Автор: Катерина Василева
„Лицето на социалното предприемачество у нас“. Това определение откриваме в номинацията на Ива Гумнишка в последното издание на наградите „Човек на годината“ за 2021 г. В конкурса на Български хелзинкски комитет Ива е номинирана заради работата си в социалното предприятие Humans in the Loop, на което е основателка и управителка. Стартъпът представлява хибриден модел между фондация и бизнес, който развива иновативна дейност в областта на изкуствения интелект и ИТ сектора, а едновременно с това предоставя кариерни възможности на бежанци и хора, засегнати от конфликти в региона на Близкия изток.
Ива е израснала в София, където завършва Испанската гимназия. През 2013 г. заминава за САЩ, където следва човешки права в Колумбийския университет, а след дипломирането си се прибира в България. По това време Ива следи активно ситуацията с бежанската криза у нас и по света и оттам се вдъхновява да започне проект за подпомагане на имигрантите в България. Така се ражда идеята за Humans in the Loop – социалното предприятие, което предоставя работа и обучение на хората, търсещи закрила, и им помага да намерят препитание и независимост, за да продължат живота си с достойнство и чувство за смисъл.
Още за мисията на Humans in the Loop, силата на социалния елемент в съвременното предприемачество и значимостта на подкрепата за хората в нужда ни разказва Ива Гумнишка в следващите редове.
Как се появи идеята за създаването на Humans in the Loop и каква е мисията на този социален стартъп?
Мисията на Humans in the Loop е да свържем хора, които са засегнати от конфликти или принудително преместване, с възможности за работа и обучение. В тази група се включват бежанци, мигранти, хора, които са се заселили от един град в друг вследствие от военен конфликт или друго подобно събитие. Включват се и хора, които в момента живеят в конфликтни зони.
Фокусът ни е върху България, Турция и Близкия изток. Работим в Сирия, Ирак, Афганистан, Ливан и Йемен. Идеята се появи от ситуацията в България през 2017 г. покрай бежанската криза. За много от бежанците най-голямата пречка е да си намерят работа и начин за прехрана в България, да могат да се преквалифицират, да научат български език.
Нашата идея беше просто да създадем възможност за тях да започнат работа на достъпно място, за да могат да продължат да се развиват и да следват професионалния си път въпреки обстоятелствата.
На колко души сте помогнали до този момент?
Досега в България сме работили с над 100 души, като много от тях са преминали и през нашите програми за обучения. А общо във всички страни, в които развиваме дейност, сме работили с над 700 души. В чужбина хората най-често се включват в програмите ни за заетост и работата, която предоставяме, тъй като всяка организация, с която си партнираме на място, провежда различните обучения. В България имаме и специална обучителна програма, която ние самите провеждаме.
Имаме хора, които от 2017-2018 г. все още са с нас, както и такива, които съвсем скоро са се присъединили. Важно е да отбележим и че почти половината от хората, на които помагаме, за жени.
Животът ти до този момент е доста цветен, живяла си на различни места, имаш специално отношение към чуждите култури. Защо избра да се върнеш в България и да развиваш този социален стартъп именно тук?
Много често в сферата на човешките права, регионалното развитие и други хуманитарни дейности е доста популярно човек да работи на глобално ниво и да разрешава проблеми, които засягат различни страни. Но това е и проблематично, тъй като води до голям комплекс на спасителя – някой, който пътува до нова страна и се опитва да спаси местните хора от проблемите, които имат те.
Поради тази причина аз реших, че най-подходящото място да започна някаква промяна в света би била именно България, защото предлага контекст, който познавам и в който мога да навигирам по-лесно.
Да, ние работим и в чужбина, но това е най-вече чрез партньорство с други организации. Тоест ние им предоставяме възможности, но те са тези, които работят на ниво терен и управляват ситуацията на място, в което познават културните специфики. Засега това е най-добрият вариант за нас, защото всеки контекст е различен, всяка култура е различна и е най-добре да се партнира с местни граждански организации на ниско ниво – организации, които имат опит в конкретната държава.
Как се съчетават социалната кауза за човешките права с иновативната и дигиталната индустрия и защо е важно лично за теб подобна предприемаческа инициатива да има социална насоченост?
Самата инициатива започна по-скоро като социална и предприемаческият характер дойде от нуждата да я направим устойчива и независима. Ако човек работи в НПО, много често е зависим от външни финансирания, фондове, грантове и т.н. Има много организации, които работят на този принцип, но много често това означава, че непрекъснато има нестабилност и зависимост от интересите на тези, които те финансират.
Така че за нас предприемаческият път беше начин да изградим нещо, което е устойчиво и независимо, за да ни позволи да се издържаме сами и да осъществяваме това, в което виждаме смисъл.
А това ли е бъдещето на бизнеса – социалната насоченост?
Да, определено. Напоследък виждам много организации, които говорят за въздействие – социално, екологично и т.н. Социалният ефект може да идва под различни форми и се радвам, че той все по-често бива припознат от бизнеса. Това, което е важно да се спомене, е, че всяка организация трябва да помисли за въздействието си върху всички обекти, които тя засяга – околната среда, обществото, служителите си. Всяка една компания и организация има въздействие и трябва да се помисли какво е то – позитивно или негативно – за да се управлява по-ефективно.
За съжаление, често се наблюдава и измиване на имиджа с някаква социална мисия, без тя да е ясно формулирана, без да има ясни индикатори за това, какво точно се постига, защо това е целта, доколко дейността на фирмата директно допринася към тези индикатори. В същото време има много добре изградени модели за управление на социален ефект и въздействие.
Въпросът е всяка компания да следва уредените добри практики и модели, за да сме сигурни, че когато обявяваме, че правим добро и имаме социално въздействие, това наистина е така.
Предприемаческата страна на Humans in the Loop е свързана с технологиите и изкуствения интелект. Но с развитието на тази сфера винаги ли ще има нужда от интегрирането на човешкия ресурс, който вие предоставяте?
Много зависи, тъй като това, което в момента наричаме изкуствен интелект, представлява модели за машинно обучение и невронни мрежи, които се обучават чрез голям брой данни. На тези данни трябва да им се даде някаква структура, за да може да се разбере точно какво означават. В такива случаи, в които се използват невронни мрежи върху голям брой данни, има нужда от човешка ръка, трябва някой да обработи данните и да създаде това, което се нарича златен стандарт.
В момента това е най-утвърденият и най-модерният метод за изграждане и обучаване на изкуствен интелект, но нямаме гаранция, че няма да се появи нов подход, който използва нови методи. Ако продължим да използваме настоящия подход, според мен човешкият ресурс ще бъде все така необходим. Дори да намалее нуждата за въвличане на хората в началото на цикъла за обработка на данни, все пак ще има нужда от оператори, които да супервизират процеса на работа на обучения модел и да осъществяват мониторинг на данните.
Нашата цел на този етап е да имаме хора, които са обучени да разбират устройството и работата на изкуствения интелект, така че да могат да извършват такъв мониторинг в дългосрочен план
Имате ли пряк досег с хората, които се включват в инициативата от Близкия изток? Какво ви прави впечатление в техните лични истории, има ли някоя емблематична?
Най-отблизо работим с екипа тук, в България. В другите страни най-вече местните организации общуват с хората, които работят за нас. Общо взето, ситуациите на хората в различните страни са много различни. В Сирия например работим с доста студенти, които се опитват да се реализират, но няма толкова възможности пред тях. В България работим с жени с малки деца, които си търсят работа и им е трудно да си намерят такава, която им позволява едновременно с това да се грижат за децата си.
В други страни също работим с младежи и способни хора, които нямат пред себе си много възможности за развитие.
Една от най-силните истории, с които се сблъскахме напоследък, дойде от Афганистан, където тъкмо бяхме започнали партньорство с местната организация Bright Point, която работи в сферата на предприемачеството. Но когато талибаните дойдоха на власт, директорът на организацията и някои от членовете ѝ се почувстваха застрашени от възможните последици и взеха тежкото решение да напуснат страната.
Беше много тъжно, тъй като самата организация е много активна, има развити контакти и дори собствено co-working пространство. Заради политическата ситуация обаче се наложи да изостави всичко. Има много хора, които останаха в Афганистан, и в момента им е много трудно, тъй като са загубили голяма част от приходите на организацията. Има и рестрикции върху движението на жените и възможността им да работят наравно с мъжете.
Самият директор на организацията обаче остава позитивен и вече е започнал да планира нови предприемачески инициативи за хора, които са презаселени от едно място на друго.
За хора като него това е призванието и където и да са, те продължават да работят много активно и да допринасят към екосистемата си. Така че очакваме да видим какво ще се случи.
Откакто темата е наболяла в цял свят, има доста сериозна стигма по отношение на бежанците и имигрантите и в България. Какъв е общественият отзвук към това, с което ти се занимаваш, и има ли според теб рецепта за преодоляване на тази стигма, за да можем да живеем в едно по-толерантно и мирно общество?
За съжаление, темата е наистина много политическа и много често се играе с животите на хората за постигане на политически цели. Това, което в момента виждаме в Русия и Беларус на границата с Полша, е всъщност отново част от тази политическа игра, в която се използват мигрантите като начин за оказване на натиск върху една или друга държава. Същото се случва в Турция.
Много е тъжно, тъй като това са човешки животи, хора, които преминават през толкова много трудности с някаква надежда да стигнат към обетования Европейски съюз, който дори не е чак толкова благосклонен към тях, щом пристигнат.
Има толкова много политически интереси, влияния и фактори и за съжаление, не мисля, че в момента има рецепта за тяхното преодоляване.
В едно интервю споменаваш, че вместо да се изкачваш по корпоративната стълбица в САЩ си предпочела да създадеш нещо свое. Какво изисква тази смела крачка и какво би посъветвала хората, които тепърва тръгват по този път?
Бих ги посъветвала да се ориентират какво има наоколо. Какви други организации се занимават с подобни идеи или мисии, с каквито те се отъждествяват. За да започнеш нещо свое, трябва да имаш силен интерес или страст към някоя тема. Затова е добре да се ориентираш кои са хората, които работят в тази сфера, какво има на пазара в България и в чужбина и къде самият ти би могъл да се впишеш.
Много често пречката пред тези от нас, които искаме да създадем нещо ново, е че се опитваме да открием топлата вода, при положение че тя отдавна е била измислена.
Много по-добре е една организация да започне дейността си в партньорство с други подобни, да запълни някаква дупка, която вече съществува, вместо да създава конкурентна услуга или програма на неща, които вече съществуват. Това според мен ще допринесе много, за да може самият човек също да се ориентира и да си създаде добри контакти с хора, които следват същата мисия. И ако види, че има организация, която вече прави това, от което той или тя се интересува, може просто да се присъедини.
Често искаме да имаме нещо свое, а понякога е много по-хубаво да се присъединим към екип, който в момента си търси хора и има нужда от съотборници и нови колеги. Особено когато става въпрос за социално предприятие.
Според мен тази ориентиация в екосистемата е много важна, за да може самият човек да прецени с какви хора може да си партнира и дали могат заедно да започнат нещо друго. Това, което аз направих, беше да започна цялата организация сама, което беше доста трудно. Така че ако имате някой човек, с когото можете да работите заедно, това би бил идеалният случай.
Какво те вдъхновява да продължаваш да работиш в тази сфера?
В момента много ме вдъхновява възможността за международно разрастване на нашата организация, тъй като виждам толкова много нужди в различни места, общности и страни, на които ние можем да отговорим. Мотивират ме също нуждите на пазара и това, че ние можем да играем една много важна роля точно в предоставянето на такъв тип мониторинг от страна на истински хора, които идват от разнообразни общности и страни. Те могат да допринесат и да донесат допълнителна стойност на подобни организации и компании, които развиват изкуствен интелект.
Много ме вдъхновява и разрастването на самата индустрия, начините, по които ние можем да се впишем в нея, как да останем конкурентни.
Предприемачеството е такава сфера, в която се учиш в крачка, непрекъснато излизат нови и нови проблеми, които трябва да се разрешат. Научаваш по малко от всичко. И най-хубавото е, че има толкова много възможности за учене и себеразвитие.
Какво послание ти се иска Humans in the Loop да отправи към обществото?
Ние не сме създадени с мисия да влияем на българското общество, тъй като това е доста голям залък за нашата уста. Толкова е непредвидимо как ще се повлияят обществените нагласи и мнения и има много по-силни организации с повече ресурси, програми и цели за промяна на обществото, с които ние просто не можем да се конкурираме.
Това, което е важно за нас, е да подкрепим хората, с които работим, без да се притесняваме от това, какво ще си помислят другите.
В обществото съществуват сериозни предразсъдъци и стигми и ако ние се опитваме да ги премахнем, това изцяло би променило нашия модел. Има много организации в България, които се занимават с медии, общество, защита на човешките права, създаване на по-голяма информираност и разбиране по тези теми, но те боравят с много по-различни техники и методи.
За нас важното е просто хората, с които работим, да могат да се развиват, да се издържат и да вървят по своя път.
Снимки: Ива Гумнишка; Humans in the Loop