синеморец да бъде застроен, няма да остане нищо. Няма друг вариант – или правим обрат и се опитваме да опазим природата си, или я оставяме да бъде разрушена.
За последните 30 години щетите, нанесени на нашето Черноморие, са потресаващи. Тези имена се помнят и се знаят – на хората, отговорни за това. Част от нашата работа е имената им да не се забравят. И ако някой прави нещо с идеята, че ще придобие някаква облага и след това постъпката му ще потъне – няма да потъне. Ти влизаш в историята на това място завинаги.
Ремина: Аз бих им казала, че тези последици касаят и тях лично, техните семейства, тяхната общност. Това, което те правят, има отзвук за толкова много поколения и хора. И ако те взимат тези ужасни решения, мислейки за това, не мисля, че ще могат да спят спокойно.
За финал – едно послание към нашите читатели.
Веско: Ще цитирам Филип Баров от нашия документален филм, на когото принадлежи знаковата реплика:
Природата е най-ценнията ни ресурс. Нека я опазим.
