Илиян Филипов: Ние сме най-големият строител на жилища в България

Визитка

Илиян Филипов е един от двамата съоснователи и собственици на най-голямата автомобилна транспортна компания в България – ПИМК. Пловдивската фирма в годините се разрасна и в момента има множество дъщерни компании в орбитата си, които се занимават с всичко от бетоновъзли и кариери, до строителство, спедиция и дори жп превози.

Общите приходи на групата надхвърлят 312 млн. лева за 2020 г., а печалбата е над 23 млн. лв. За различните дружества в групата работят над 1500 души.

ПИМК влезе в новините три пъти в последните две седмици. Първо, експлодира напрежението в Пловдив, където фенове на футболния клуб „Ботев“ хвърляха камъни по общината, искайки довършване на стадиона, който се строи от компанията.

Тази седмица влезе окончателно в сила пакетът „Макрон“, който ограничава силно българските превозвачи в бизнеса им в ЕС, като въвежда изисквания за връщането на камионите в страната по регистрация на всеки 8 седмици, връщането на шофьорите плюс заплащането им да е по ставките във финалната дестинация. Филипов беше един от гласовете от сектора, които заявиха, че компаниите ще се изнесат от България заради тази регулация.

После дойде трагедията с изгорелия ферибот в Йонийско море, на който се оказаха блокирани десетки камиони и шофьори, има три потвърдени жертви, а някои от хората продължават да са в неизвестност. Интервюто с Филипов се състоя преди трагедията с ферибота и заради напрежението около ситуацията не успяхме да довършим на живо разговора по темата. От компанията обаче коментираха за „Капитал“, че продължават да помагат на операцията по извозването на хората до България, а щетите от трагедията могат да достигнат 20 млн. лв.

Имате ли контакт с новия министър на транспорта?

Писмо сме пуснали до министър Събев от нашето сдружение, което е от 1000 фирми. Все още нямаме среща с него. Искаме да видим неговата визия за автомобилния транспорт. Говори се за жп, за Македония, но секторът, който осигурява най-много пари в бюджета, е автомобилният.

Така е, но този транспорт получи доста в последните години, а жп транспортът нищо.

Какво е получил?

Нови пътища, възможност да работи – влизането в ЕС например.

Преди да влезем в ЕС, работехме много по-добре и с по-добри пазари. Той е една утопия за нас. Те с пакета „Макрон“ ни изгониха от там и ни казаха да си стоим в гетото. 

Вие представяте ли си – камионът трябва да се прибере в България. Дори не говоря за шофьора – камионът трябва да се прибере!

Тази регулация вече влезе и глобяват колеги.

Как ви се отразява?

Не можеш да работиш там. Спираме. Този бизнес те на нас ни го приключиха. Това е истината. Приключиха ни. 

Откакто сме влезли, имахме 2-3 години нормална работа и като видяха, че ние работим и можем да работим, започнаха да мислят постоянно рестрикции за нас и как да ни избутат от пазара.

В момента се влошиха десетократно нещата за нас. Те искат нашите хора да работят при тях. Посланието е „стойте си в гетото и няма да правите бизнес при нас“.

Факт е, че транспортните фирми бяха едни от малкото конкурентоспособни на европейския пазар.

Заради това ни изгониха от там. Аз имам трима приятели, които в момента мислят да продават компаниите си.

Но ние не можахме да се противопоставим.

Преди седем години се появиха за първи път индикации и слухове какво искат. Когато го чух за първи път, аз си казах: това не може да се случи никога. 

Но такива абсурдни неща се въведоха… Ще кажат те на шофьора на 20 и кой ден да си бъде там, където живее.

Задавам въпрос – нали има свободно движение на хора и стоки в Европейския съюз. Сега те ограничават или нарушават правата на този човек. Ако той иска да си е в Барселона на мач на „Барселона“ и „Реал“ – Мадрид, ти му казваш, че трябва да си е вкъщи. Те нарушиха свободното движение на стоки и хора.

Проблем са и глобите, които ни налагат в Европа. Във Франция те спират и казва полицаят – аз мисля, че ти си направил това, 5000 евро глоба. Дава бележка, която трябва да платиш и трябва да получиш наказателно постановление. Имам над 250 000 евро, платени за такива бележки, и нямам нито едно постановление, получено от Франция, което да обжалвам. Срок за издаване на наказателни постановления Франция няма.

И защо не повдигнете въпроса на европейско ниво?

Вдигали сме го. Писали сме писмо, че искаме справка колко глоби са наложени на източноевропейските превозвачи и колко глоби има, наложени на другите.

Какво смятате за действията на новия кабинет в транспорта?

Ако мислите, че някой ще помогне на БДЖ, няма как. Ивайло Московски ми беше казал – за да се оправи, трябва да съкратя 3 хиляди души. Ютия в море ако сте пускали – това ще се случи с БДЖ оттук нататък.

 

Събев каза, че при обединението на товарни и пътнически превози ще се откажат от субсидиите. Защо? Защото иначе трябва да ми дава и на мен субсидии, аз работя като товарен превозвач. Това значи минус 92 милиона за БДЖ.

Те имат 100 милиона задължения – 80 милиона разсрочено на холдинга и 20 милиона задължения на товарни превози към НКЖИ за инфраструктурни такси. Аз ако не си платя фактурата, ми начисляват 10% лихва. И ми запорират вагоните.

КЗК не трябва да позволява това обединение. Едното дружество има монопол на пазара.

Има планове за нов интермодален терминал в Русе, а вие вече оперирате такъв в Пловдив. Има ли успешен модел там?

Първият такъв влак, който бях пуснал, беше Русе – Нюрнберг (в партньорство с DB Schenker – б.р). Там има прекрасно място за такъв терминал, пристанище Изток. Ние работихме година и половина, преди да се направи в Пловдив интермодален терминал, и голяма част от товарите ги пращах натам.

Има смисъл, но граничният преход е най-важното за един интермодален терминал. Този терминал трябва да е от другата страна на Дунава. Нашият проект е успешен: имаме всеки ден по два влака между Турция и България – защото минаваме границата, на която има хроничен проблем.

За влизането в строителния бизнес

1.2 млн. квадрата строим и планираме още толкова.

И заради проблема с транспорта ли влязохте в строителството?

Не. Просто диференцирах риска в бизнесите си, това е. Покрай транспорта реших, че трябва да имам по-голям обем от бизнес в България. Съответно купих камиони за инертни материали, защото това беше един от бизнесите, в който виждах, че има дефицит. Държим някакви обороти, гледам да не падат – преди 99.9% ми е бил от международен транспорт. Към момента съм 40% вътрешен транспорт, 60% международен. Започнах да си развивам вътрешния транспорт – преди това по никакъв начин не го бях правил. 

Покрай инертните материали видях, че е по-добре да започна да се занимавам с кариери, защото като държиш кариерата, държиш транспорта. В момента имам 7 кариери за материали.

Покрай кариерите това ми донесе много транспорт. След това взех бетоновъзли – направих си три в Пловдив, три в София и бизнесът ми е добре, там също е транспорт. На един бетоновоз имаш 20 камиона миксери, 5 камиона помпи.

Ние в камионите сме силни – имаме добри цени от производителите и съответно сме по-конкурентни в тази сфера.

И в един момент си казах: хубаво, имаме си транспорт, кариери, бетон – хайде да строим, какво толкова. Научихме се бързо. Първият проект беше парцел, който е на 300 м от фирмата, в края на жилищен квартал. Нали знаете, дефицитът на шофьори е сериозен и реших да ги обвързвам, като им дадем жилище, да го изплаща към фирмата, а не да е през банки.

Около 20 жилища имам такива, но нямаше много интерес. Но пък видях, че може да се реализира печалба, доста по-добра от транспорта. Последните 5-6 години в автомобилния транспорт сме 0 на 0. Печалба в автомобилен транспорт няма. С това увеличение на заплати, постоянно на тол таксите в Европа, с горивата.

И колко голям е в момента строителният бизнес като част от целия ви?

Като процент не съм го смятал. В момента около 1.2 млн. квадрата РЗП строя и проектирам още толкова в София и Пловдив. Ние сме най-големият строител в момента.

Откъде намирате хора?

Имаме хора, но и наемаме много – предимно турци. До момента сме внесли около 50 души, въпреки че имаме огромни проблеми със служба „Миграция“. Към момента имам 700 души строители при нас и в подизпълнителите ни, от които сигурно 400 са турци. Близко са и работят много – знаете как са хора на гурбет.

Как се движи проектът ви в София зад Централна гара?

На 70% е продаден на средна стойност около 900 евро. Но сега започвам третия, най-големия, етап – на около 1000 евро.

В Пловдив ви предстои огромен проект на бившата Захарна фабрика. Бутате всичко там и ще построите огромни сгради?

Да, всичко ще се бутне там. 8 сгради – 4 по 75 метра, 2 по 60 и 2 по 50 метра. Аз залагам на височина, за да има по-голям обем пространство между сградите. Там парцелът е 64 декара и половина, стъпката на сградите е 10 800 квадрата общо. Което означава, че 50 декара и повече имаш зеленина, въздух между сградите. Другият вариант беше голяма стена с лице към Марица.

Защо се строят повече жилищни, а не офисни сгради в Пловдив?

Аз имах един проект за офисни сгради, за който имах строително разрешение. Бях платил 700 хил. лв. на архитект за проекта и точно тогава удари ковид. И го спрях. И го смених на жилищни проекти, които в момента строя. Бизнесът прави това, което се търси на пазара.

Правите в момента и хотел – голям, на едно от тепетата?

Той е повече за имидж. На 3 март го откриваме, прекрасен е. Даже пием кафе сутрин там, ресторантът работи.

Под какъв бранд е?

Наш. Няма да търсим международен бранд. Бутиков хотел, който е страхотно бижу, няма такъв хотел наистина. Там беше една стара сграда, което беше свърталище на наркомани и се рушеше.

Но вие влизате де факто и в хотелския бизнес?

Ние ще си го управляваме. Имаме много контакти, много гости и имаме нуждае от това. 

За обществените поръчки

Търсят ме, когато трябва да се свърши работа

 

Вие бяхте транспортна фирма, но влязохте в поръчката за стадиона на „Ботев“ – сложна, натоварена поръчка с много интереси около нея. Сега излиза, че ще бъдете и на загуба (виж какво казва Филипов за стадиона в текста). Защо я взехте изобщо?

Ами тя в самото начало имаше малка печалба – бях калкулирал 10%. Но аз съм ботевист от малък, а и едни хора ме амбицираха и ми казаха, че те щели да ми я дадат. 

Арматурата, когато аз съм я давал, беше 93 стотинки. Моята цена за поставяне с работа беше 1.70 лв. Аз в момента я купувам на толкова. Между 50 и 60 стотинки е пазарът за монтажа на арматурата, съответно, аз си ги плащам от джоба. Бетонът в момента е с 20% нагоре, при дограмата съм на минус с 15%.

Ако сега прекратя, това означава фирма ПИМК да е най-черната фирма в Пловдив за всички времена. Все пак аз градя имидж доста години. По-добре да изгубя 2-3 милиона, отколкото да говорят цял живот, че аз съм причина да не стане стадионът на „Ботев“.

Кои хора са искали да ви дадат поръчките?

Не, не, няма да коментирам. Но се амбицирах. Никой няма как да ми „даде“ поръчка – мен това ми е първата в живота. 

Нито за стадиона, нито за ВиК-то, никой не ми е давал, никой не им е искал нищо. Казвам ви го напълно откровено. Бях помолен за тази поръчка (водната – бел. ред.) да я взема. Предишната поръчка беше обявена за 20 милиона, защото там бяха нагласени едни тръби. Там са една мафия с тръбите, едни турци са замесени, които много нагло се държаха с мен. За тръбите, които бяха заложени по поръчката, трябваше да им платя 2 милиона отгоре на тях, от цената на общината.

Аз съответно какво направих – отидох в „Хобас“, те са мерцедесът на тръбите. Аз по поръчка мога да сменя или със същото качество, или с по-добро на тази цена. И се разбрахме за същата цена.

За мен пак остават складирането на тръби, защото това също го няма въобще в поръчката като отделна позиция, а от склада до обекта си остават пак за моя сметка, там пак работя на минуси.

Е, вие отново ще излезете на загуба – както и при стадиона, излиза, че всичките ви поръчки са на загуба.

Не, там имам печалба от инертните материали, защото там има доста сериозен обем от инертни материали, от изкопи и от возене на изкопи и насипи, което е моята сила.

Как така ви помолиха да я вземете? Кой?

Е, няма значение. Първата поръчка беше провалена. Имаше нужда да се свърши работа, мен тогава ме търсят.

Спечелихте и за Марица обществена поръчка за изчистването.

Няма такова нещо. Имаше там консорциум, който беше създаден, като от мен се искаха багери и самосвали и ме поканиха. Поръчката стигна до общинския съвет и там се прекрати.

Знаем, че в тази държава се раздаваха големи поръчки по един начин.

Аз съм участвал с реална работа като подизпълнител. Аз доставям инертни материали в Южна България на всички фирми, които са по жп проектите, защото баласта го произвеждам аз на кариера Гарваново. Това е единствената кариера от Хасково до София. Втората кариера е в Бургас – няма как от Бургас да карат камъни до Пловдив и до София. Всичко това доставям аз. 

На отсечката Пазарджик – Септември бях карал мои бригади да помагат, тъй като щяхме да загубим европейско финансиране. Лично Ивайло Московски беше тогава министър и през 2016 г. бяхме в Иран на една делегация и тогава ме помоли да помогна на Стилянов от Варна (собственик на „Инжстройинженеринг“ – бел. авт.).

Тоест не познавате господин Пеевски.

Никога през живота си дори не съм го виждал, този човек никога не е имал контакт с мен. Това категорично ви го казвам. Аз съм се пазил като дявол от тамян от тоя човек. Това ще ви кажа. 

Звънели са ми за услуги – „изпрати, моля ти се, 20 камиона там, трябва да помогнем, защото са се забавили с някаква поръчка“. Пак ви казвам – мен ме търсиха единствено и само когато са се провалили. Някакъв срок имат, не могат да го изпълнят и на мен ми звънят.

А кой ви звъни?

Северна тангента, София. Светлозар Иванов, главен секретар. Познавам дядо му – Камен Пенков (тук вероятно има объркване – главен секретар беше Светлозар Лазаров, а Пенков беше негов тъст – бел. ред.), който ми е стар приятел. Казва ми „моля ти се, можеш ли да помогнеш, изтърваваме сроковете на тангентата, премиерът ми се обади да помоли – изпрати камиони там“. 

Знаете ли, че там 25 000 тона на денонощие съм карал материал. 70 самосвала на денонощна смяна. И накрая ПСТ (изпълнител на обекта – бел. ред.) искат да ме изпържат с 1.8 млн. лв.

Защото „Водстрой“, на Делян тогава, преди да го продаде на Велико Желев, държеше поръчката, с подизпълнител ПСТ. В един момент свърших си аз работата, 1.2 млн. лв. са ми платили, 1.8 не ми ги плащат. Звънят ми да ми кажат, че „ПСТ ги спрягат да ги гърмят, да знаеш“. Отивам при Камен Кичев, бивш зам.-министър на транспорта и директор на ПСТ, и му казвам: „Цедирай ми вземанията към „Водстрой“, защото чувам такива неща.“ Той казва: „Това няма да го подпиша.“ Звънял съм на Московски, Светлозар ми звъни.

Аз не искам нищо – искам си парите. От тия 1.8 млн. лева имам 180 хил. лв. печалба. И ако не ми ги платите, сте ми ги откраднали. И никой никога за нищо да не ми звъни, казвам.

Кичев ми цедира задълженията. Велико Желев му натресоха „Водстрой“ и ми каза „или ми пускаш 10% кредитно известие, или 5 години ще те влача с тези пари“. И ми открадна 180 хил. лв. Но си ги върнах после, дотук по две. Той няма как да не дойде при мен.

Тоест сте подизпълнител на всички големи?

Един месец след това – „Струма“. „Моля те, изпрати там гондоли, защото трябва да пускаме отсечката за Кулата.“ Отива Бойко да открива с Московски и той ми се обажда: „Имаш поздрави от премиера.“ За какво? Имаме наредени 38 камиона, бяло-сини еднакви мерцедеси. И Бойко вика „каква е тая фирма, нали „Агромах“ го прави“. Те тогава бяха затънали, след това накупиха много техника. 

С премиера сме се виждали единствено и само като представител на сектор автомобилен транспорт – от сдружението, на среща с Виолета Булц (бивш комисар по транспорта – бел. ред.). Лични срещи не съм имал, телефона не съм му имал.

На „Хемус“ викаха ли ви?

Не. На „Хемус“ не съм стъпвал – аз не щях да стъпвам, защото чух за тези инхаус процедури и казах „няма да вляза в този филм“. Последното беше на Поморие. Кичев ми звъни и казва: „Казаха ми да ти се обадя, спешно ми трябват 30 самосвала на денонощна работа.“ Това беше преди това лято, когато довършиха отсечката на Поморие. „Кой ти каза да ми се обадиш?“ „Е, сещаш се, от високо.“

Ще участвате ли в още поръчки?

Не мисля. Държавата трябва да вземе някакви мерки, защото цените, които са в момента по поръчките, са по старите цени на материали и в момента трябва да си луд да вземеш поръчка. Това означава да работиш на загуба. Кой иска това?

Вие работите на загуба.

Така е станало. Кой можеше да предвиди тази инфлация преди една година. 

Интервюто взе Огнян Георгиев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *