Докато бизнесът се подготвяше за климатичната среща на ООН в Глазгоу (COP26) миналата година, една от големите европейски банки пусна актуализация за това как планира да допринесе за борбата с глобалното затопляне, пише Пилита Кларк за Financial Times.
Швейцарската UBS група заяви, че е станала член-основател на новия Банков алианс за нетна нула, организиран от ООН клуб от предимно западни банки, ангажирани да декарбонизират своите портфейли. „Ще публикуваме изчерпателен план за климатични действия по-късно през годината, като поставим научно обосновани цели, включително междинни етапи“, обявиха от UBS. Това беше през април. Но нямаше нов план за действие до края на 2021. Сега банката казва, че целта е март тази година.
Едно от обясненията за забавянето е, че климатичната програма трябва да се впише в по-широката стратегическа визия на UBS, която новият главен изпълнителен директор Ралф Хамърс трябва да разкрие през февруари. Но изоставането отразява и по-широка дилема в индустрията: огромният обем работа, пред която са изправени банките, докато се стремят към нетни нулеви ангажименти, които трябва да направят 2022-ра годината, в която финансирането на изкопаеми горива става по-видимо – и обезпокоително – от всякога.
„Това е огромна задача“, коментираа Йорг Айгендорф, ръководител за комуникациите и устойчивостта в Deutsche Bank. Членството в алианса за нетна нула изисква от банката да изчисли и моделира въглеродния отпечатък на кредитен портфейл на стойност милиарди евро, който ще разкрие до края на 2022 г. „Това ще донесе много по-голяма прозрачност и контрол от регулаторни органи, политици, инвеститори и широката публика“, посочва Айгендорф.
Може би не мислите, че това ще има голямо значение, като се има предвид тенденцията към зелено финансиране. През 2021 г. възобновяемите енергийни източници и други благоприятни за климата проекти за първи път получиха повече облигации и заеми, издадени от банки, от сектора на изкопаемите горива, като още подкрепа е напът. Deutsche Bank, JPMorgan Chase и HSBC са сред повече от дузина банки, чиито годишни ангажименти за зелено финансиране сега надхвърлят подкрепата им за изкопаемите горива през 2020 г., изтъква фирмата за финансови изследвания Autonomous.
Определенията за зелено финансиране могат да бъдат щедри, но посоката на движение към зеленото изглежда ясна – с изключение на едно нещо. Банките може да отварят крановете за зелено финансиране, но далеч не ги затварят за изкопаемите горива. Според проучване на неправителствени организации 60-те най-големи банки от частния сектор в света са вложили повече от 3,8 трилиона долара в нефтения, газовия и въглищния сектор след Парижкото споразумение за климата от 2015 г. И много от тези средства бяха насочени към петролни и газови компании с големи планове за разширяване.
Без признаци на бърза промяна банките са изправени пред двойна трудност при излагането на финансирането си за изкопаемите горива на по-висок контрол – и на обвинения в климатично злодейство – без да покажат как биха могли в крайна сметка да го намалят.
На теория проблемът трябва да бъде решен от организации като Банковия алианс за нетна нула, чиито 98 членове представляват повече от 40% от световните банкови активи. Те трябва да изложат планове за нулиране на емисиите. Проблемът е в бруталната математика.
Учените са установили, че е много по-безопасно да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C (спрямо прединдустриалното ниво – бел. прев.) Така че въглеродните емисии, произведени от човека, голяма част от които идват от изгарянето на нефт, газ и въглища, трябва да намалеят почти наполовина до 2030 г. и да паднат до нетна нула до около 2050 г. Накратко: светът трябва бързо да се откаже от изкопаемите горива, които представляват около 80 процента от енергийния микс, и да загърби плановете да добива повече.
С течение на времето банките намалиха подкрепата си за въглищата. Но много малко членове на алианса за нетна нула са публикували подробни планове, показващи как и кога могат да понижат подкрепата си за петрола и газа – правилата им дават няколко години.
Едно изключение е френската La Banque Postale. През октомври тя заяви, че ще излезе напълно от нефтената и газовата промишленост до 2030 г., когато ще напусне и въглищата. Goldman Sachs, JPMorgan Chase и други банки от алианса, които започнаха да публикуват по-подробни планове за нетна нулеа, тепърва трябва да последват примера й.
Те може да загубят повече бизнес от френската банка, но някои анализатори смятат, че загубата на кафяво финансиране може да бъде компенсирана от зелен растеж. Нарастващото търсене от набъбващия зелен сектор за заеми и други банкови услуги може да е в размер на допълнителни нетни 2,3 трилиона долара годишно в продължение на десетилетия, пресмята Autonomous.
Насаме някои банкери признават риска от придържането към компании, решени да продължат да генерират много емисии, но малко приходи за банките, особено ако конкурентни кредитори започнат да разпределят печелившия зелен бизнес. Други казват, че е рисковано да бъдеш първи при липсата на адекватно ценообразуване на въглеродните емисии или други правителствени политики за изравняване на условията за финансиране.
И какъв е смисълът листнатите банки да напуснат изкопаемите горива, ако частните инвеститори, изправени пред по-малко контрол, влязат на тяхно място? Смята се, че компаниите за непубличен капитал са инвестирали повече от 1 трилион долара в енергийната индустрия от 2010 г. насам, предимно в изкопаеми горива, което показва къде ще се проведе следващата битката за нетно нулево финансиране.
„Публично търгуваните банки не са краят на проблема“, казва Майк Хагмън, директор за климатичното финансирането на фондацията Детски инвестиционен фонд. Инвеститорите с непубличен капитал трябва да изискват всички компании, които подкрепят, да имат смислени планове за действие в областта на климата, посочва той. Неотдавна тази идея щеше да звучи фантастично. Но времената се променят бързо. Просто попитайте някоя банка.
По статията работи: Петър Нейков
