Проф. Лука Велчов и инж. Иван Иванов са алармирали институциите ни, но без резултат
Студенти-родолюбци от сдружение „Мост през вековете“ се опитват да спасят сградата, дарена на Любен Каравелов за неговото издателство в центъра на Букурещ, която е с огромно културно-историческо значение за България, алармира ВИП Комюникейшън.. Солаковият хан в центъра на Букурещ е само на 70 километра от Русе. Построен е през 1859 години, от братя Солакови от Свищов.
Инициативата е подета от студента Николай Чакъров и младежкото историческо сдружение „Мост през вековете“. Основната цел на проекта е да се създаде трайно функциониращo, политически и икономически независимо обединение от хора с преимущественото участие на студенти, което да създава и развива разнообразни културно-исторически инициативи и мероприятия, които да съхраняват и подхранват българщината и патриотизма в неговия най-чист вид.
Сградата в Букурещ, която е исторически център на българското възрождение, повече от 60 години тъне в забрава и все по-голяма разруха. Солаковият хан носи името на своите основатели- братята Солакулу. Той е с над 1000 кв. м застроена площ, над 100 стаи, украсени с алафранги, дълбоки зимници-складове и огромен двор. Някога ханът е бил извън града, днес е в самия център. Собствениците предоставят част от нея на Любен Каравелов,за да издава своите вестници „ Свобода“, “Независимост“ и “Знаме“. Именно тук е било огнището на българското революционно дело. Едни от най-видните ни борци за свобода – Христо Ботев и Васил Левски, са намирали убежище в него и са го използвали за подготовка на бунтове. В спомен от пребиваването си в хана, описан в негово писмо до Киро Тулешков, Ботев разказва, че е живял близо два месеца в изоставената мелница, която е била част от Солаковия хан. В писмото още се описва: „Вънка е студ, пука се камък, не сме яли от няколко дена, обаче приятелят ми ще направи всичко възможно да те развесели.“ Този приятел е бил самият Левски.
През 1872 г., по предложение на Каравелов на това пропито с история място, е свикано събрание на БРЦК, на което за апостол на вътрешната организация в България е избран Васил Левски .
Вятърната мелница отдавна е заменена с асфалт. Няма ги и високите порти. Няма го и историческият таван, на който Левски и Каравелов редактират Устава и Програмата на БРЦК. На фасадата на сградата все още стои паметната плоча на Каравелов. но бронзовият барелеф е отскубнат и продаден на вторични суровини срещу жълти стотинки.
По време на социализма русенецът Петър Данаилов, в качеството си на посланик на България в Букурещ, успява да договори с румънските власти реставрацията на Солаковия хан и превръщането му в Български културен център. Скоро след това започват демократичните промени и идеята , както и договорките потъват в небитието. През 2003 година ханът е реституиран и предаден на наследниците. В същата година е обявен за исторически паметник от местно значение.
Поради лошото състояние на сградата, в следствие на времето и нанесена тежка вреда от бомба през втората световна война, се налагат непосилни за собствениците ремонтни дейности. От дълги години проф. Лука Велчов, председател на “демократичен съюз на българите в Румъния”, предприема различни действия във връзка с опазването на това културно историческо наследство. Въпреки неспирните сигнали към българските институции, търсенето на съдействие от страна на двете държави и осъществяването на връзки между тях, до ден днешен не се достига крайната цел. През последните години, основно действащо лице по темата за спасяването на хана е и д-р инж. Иван Иванов от Русе, с помощта на професор Велчов. През 2017 г. за пореден път се открива възможност за приключване на казуса. Тогава фондацията му “Любен Каравелов” търси помощ от българските институции с цел обединяване на усилия за покупката и реставрацията на сградата. За съжаление, въпреки неимоверните усилия, за пореден път казусът остава неразрешен, отново поради липса на отговор от българските институции. До сега проф. Лука Велчов и инж. Иван Иванов са алармирали всички предходни министри на културата на България. Търсено е с ъдействие и от министър-председателя Бойко Борисов и от президента – Румен Радев, но отговор от тяхна страна до момента няма. За съжаление това не е първата подобна ситуация, представляваща изпращане в забвение и потъпкване на българската история, поради една или друга причина. Пример можем да дадем с “Хан Габровени”. Там, през 1875 г. се провежда разширено събрание на БРК, на което слово произнася Христо Ботев. Там е получена и телеграмата за стъпването на българска земя на четата на Филип Тотю със знаменосец Васил Левски.
Сградата в момента е “Европейски културен център”, но без помощта и участие на българската държава. Единствената следа, показваща наличието на българско участие, е завещанието на сина на Васил Георгиев – д-р Никола Василиади, с дата 10 юни 1881 г., гр. Букурещ. Там д-р Василиади пише: „ Моят недвижим имот се състои от хотел стар, наречен „Габровени“, който наследих от покойния ми баща Василия Георгиев, чрез завещание, заверено от почитаемия Илфовски окръжен съд, от 1854 г.“. “ Ние от “Мост през вековете” сме за запазване на историята ни през вековете за идните поколения. Смятаме, че действията от страна на българската държава и институции са крайно незадоволителни.
Ние следим случващото се от няколко години и работим по казуса съвместно с гореспоменатите проф. Лука Велчов, д-р инж. Иван Иванов и много други. Обединени, ще търсим помощта на всеки заинтересован от запазването на “Солаковия хан” като незачеркната част от българската история“, категорични са инициаторите на проекта Николай Чакъров и Елена Тиганев.
