„Полет на сетивата“ е озаглавена съвместната изложба с абстрактни графики на джазмена Васил Петров, с живописните импровизации на цигуларя Мичо Димитров и приказните картини на художничката Юлиана Павлова. Откриването ще се състои на 2 март от 19 ч. в залата на Центъра по себепознание „Орфей“ в София, бул. „Пейо Яворов“ 18. Това е поредната им съвместна изложба от няколко години насам, научи ДУМА от Маргарита Тошева, артистичен и събитиен мениджър.
За Юлиана Павлова е чест признанието на Нeгoвo Крaлскo Височeствo Принц Кoнсoрта на Дaния Хенрик, който притежава нейна творба. След завръщането си в България продължава сътрудничеството си с галерия „Фантазмус“ в Дания. Творбите на Юлиaна Павлова представляват нова смесена техника на рисунък върху метал. Тя съчетава студенината на метала с топлината на светлината, която полихромно се пречупва в неговата студена повърхност. С тази техника творбите сякаш оживяват, стават едно цяло и се впускат във вихрен танц. Юлиана Павлова е посветила своите картини в тази изложба на любовта, която побеждава всичко, извисявайки се над проблемите и даряваща хармония и наслада на сетивата. Красива, цветна фантастика. Към нейното олицетворение – непреходната женственост, приказна и неустоима.
Васил Петров отдавна радва публиката не само с кадифения си глас, но и с изящни деликатни рисунки. Неговите графики често са определяни като истинно въплъщение на душевността на автора им. В тях има изискана линия и музикална ритмичност на щриха, които градират и понасят зрителя в развитието на формите и контраста на светлините. Среща с една чиста, фантазна и тържествуваща реалност, която носи радост, вълнение и приповдигнато усещане за възторг. В картините си Васил Петров изявява друго свое лице. По време на изолацията най-много му липсва сцената, но използва времето си, за да се отдаде на дългогодишното си хоби – изобразителното изкуство. Така се раждат най-новите му, изключително интригуващи и интуитивни творби.
Виртуозният цигулар и композитор Мичо Димитров продължава пътешествията си в измислената страна на приказни замъци и интимно сгушени селски църкви. Живописният му похват да „зида“ сградите в специфичен музикален ритъм превръщат приказката в реалност. Класическата архитектоника на тези композиции се родее по свой начин с най-доброто в музикалната класика.
