На 21 януари излиза от печат „Някъде все още има слънце“, спиращ дъха мемоар за Холокоста. Пленителен разказ, който ще помогне на младите читатели мислено да се поставят в невъобразими условия – и ще им покаже как деца, не по-различни от тях самите, са успели да оцелеят.
По думите на Марго Стърн Стром, авторката на „С лице към историята и нас самите“, Майкъл Грюнбаум предлага на днешното поколение млади читатели една много специална книга, която ще предизвика едновременно емоции и размисъл. „Някъде все още има слънце“ (превод: Деян Кючуков, 288 стр., цена: 20 лв.) се чете като личен дневник на едно чешко момче, а по-късно и тийнейджър, правдиво отразяващ най-съкровените му мисли и чувства през периода от 1939 до 1945 г. Книгата е финалист за Националната награда за еврейска литература, носител на наградата Златен медал за избора на родителите и на отличието Юрика, сребърна награда за детска нехудожествена литература.
„Това е книга за моите преживявания от девет- до петнайсетгодишна възраст, когато германската нацистка армия завладя Прага, моя роден град, а после направи всичко възможно да унищожи еврейската общност в него. Разказът е за невероятната смелост, постоянство, изобретателност, издръжливост и воля на един човек (майка ми) да остане жив и да съхрани надеждата, че в крайна сметка ще дойдат по-добри времена. Това е история, която реших да разкажа на света едва на преклонна възраст. Защо чаках седемдесет години? Е, това е отделна история сама по себе си“, споделя авторът.
Майкъл Грюнбаум е роден в Прага, Чехословакия, през 1930 г. Баща му е виден член на еврейската общност в Прага. След като нацистите окупират Чехословакия през 1939 г., бащата на Майкъл е арестуван, изтезаван и изпратен в Малката крепост в Терезин, където е убит в рамките на две седмици. Майкъл е изпратен в Терезин през 1942 г. заедно с майка си и сестра си и остава там до края на войната. Семейството се завръща в Прага, изгубило роднини, приятели и имущество. Напускат страната през април 1948 г. и прекарват две години в Куба, докато не им бъде разрешено да влязат в САЩ. В Куба Майкъл посещава американска гимназия и я завършва за две години, за да влезе в Масачузетския технологичен институт (МТИ). Дипломира се от МТИ като бакалавър по строително инженерство. По време на Корейската война е призован и прекарва две години в армията. Работи в пътното ведомство на Чикаго, Илинойс, и се запознава със съпругата си Телма, за която е женен в продължение на петдесет години.
„С Кити сме чели много истории за изживяванията на оцелели концлагеристи, но тази абсолютно ни заплени. Тя красноречиво напомня, че човечността е способна да победи жестокостта, но за целта както тогава, така и сега, е нужна световната общност“.
Майкъл Дукакис, бивш губернатор на Масачузетс
