В продължение на повече от хилядолетие владетелите на Древен Египет изграждали огромни пирамиди, които след това ставали техни домове във вечността. Останките на царете били погребвани в основите на внушителните архитектурни паметници.
Тази практика започнала по времето на цар Джосер, управлявал в периода между 2630 и 2611 година преди Новата ера. Смята се, че неговата стъпаловидна пирамида в Сакара, днешен Египет, е една от първите. Сред последните пък е пирамидата на Яхмос I, управлявал между 1550 и 1525 година преди Новата ера, която се намира в Абидос.
Пирамидите били символи на могъществото, богатството и вярата на египетските владетели. Големият въпрос обаче е защо те са спрели да ги строят в епохата, известна като Новото царство, която започва около средата на второто хилядолетие пр. н. е.
Повечето фараони след Яхмос I са погребани в Долината на царете в близост до древната египетска столица Тива. Първата кралска гробница там е изградена от Тутмос I, който поставя началото на имперското управление на страната. Неговото управление продължава от 1504 до 1492 година пр. н. е.
Египтолозите не са сигурни дали и неговият предшественик Аменхотеп не е издълбал своята гробница на същото място.
Причините, поради които фараоните се отказват от строителството на пирамиди също не могат да бъдат откроени категорично. Вероятно една от тях е свързана със сигурността. Много от пирамидите ставали обект на разбойнически набези, тъй като в някои от тях, заедно с останките на владетелите, били поставяни и техните богатства.
Изграждането на специален гробищен парк, като този край Тива, позволявало по-добра организация на охраната и предотвратяване на обирите.
Едно от доказателствата на тази теза се крие във факта, че още преди да бъде прекратено строителството на пирамиди, самите погребални камери вече не са били разположени във вътрешността им. Типичен пример е пирамидата на Яхмос, чийто саркофаг е разположен в отделна камера, скрита на около половин километър в пустинята встрани от пирамидата.
Има и писмени извори, които донякъде потвърждават това становище. Един от висшите египески чиновници от онова време, на име Инени, е оставил надпис, в който се споменава, че ръководил строителството на гробницата на фараона Тутмос I в Долината на царете. „Надзиравах изкопаването на гробницата напълно сам, без никой да ме вижда или да ме чува“, пише той.
Релефът и географското положение на Долината на царете подсказва защо тя е избрана за своето предназначение. В близост до нея има връх, наречен ел Курн, чиято форма наподобява пирамида. По този начин всички гробници, издълбани в скалите в района, в известен смисъл се намират в близост до пирамидална структура, което явно е било важна част от ритуалите в Древен Египет и от вярванията, свързани със задгробния живот.
За владетелите от онази епоха тя е била мястото, в което се случва трансформацията от земния живот към отвъдния.
Топографията на Луксор, който се превръща в столица на Новото египетско царство, вероятно също изиграва роля за прекратяването на строителството на пирамиди. Регионът е твърде ограничен като пространство и освен това е хълмист. Новата столица просто не е била подходяща за изграждането на подобни гигантски структури.
Другото възможно обяснение е свързано с трансформация на самите религиозни обреди и ритуали. Според историците именно в епохата на Новото царство става популярна митологията за „нощното пътуване“ на владетелите към Отвъдния свят. Софистицираните подземни гробници с техните сложни архитектурни системи от коридори и помещения, характерни за Долината на царете, се вписват добре в тази концепция.
И докато фараоните постепенно се отказват от строителството на пирамиди, заможните египетски аристократи продължават тази практика, макар и в много по-скромни мащаби. Край Абидос, например, е открита пирамида, за която се предполага, че е на около 3300 години. Тя принадлежала на висшия чиновник Хоремхеби и е с височина от около 7 метра.
През първото хилядолетие преди Новата ера пирамидите стават популярни в Нубия – държава, съществувала на територията на днешен Судан и Южен Египет. Нубийците изграждали пирамиди както за своите владетели, така и за частни лица, които принадлежали към заможните социални прослойки.
Не е ясно какъв е техният брой, но се предполага, че владетелските са поне 180, а частните – още повече. Последните пирамиди в Нубия са построени преди около 1700 години, в периода между края на 3-и и началото на 4-и век след Новата ера.
