Стамболов преговоря директно с Турция за подобряването на живота на българите в Македония

Днес се навършват 168 години от рождението на големия български държавник Стефан Стамболов. Той е роден на 31 януари 1854 г. в Търново. От 1887 г. до 1894 г. е премиер на страната. Решаването на Македонския въпрос е най-важният приоритет на външната политика на Стефан Стамболов.

Министър-председателят Стефан Стамболов предприема най-прекия път – директни преговори с Турция за подобряване на живота на българите в Македония и за разширяване на техните граждански права. Той категорично отхвърля предложението на Сърбия за координирани действия в Македония и за подялба при бъдещото й освобождение.

В преговорите с османското правителство и Стамболов, и екзархията, като първа стъпка, виждали даването на берати (пълномощни) за български владици, откриването на училища, издаването на вестници и др. Ст. Стамболов поставил ултиматум пред Портата, че ако не бъдат удовлетворени исканията за берати в Македония, правителството ще спре изплащането на източнорумелийския дълг на Турция. Българската преса и преди всичко правителственият печат играят голяма роля в положителното решаване на проблемите.

Стреснати от създадените в България обществени настроения за кардинално решаване на Македонския въпрос, в Цариград възприемат положително иначе ловкия ход на Стамболов – да спре агитацията за независимост срещу малката отстъпка: възстановяване и разширяване на българските културно-религиозни институции в Македония. В остра нота от 4 юни 1890 г. до великия везир, с копие до Великите сили, Стамболов иска назначаване на двама български владици, съгласно фермана от 1870 г. Само след един месец султанът издава ираде (разрешение) за изпращането на български митрополити в Скопие и Охрид, за издаването на екзархийски вестник на български език, за построяване на българска църква в квартал „Фенер“ в Цариград, за позволение на митрополит Синесий да посещава свободно българската община в Одринския вилает.

Пак след натиск от страна на Стамболов на 12 април 1894 г. султанът издава ираде за право на Българската екзархия на контрол на училищата в Македония и дава два берата за български митрополити във Велес и Неврокоп. На Екзархията се позволява да закупи сграда в цариградския квартал Пера, Портата подарява място за построяване на българско духовно училище в Цариград.

Цариградската гръцка патриаршия и правителството в Атина наблюдават с враждебност активизираната българска политика в Македония. Те упражняват силен натиск върху турското правителство да отмени реформите в училищното дело в Македония и да се ограничат правата на българските общини. И този път Стамболов реагира с обичайната си твърдост- той предупреждава Високата порта, че едно такова действие на турското правителство ще постави в риск резултата от преговорите с Турция за жп линията Вакарел – Белово – Саранбей, завзета след Съединението от българските власти, без финансови компенсации за Високата порта. И този път турското правителство дава заден ход.

И правителството на Константин Стоилов, дошло да власт след падането на Стамболов, води активна политика в защита на правата и свободите на българите в Македония, подкрепя под различи форми зародилото революционно движение. /БГНЕС

––––––––––––––-

Текстът е откъс от книгата на Цанко Серафимов „Македония IX в. пр. Хр. – XXI в. Един прочит на историята на страдалната земя“ .

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *