Наскоро собственикът на хижа „Иван Вазов“ в Рила Венцислав Златарев обяви война на любителите на моторни шейни, които се движат из защитени територии в планините. По думите му в Европа няма човек, който би си и помислил да използва нерегламентирано моторна шейна в национален парк.
Министерството на околната среда и водите (МОСВ), на чието подчинение са националните паркове, призна пред „Дневник“, че проблемът през последните пет години е станал сериозен. Използването на тази техника в интензивния зимен туристически сезон създава сериозни предпоставки за злополуки и застрашава живота и здравето както на нарушителите, така и на посетителите.
Съгласно Закона за защитените територии, карането на моторни шейни е забранено, с изключение на случаите, свързани с обслужване на хижи, съоръжения и провеждане на спасителни акции. От трите национални парка („Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“) най-сериозен е проблемът с карането на моторни шейни в национален парк „Рила“, уточняват от МОСВ и допълват, че в национален парк „Пирин“ този проблем също е значим.
За противодействие на нерегламентираното движение на моторни шейни държавата разчита на ежедневното присъствие на терен на служителите от парковата охрана, а през активния зимен туристически сезон дирекциите на националните паркове предприемат и допълнителни мерки, изразяващи се в регулярни акции с участие на служители на МВР, при които се разполагат съвместни екипи в най-проблемните точки в парковете, където са основните подходи за движение на шейните към високите части на планините.
Недофинансирането спъва решаването на проблема
От МОСВ обаче се оплакват, че заради ограничения човешки и технически ресурс, както и заради „изключителната ангажираност“ на служителите от националните паркове с редица други задачи, това не им позволява да провеждат масирана и успешна борба с моторните шейни. Допълва се, че усложняващо обстоятелство бил и фактът, че нарушителите управляват шейни без регистрационни номера и наличието на каски им осигурява анонимност, под прикритието на която си позволяват да не спират при подаден сигнал от служители на дирекциите на националните паркове, включително от служители на МВР.
Не без значение е фактът, че става въпрос за мощни моторни шейни, които се управляват безразсъдно по пресечени високопланински и лавиноопасни места, с високи скорости, което е предпоставка за много сериозни инциденти. От екоминистерството припомнят, че в Рила са регистрирани тежки инциденти с преобърнати шейни и съответните последствия за управляващите ги, като например в местността Долен Чанак, връх Песоклива Вапа, по маршрута от местността Премката към х.“Белмекен“ (2019 г.) и смъртен случай в района на Седемте рилски езера.
Управляващите моторни шейни редовно избягват проверки от страна на парковата охрана, дори когато те се осъществяват със съдействието на органите на МВР, изтъкват от МОСВ и допълват, че през последните години дори са регистрирани случаи на физически посегателства върху паркови служители, защото обикновено нарушителите се движат по двама-трима души, засичани са групи по 7-8, дори по 12 души.
Държавата от години уж взима мерки, а нарушителите се чувстват все по-безнаказани
Наблюдава се тенденция към увеличаване броя на притежателите на моторни шейни. Като пример може да се посочи курорта „Боровец“, където има повече от 60 работещи моторни шейни, предлагани на туристите срещу заплащане. Практикуващите тази дейност по правило разполагат с бързи машини с мощност над 100 к.с., чувстват се безнаказани и постоянно създават предпоставки за тежки инциденти.
Анализът на МОСВ на нарушенията през последните години, свързани с нерегламентираното движение на моторни шейни в национален парк „Рила“, показва, че те съставляват 50% от всички нарушения, регистрирани от парковата охрана. Например за 2020 г. от общо констатирани 85 нарушения, 40 са за нерегламентирано преминаване с моторни шейни. Особено уязвими са районите в парков участък (ПУ) „Белово“, в частност местността Белмекен, ПУ „Говедарци“ и най-вече циркуса на Седемте рилски езера.
От екоминистерството посочват, че през 2018 г. са изпратили писмо до МВР, с което е поискано да бъде предоставена информация дали подлежат на регистрация кросови мотори, АТВ и моторни шейни. МВР отговаря, че превозни средства, които не участват в пътното движение, съгласно изискванията на Закона за движение по пътищата, не са задължени да бъдат регистрирани по този закон.
От МОСВ изтъкват като възможна мярка за минимизиране на проблема въвеждането на подходящи обозначения на моторните шейни, получили разрешение за ползване на територията на парковете.
Все пак през последните години се наблюдава положителна тенденция добросъвестните любители на природата да се ангажират активно в противодействието на нерегламентираното движение на моторни шейни в защитени територии. Показателно е например, че само на 3 март 2021 г. са постъпили 25 обаждания на зеления телефон на Дирекция на национален парк „Рила“ за преминаване на група от моторни шейни през защитена територия. В това отношение от МОСВ настояват посетителите на планините да подават сигналите приоритетно на дежурните телефони, тъй като Националната система 112 в тези случаи само препредава информацията на парковата администрация, което води до известно закъснение при реакцията. Не е за пренебрегване възможността подателите на сигнали да бъдат включени и като свидетели в процеса по налагането на глоби на нарушителите.
Отдавнашен проблем обаче е, че сигналите на хората не могат да доведат до сериозни наказания заради трудното проследяване на моторните шейни без обозначителни номера, а единственият начин да се стигне до санкция е нарушителите да бъдат хванати „на местопрестъплението“, което е трудно в рамките на огромна защитена територия, охранявана от едва няколко души. Глобите за успешно идентифицираните водачи на моторни шейни варират. За нарушения по Закона за защитените територии (каквито са природните и националните паркове) те са от 500 до 5 хил. лв. за физическо лице и от 1000 до 10 хил. лв. за едноличен търговец или юридическо лице. Санкциите се определят от директора на парковата администрация.
Част от колегите хижари на Венцислав Златарев също са „вдигнали ръце“ от моторните шейни, но не са склонни да се присъединят към „войната“, обявена от него. Едва ли обаче могат да бъдат винени, след като горе в планината те са сами срещу „напастта на шейнарите“. Напълно нормално е да се страхуват да не се превърнат в жертви на насилие. Причината за всичко това е безсилието на българската държава.
Допълнителен проблем е, че засяга местообитанията на важни за съхраняването им видове, като балканската дива коза, през трудния за оцеляване период на годината и е сериозен фактор за намаляване на тяхната популация. Безпокойството, причинено от шума и движението на моторни шейни, води до по-бързото изчерпване на енергийните запаси на дивата коза и популацията търпи по-големи зимни загуби. Жертва са и други едри бозайници, като глухарите, условията на чиито местообитания също се нарушават.
