От началото на римската история Понтификс Максимум записва най-важните събития, случили се в Рим през годината, както и имената на консулите и другите магистрати на републиката, като поставя информацията на обществено място, където всеки може да я прочете, разказва Цицерон.
Тези записи са наречени Annales Maximi и се съставят ежегодно, докато по причини, които Цицерон не обяснява, те престанат да се правят през 131 г. пр. н. е.
От тази година нататък летописите започват да се съставят от писатели, като Катон, но на частен принцип.
Гражданите на Рим нямат официален източник в ежедневния си живот, който да им осигури информация за случващото се в града, извън популярните клюки, разнасяни от уста на уста. Ето защо Юлий Цезар решава през 59 г. пр. н. е., че е необходимо да се създаде своеобразен ежедневен бюлетин, който да запълни тази празнина.
През същата година той нарежда на държавните служители да съставят съобщения и да ги поставят на табла за обяви или на обществени места, като например Римския форум, за да може всеки да ги прочете.
След като встъпва в длъжност, Цезар обявява, че ще се води дневник за всички актове на сената и народа и че този дневник ще бъде публикуван публично, разказва Amusing Planet.
Тази информация е наречена Acta diurna (буквално ежедневни събития) и поради характеристиките й много историци смятат, че е ясен предшественик на съвременните вестници. Според Луис Алберто Ернандо това е първият надежден пример за журналистика в историята на човечеството, въпреки че, както е логично, не притежава всички белези на тази дейност, съществуващи в момента.
Acta diurna включва въпросите, разглеждани в Сената, законите и официалните и обществени разпоредби на магистратите, но са допълнени и със социални клюки, изключителни, любопитни или интересни събития, информация за престъпления, строителство на нови сгради и различни съобщения (раждания, бракове, разводи, смъртни случаи), военна или общинска информация (обявяване на публични игри, празненства, доставка на зърно и други).
Те вероятно не са публикувани ежедневно, но имат известна периодичност. След като са изложени на вниманието на обществеността в продължение на няколко дни, те са премахвани и съхранявани заедно с други обществени документи.
Публичните и частните писари правят копия на Acta, като добавят и друга актуална информация към официалните новини, след което ги изпращат до губернаторите и провинциите за разпространение.
След смъртта на Цезар император Август продължава тази практика, признавайки полезността на Acta като правителствена пропаганда, макар че изключва от тях подробностите за заседанията на Сената.
Acta diurna са публикувани най-малко до 235 г. сл. Хр. (или вероятно до прехвърлянето на имперската столица в Константинопол през 330 г. сл. Хр.). За съжаление, до наши дни не е оцелял нито един оригинален фрагмент, а само споменавания за тях в творчеството на различни писатели.
Известно е, че всички Acta включват в края на новините и съобщенията фразата publicare et propagare (публикувайте и разпространявайте), тоест задължение е на всички граждани и неграждани да ги оповестяват и разпространяват.
