От Банско до Оксфорд: да следваш пътя си

18-годишен младеж от Банско е приет в три престижни университета в Европа и САЩ, но избира този в Оксфорд, предаде кореспондентът на БГНЕС за региона.

Любовта му към науката пламва в ЦЕРН, а „пътят“ до там му показва пенсиониран учител.

Костадин Чучулайн е роден в Банско. Средното си образование ще завърши след месец като възпитаник на Природо-математическата гимназия/ПМГ/ в Благоевград, но не България, а Великобритания ще „поеме“ Костадин след като пенсионираният учител по математика г-н Стефан Михалков му дава криле и мисъл.

Именно „да се научиш да мислиш“ стои в основата на успеха, споделят учителят и ученикът му, а за Костадин „нищо не е трудно, след като не е насила“ и има до себе си харизматичен преподавател.

Зад името на Стефан Михалков стоят съдби, поели по пътя на физиката и решили живота си с нея. След пенсионирането си като педагог по физика в ПМГ, двама бивши възпитаници на учителя искат да направят „нещо, което да остане“. Тримата „измислят“, че това ще е школа, и днес останала безименна, в която млади таланти ще решават задачи и ще се учат „да разбират природата“, както казва самият Костадин.

Така, господин Михалков продължава да дава от себе си на заинтересованите от тази наука. Събират се в конферентната зала на Регионалния инспекторат по образование, тъй като свободни класни стаи в ПМГ „се оказало, че няма“.

„Задачи се решават – в количество, но и с качество. Но най-важното е човек да мисли, казва ни преподавателят, а най-трудно е да научиш човек да го прави“, обяснява 18-годишният Костадин.

„Този въпрос е много труден. Защото се правят рутинни неща в подготовката. Но желанието да се направи нещо по-различно в тази подготовка, като имате предвид, че това са деца, които идват с желание сами да работят – аз не карам никого, не пиша оценки, пари не взимам. Всичко обаче с опознаването на физиката. В началото им е много трудно, но с течение на времето виждат, че точните науки отвътре са много красиви. Впечатляват се от неща, които могат да видят как се случват, вдига се завесата, така да се каже. Тези, които не се отказват, постигат много добри резултати, а Костадин е един от тези ученици“, така физикът-г-н Михалков обяснява как тези талантливи деца може да израснат и станат успешни.

„Аз съм ги питал и тях. Явно има и нещо друго. Един от учениците, с когото сме близки, както и с Костадин, както и с всички сме приятели. И съм питал „какво се случва с вас?“, а отговорът е „Харизматична личност сте“. Нима физиците могат да бъдат харизматични“, така с шега господин Михалков обяснява къде се крие формулата на успеха в труда и постоянството и дали има нещо скрито.

Преподавателят споделя, че Костадин е вторият ученик, който отива в Оксфорд. Преди години Ани Сотирова заминава за Великобритания и днес пише докторантура, а след нея смята да се впусне в нанотехнологиите и да бъде част от екип, който изработва нанокомпютри.

Ани е и „информаторът“, който помага на Костадин в кандидатстването му в университета и изискванията това да се случи, но господин Михалков подчертава, че противно на очакванията, че трябва „да се решават много трудни задачи на кандидатстудентския изпит, то журито оценява мисленето ти“. Защото се оказва, че не задачите и формулите правят физика, а неговата мисъл.

„Преди Коледа организирах онлайн среща на моите ученици с Ани от Оксфорд. Това също има значение. Това ги мотивира в друга посока“, казва педагогът.

А защо не в България, г-н Михалков обяснява по следния начин:

„Ами, вижте, на този въпрос отговорът е, че науката е световна. Ако България имаше такива условия, децата със сигурност щеше да останат. Един професор в Оксфорд се занимава с между три и пет студенти. Това е страхотно ниво. Не случайно там има и толкова високо ниво на подбор.

И в този „подбор“ влиза и Костадин, който ще бъде част от историята на господин Михалков и обратно. Защото и двамата са обрекли – буквално, живота си на нещо, с което да са полезни. Михалков дава знанието и след професията, защото е призвание, а Костадин днес поема щафетата и обучава свои връстници – от XI и XII клас, на физика в школата „без име“. Действа взаимоучителният метод, изобретен преди толкова векове, но актуален и днес. За тази „актуалност“ споделя и Михалков. Казва: „Човек трябва да е полезен с това, което може да прави“.

„Те ще ме запомнят най-вероятно до края на живота си, защото са видели друг път“, смята Михалков.

По него сега е тръгнал Костадин.

„Ще го запомня с начина, по който преподава, с начина, по който обяснява. Ти просто виждаш, че ми харесва да преподава, че ми харесва това, което прави и неизбежно се влюбваш с науката“, така ученикът обяснява с какво е запомнил наставника си, показал му пътят.

„Да, но това, което ще правиш с тази любов е твои избор. Дали ще се развиваш в самата наука или ще се развиваш, е твое решение“, смята Костадин Чучулайн.

„Не са трудни. Това дали са трудни зависи от учителя, а както вече разбрахме – с учителя съм имал късмет. Но защо точно физиката… Тя е точна наука. Тя обяснява как работи природата, а аз съм от Банско и с природата имаме специална връзка и съответно това ми харесва във физиката“. Така Костадин обяснява любовта му към математиката и физиката – науките, които се смятат за трудни.

„Подготовката я започнах в девети клас и още тогава избрах Оксфорд, защото ако правя нещо, то ще е като хората“. Не съжалявам че съм пропуснал видеоигрите, пиенето, пушенето“, категоричен е Костадин.

А физиката не му е отнела приятелите, просто разговоря с тях за нея…

„Когато се готвех за изпити и олимпиади, се готвех по 8 часа на ден. Имах си режим – ставам сутрин, закусвам… с физика… с учебника до мен. Самата рутина я изградих от школата на Теодосий Теодосиев за седмица, където се обучавах през лятото на висша математика“, така Костадин обяснява как физиката е станала не само професионален път, но и част от живота му.

Девети клас, когато гимназистите все още излизат о интензивното учене на език и започват „отначало“ с предметите, Костадин посещава ЦЕРН с господин Михалков. И така – „това бе последната крачка, с която тръгнах по този път“, обяснява Костадин.

„Там, като видяхме на какво ниво е науката и технологията, нямаше как да не избера физиката“, допълва той.

Костадин Чучулайн е приет в университетите в Глазгоу, в Лондон и Станфорд-САЩ.

„Но вече, когато разбрах, че съм приет в Оксфорд, не обръщам внимание на останалите“, категоричен е Костадин.

„Избрах Оксфорд, защото там има система, при която един преподавател има петима възпитаника. И въпреки че факултетът по физика е съставен от 100-150 участници, на малки групи има преподаватели, които ни помагат. Останалите лекции са общи за всички 150 души“, аргументира се Костадин.

Неговият изпит за кандидатстване е протекъл в две части – по математика и по физика, за два часа. А задачите, са били с трудност на „университет първа година“.

„Те са много по-различни от тези, които се дават в училище. Още щом се запознах с господин Михалков, разбрах, че учебниците няма да ми свършат работа, и се насочих към специални два учебника, които включват по-задълбочена подготовка за основите по физика“, пояснява Костадин.

Той е категоричен, че когато ти харесва това, което правиш, няма умора.

А след Оксфорд мисли да стане изследовател във физиката на материята.

„Ако го науча това, то в ежедневието мога да бъда полезен с нанотехнологиите, каквито например са смартфоните“, смята младежът.

Този път си е избрал Костадин, а този на учителят му Михалков, също не спира. Той влиза в ПМГ сред деветокласниците, представя им се, казва им какво е физика и чака и за тях да я заобичат.

„Когато говорим за физика, то трябва да кажем, че един ученик трябва да се научи да мисли, което не на всеки се удава. Логическото мислене и подходът за решаване на определен тип задачи се оказва фатален. Когато децата се научат да ги решават, после взимат по-лесно решения и има много добри успехи. В основата е да се научи човек да мисли. Така е по-лесно! Наблюдавам ги, че в девети клас е трудно, но трябва търпение“, смята учителят Михалков.

Учител и ученик са приятели, така се описват един другиго макар и с години разлика, но с общ път. Имат си правило на общуване. Костадин може да се обажда, а той го прави почти всеки ден, на учителя си до 21 ч. имало обаче едно изключение:

„Когато ме приеха, направих изключение, звъннах му в 21.30. Реакцията – въобще не беше учуден! От отдавна го беше приел като факт, но аз не му вярвах“, споделя Костадин.

Повярвал е обаче и сега всичко е пред него.

Заминава наесен във Великобритания. За него абитуриентския бал не е от значение. А да следва пътя си… /БГНЕС

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.