Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ), особено фотоволтаичните и вятърните централи, са отлична възможност пред България за енергийна независимост и адаптация към климатичните промени. Това каза вицепремиерът по климатични промени и министър на околната среда и водите Борислав Сандов вчера по време на форум на тема „Възможни решения на енергийните проблеми и преодоляване на климатичните предизвикателства“.
„Въглищата могат да останат част от енергийния микс, но само в периодите от годината, когато това е необходимо. Важно е потребителите на електроенергия да не бъдат само консуматори, а да имат възможност и да произвеждат енергия, която да връщат обратно в електропреносната мрежа“, добави той. Според министър Сандов мярката за замяна на отоплителни уреди трябва да бъде подкрепена и от инсталиране на соларни панели. Той ще отстоява тази идея на предстояща среща в Брюксел идната седмица при обсъждане на рамката за програма “Околна среда” 2021 – 2027 г.
„Адаптацията и намаляването на негативното въздействие на климатичните промени изисква задължително сътрудничество между институциите“, каза Борислав Сандов. С Министерството на земеделието се обсъжда провеждането на масова кампания за опазване на горите и залесяване, която да допринесе и за намаляване на високите нива на замърсяване на въздуха. Това ще бъде съпроводено и от изграждането на зелени клинове покрай пътища с интензивен автомобилен трафик. Той е убеден, че за да достигнем до целта за намаляване на парниковите газове с 55% до 2030 г. и въглеродна неутралност до 2050 г., са необходими конкретни действия още сега. Според министър Сандов намаляването на емисиите е изключително важно за сигурността на гражданите, включително от природните бедствия, причинени от климатичните промени.
„За климатичната наука е ясно, че ако не намалим негативните проявления на изменението на климата, все повече ще усещаме проблеми като пожари, засушавания и наводнения“, заяви по време на форума и Ерика Хоуп – директор по политиките в Европейската климатична фондация. Според нея, докато за Европа основната цел е постигане на нулеви емисии до средата на века, България все още не е предприела толкова решителни стъпки в тази област, колкото други страни членки на ЕС. „Все още има време за България, а усилията за намаляване на емисиите ще доведат до повишаване качеството на живот на хората и възможностите за бизнеса в страната”, категорична е Хоуп.
“Промените в климата са едно от малкото предизвикателства, които обединяват хората, бизнеса и политиците на глобално ниво. Но освен проблем, те са и възможност за по-добро бъдеще за енергетиката, икономиката и обществото като цяло”, категоричен е Георги Стефанов – началник на кабинета на вицепремиера по климатични политики и дългогодишен експерт в областта на климата.
„В Закона за ограничаване изменението на климата липсват конкретни цели и стъпки за намаляване на емисиите, а пропускането на въглеродната неутралност като цел е огромна загуба за българската икономика“, каза Юлиан Попов – съветник на Европейската климатична фондация и бивш служебен министър на околната среда и водите. „Освен морала и ангажимента ни към сигурността на гражданите и опазването на околната среда, трябва да имаме предвид и индустрията и икономиката. В основата на този процес трябва да има ясен и добре структуриран закон за климата”, допълни Попов.
„Българският закон трябва да въведе национални климатични цели до 2030 или 2050 г. и условия, които да гарантират, че разработването на политики е в съответствие с постигането на тези цели“, добави и Пламен Пеев – старши експерт по зелени политики във фондация „БлуЛинк“, която е организатор на форума.
