Автор: Любомира Тодорова
Клисура е малко подбалканско градче с население под 1000 души. Но там витае духът на още хиляди, защото Клисура е едно от най-героичните кътчета на България, бранило с кръвта и честта си името и свободата на родината си. Именно там прозвучава първият звук на камбаната, дала начало на Априлското въстание на 20 април 1876 година. Макар да има стотици жертви и цялостното опожаряване на града, нищо не е съумяло да сломи гордия, смел и обичащ повече от всичко независимостта и свободата клисурски дух.
Градът се намира между Стара планина и Средна гора. Разположен на 100 км от София и Пловдив и на 35 километра от града на Апостола на свободата – Карлово.
Като носител на историческо минало град Клисура е богат на забележителности, свързани именно с този период от съществуването му. Историческият музей е събрал историята и поминъка на клисурци и вие спокойно можете да се докоснете до тамошната атмосфера. Той е включен в списъка на „100-те национални туристически обекта на България“ под номер 77.
Историческият музей не е единственото място, съхранило бита на клисурци. В града няма много къщи музеи както в Копривщица, защото Клисура е била опожарена. Въпреки това може да разгледате Павурджиевата къща, която има голямо историческо значение за създаването на революционните комитети в града.
Павурджиевата къща е типичен представител на типа „пловдивска симетрична затворена къща“. И до днес пази истории за рози, въстания и семейство с 16 деца. Къщата има голямо историческо значение, защото там, на 15 януари 1876 г., Панайот Волов и Георги Бенковски основават първия революционен комитет в четвърти революционен окръг. Павурджиевата къща е била една от над 80-те къщи с домашни розоварни в Клисура.
Брането на рози не било занимание за мързеливци и поспаланковци. Хората ставали посред нощ, за да започнат розобера в 4 часа сутринта, преди да се е изпарила росата. После слагали 1/3 вода и 2/3 розов цвят, напалвали огън и в специални казани правели розова вода. При повторната дестилация се получавало розовото масло, а по онова време един килограм от него се равнявало на два килограма чисто злато.
Друга къща, запазила бита и спомените на клисурци, е Козинаровата къща – къща с много тежко минало, пазеща спомена за една майка, която сама отнема живота на децата си, а и собствения си, за да не попадне в ръцете на турците. Козинаровата къща е домът на Никола и Цана Козинарови. На пръв поглед съвсем нормална възрожденска къща, съхранила бита на клисурци, но и нещо повече – безсмъртието на една майка и нейните деца.
На 26 април (по стар стил) в Клисура настъпват освирепелите орди на Тосун Бей. Те грабят, палят, избиват… Клисурци се втурват да бягат към Копривщица, но Цана Козинарова остава да чака съпруга си Никола Козинаров, който е един от въстаниците. Тя остава сама в дома си заедно с четирите си деца – най-малкото пеленаче, още некръстено, а най-голямото на четири години.
Турските башибозуци обаче подпалват църковната махала, където е къщата на Цана и тя разбира, че вече път за бягство няма. Тогава решава да се хвърли заедно с децата си в кладенеца в двора, за да не бъде съсечено семейството й от освирепелите орди на Тосун бей. Бащата Никола остава жив и след въстанието се връща в дома си и засажда край кладенеца чемшир и трендафил в памет на свидните му рожби и жена.
Освен че градът е пазител на история и спомени, там може да се любувате на изключителна природа, да се срещнете с красиви животински видове и да се насладите на чистия въздух, а освен това можете да скочите с бънджи от мостовете над града или просто да си подарите невероятна и спокойна почивка в сърцето на Балкана.
Красивата природа и плодородната почва създават идеални условия тук да се развие едно добре устроено стопанско селище. Населението е любезно и с удоволствие разказва за историята на града си на своите гости. По улиците още се носи ехото на черешовите топчета, отекнали във вечността, а възрожденският дух се пази от жителите на града и се предава от поколение на поколение.
Всяка шепа клисурска земя е история, ето защо повече хора трябва да се докоснат до това райско кътче, допринесло за свободата на родината. Клисура – земя на герои! Втора по жертви след Батак и първа по пепелища.
