Великите българки. 5 истории за гордост

  • Анка Ламбрева събирала очите с мотоциклет и самолет
  • Надежда Станчова помагала на цар Борис III

Българката е силна и горда жена. Историята ни е пълна с имена за пример – от Райна Княгиня до Баба Тонка. За някои от тях е писано и говорено много. Имената на други обаче остават в дебелите хроники, въпреки че са за пример. Днес ще ви разкажем за 5 от тях.

Първият професионален дипломат на токчета

Днес жена на поста външен министър само по себе си е условие за успех. Примерите са много. Но в миналото дама на дипломатическото поприще е било сензация. И тя се свърза с името на една българка – Надежда Станчова. Тя става първата в света жена професионален дипломат. Родената през 1894 г. Надежда произхожда от богат и прочут род – дъщеря е на българския политик и дипломат Димитър Станчов и френската графиня Ана дьо Грено, която е в България в ролята си на придворна дама на княгиня Мария-Луиза и царица Елеонора. Тъй като знаела 8 езика и е имала нужната класа и контакти, Александър Стамболийски я взима за своя преводачка, секретарка, но влиянието й е било огромно. Тя е секретар-преводач на българската делегация за подписването на печалния Ньойския договор.

След смъртта на Стамболийски Надежда Станчова подава оставка като първи секретар на българската легация във Вашингтон и според сведения на близките й, работи като журналист и продуцент в Би Би Си. През 1924 г. се омъжва за шотландския лорд Александър Мюър. Лейди Надежда Мюър урежда известното посещение на цар Борис III и царица Йоанна в британското кралско имение Балморал в Шотландия през 1938 г. По време на Втората световна война лейди Мюър превърнала родовото имение Блеър Дръмънд в болница за възстановяващи се британски войници. Умира на 15 април 1957 г.

Първата дипломирана лекарка

Днес жените в медицината покоряват върхове. Малцина извън лекари обаче знаят историята на първата дипломирана лекарка – Тота Венкова Чехларова. Не знаем кога не е родила. Но знаем, че през 1871 г. започва да учи в главното девическо училище в Габрово като стипендиантка на женското благотворително дружество „Майчина грижа“. Условието е да стане учителка там, където бъде разпределена.

През 1873 г. Тота завършва с отличие и Училищното настоятелство я назначава в 5-класното девическо училище, където тя преподава до 1878 г. По време на Руско – Турската Освободителна война е самарянка във военния лазарет, в който е превърната Априловата гимназия. Точно там забелязват интереса й към медицината и тя получава стипендия, за да учи в Санкт Петербург. Венкова има няколко специализации и работи в няколко града. В предсмъртната си воля тя дарява цялото си имущество за благотворителност. Умира на 23 декември 1921 г.

Първата пътешественичка

Днес няма дама, която да не обича пътешествията. В Края на ХIХ век обаче това е било истинско предизвикателство.

Анка Василева Ламбрева (22 февруари 1895 – 18 февруари 1976) прави революция у нас. Пътешественичката, медицинска сестра и писателка става първата жена, прелетяла със самолет над Ламанша. Не като пилот, а като пътник. А след това и първата българка, обиколила света. Анка е направила две околосветски пътешествия, като по пътя си не спира да говори с любов за България. Особено в Нова Зеландия, където популяризира българската история и култура. Основава безплатен кръжок по бродиране, в който англичанки, американски се учат на български шевици. Анка Ламбрева била изключително модерна за времето си – яздела кон, камила, карала мотоциклет.

Първата родна суфражетка

Правата на жените в България се свързват с едно име – Димитрана Иванова. Родена е през 1881 в Русе. На 16 заминава за Швейцария, за да учи в университет философия и педагогика. Остава силно впечатлена от желанието на жените за научно и социално развитие. И когато се връща у нас, е твърдо решена да се бори за правата на жените. По това време в България се гледа скептично на девойките, които искат да се изучат, а правата им за гласуване са просто мираж.

Димитрана работи като преподавател в гимназии в Търново, Плевен и Шумен. През 1911 започва работа към Българския женски съюз – най-голямата национална организация, която се бори за правата на жените. За да защитава професионално каузите на дамите Димитрана кандидатства в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и става една от първите българки, на които е признато правото да упражнява адвокатската професия.

Голямата мечта на Димитрана жените у нас да имат право на глас. След дълга борба и с помощта на царица Йоана, през януари 1938 е обнародван нов избирателен закон, според който „избиратели са всички български поданици, навършили 21-годишна възраст, мъже и жени. Последните – ако са омъжени, разведени или вдовици“.

Първият ни подводен археолог

Днес едни от най-големите археологически открития, включително златни съкровища, са открити от жени. С името на дама се свърза и подводната ни археология.

Люба Огненова (17 юни 1922 г. – 18 ноември 2012 г.) е първата жена-подводен археолог у нас, а може би и изобщо първата жена – археолог в България. Нейната специалност е античната история и тракийската култура. Завършва история и класическа филология с профил археология в СУ „Св. Климент Охридски“. Монографията й за античната бронзова пластика, издадена на френски, е водещо изследване в света по темата. Заедно с проф. Велизар Велков Огненова работи по разкопките в Несебър, като тя се гмурка наравно с опитните водолази.

Организира и провежда редица подводни археологически изследвания край брега на Несебър, заради което е обявена за почетен гражданин на града.

standartnews.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.