Законът за събиране на вземанията, с който се въвежда регламент за събирането на дългове, е публикуван за обсъждане в портала за обществени консултации strategy.bg. Крайният срок за изпращане на становища е 18 февруари.
Текстовете предвиждат, че само компании, специализирани в събирането на вземания, ще могат да купуват проблемни кредити от кредитори. Кредиторите ще трябва да уведомяват потребителите за прехвърлянето. В уведомлението кредиторът ще посочва размера на вземането, неговото основание, датата, на която е настъпила изискуемостта му, погасените до момента суми (главница, лихва и други), както и лицето, на което е прехвърлено вземането.
Длъжниците ще могат да оспорват задълженията в тримесечен срок след прехвърлянето. През това време няма да могат да се предприемат съдебно-изпълнителни действия срещу тях, записано е в проекта.
Новият кредитор има право да предявява извънсъдебно претенциите си единствено чрез осъществяване на телефонни повиквания или отправяне на искания в писмена и електронна форма, адресирани лично до длъжника, предвиждат още текстовете. Забранява се използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или на заплаха или на обида – чрез думи или действия.
Телефонните обаждания от колекторските фирми следва да се осъществяват само в работно време, а за повторно обаждане трябва да са минали поне 2 дни. Забранява се също събирачите на вземането да уведомяват семейството и работодателите на длъжниците и да събират информация от тях, както и да поставят уведомления и информация за дълга под всякаква форма на обществени места.
Новият кредитор ще е длъжен да води и поддържа регистър на цялата кореспонденция с длъжника и записи на проведените телефонни разговори за период от най-малко 5 години, считано от сключване на договора за прехвърляне на вземанията.
Новият кредитор има право само на лихва за времето на забавата за изпълнение на прехвърлените вземания. Обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, посочва се в проекта.
Министерството на икономиката и индустрията ще поддържа публичен регистър на колекторските фирми. За вписване в регистъра дружествата трябва да имат седалище и адрес на управление в Република България или друга държава членка на
Европейския съюз; да са вписани в търговския регистър или аналогичен регистър и в предмета им на дейност да е вписано предоставяне на услуги по управление и обслужване или придобиване на вземания; да имат минимален внесен паричен капитал не по-малко от 500 000 лева.
Колекторските фирми ще трябва и да доказват, че служителите им са с чисто съдебно минало
Контрол за изпълнението на регламента ще осъществява Комисията за защита на потребителите (КЗП), предвиждат още текстовете.
За нарушение на разпоредбите ще се налагат глоби в размер на от 10 хил. до 50 хил. лева.
За възпрепятстване на длъжностни лица на Комисията за защита на потребителите и неоказване на необходимото им съдействие и сътрудничество при осъществяване на техните правомощия по закона са предвидени глоби от 3 хил. до 10 хил. лева.
При системни нарушения колекторските фирми ще се заличават от регистъра, т.е. няма да може да упражняват дейност, предвижда още проектът.
Миглена Иванова, редактор Бойчо Попов
