Общественото богатство е ограничено единствено от времето

Сривът на фондовия пазар дойде бързо и яростно, опустошавайки меме акции (придобилите култов статут в социалните мрежи – бел. прев.) от рода на GameStop, крипто схеми за бързо забогатяване и SPAC-ове (компаннии за придобиване със специална цел – бел. прев.) Лидерът в сектора Robinhood (платформа за търговия – бел. прев.), подхранван от стимулиращите пандемични чекове за населението, е добър показател за ексцесията. Акциите й му се сринаха с почти 80% от пика си през август. Моментът е добър да се запитаме: Какво представлява богатството и, по-важното, как можем да го запазим, пише Анди Кеслър за Wall Street Journal.

Как да създадете трайно богатство е изненадващо просто: Правете повече с по-малко. Винаги е било истина, винаги ще бъде. Индустриалната революция бе резултат от прилагането на знания за замяна на конете с парната мощ, понижавайки разходите както за облекло, така и за глобалните превози. Компютрите, с информация, вградена в евтин силиций, все още не са изместили библиотекари, секретарки, лекари и др. Тези ръстове на производителността са двигателите на прогреса, за голямо огорчение на отричащите растежа, пропити от манията по устойчивостта, антикапиталисти.

Ето един парадокс. Ако не сте проспали курса по икономика, значи сте научили за кривите на търсенето и предлагането, и че когато цените се понижат, предлагането трябва да спадне, за да се възстанови равновесието. Но в днешната дигитална икономика, когато разходите намаляват, ние всъщност получаваме повече предлагане, какъвто е случаят със силициевите чипове, съхранението на данни и интернет връзката.

Попитах автора и икономист Джордж Гилдър за създаването на богатството. „Богатството е най-вече знание“, казва той. „Нека си го кажем, пещерният човек е имал достъп до всички материали, с които разполагаме днес. Следователно икономическият растеж е учене, което се изразява чрез „кривите на ученето“ за срива на разходите, движени от пазарите. И все пак тези криви се отхвърлят от икономистите. Гилдър казва, че информацията, а не материалите, движи растежа: „Ако блъснете кола, цялата й стойност изчезва, въпреки че всички молекули са налице.”

Друг парадокс е убеждението, че предприемачи като изпълнителния директор на Tesla Илон Мъск и изпълнителния директор на Meta Марк Зукърбърг са водени от алчност въпреки благотворителните характеристики на капитализма. Членът на Конгреса Александрия Окасио-Кортез от Ню Йорк, показвайки неразбирането си за икономиката, каза през 2020 г.: „Никой никога не прави милиард долара. Милиард долара се вземат.“ Забелязали ли сте, че тези, които най-много критикуват капиталистите, са твърде мързеливи, за да бъдат капиталисти?

Гилдър й възразява: „Капитализмът не е само система за стимулиране, при която предприемачите реагират механично на наградите и наказанията. Той е информационна система, управлявана от разкриването на изненадващи истини, иновацията. Ако креативността на предприемачите не беше изненада, социалистическото планиране щеше да работи.” Карл Маркс преди и сенаторът Бърни Сандърс (дем.) сега не разбират производителността! Някои скорошни изненадващи истини: иРНК, невронните мрежи, квантовите изчисления.

Тези два парадокса са свързани, казва Гилдър: „Можете да запазите богатството си само ако сте готови да го дадете на други.“ Помислете за това. Ако имате знания и капитал, единственият начин да създадете богатство е да инвестирате в неща, които намаляват разходите за потребителите и се плъзгат надолу по новите криви на знанието. Всъщност, предоставяйки нещо, което потребителите ще намерят за продуктивно – iPhone, софтуер за изкуствен интелект – предприемачите разширяват богатството на своите клиенти. Това е, което аз наричам обществено богатство. Капитализмът не е алчен, той е най-искрената форма на благотворителност. За съжаление твърде много капитал се преразпределя, преди да може да бъде инвестиран и предоставен на други под форма, която увеличава богатството.

И така, богатството е знание, но, обяснява Гилдър, „най-голямото ограничение за процесите на учене е времето. Времето е това, което остава оскъдно, дори когато всичко останало е в изобилие. Фед може да печата пари, но не може да печата време.“

Вместо това, онова, което Федералният резерв направи със своята политика на нулеви лихвени проценти, е изкривяване на времето що се отнася до пазарите. Когато лихвите са нулеви, всички редове в електронната таблица за възвръщаемостта на инвестициите мигат в зелено, тъй като времевите хоризонти на инвеститорите се изтласкват и капиталът се прилага за по-далечни идеи. Парите към рискови предприятия, непублични инвестиции и първични публични предлагания преливат. Въздушни таксита? Електрически камиони? Пазари на незаменяеми токени? У-ху! Всичко това е супер, стига да разбирате двойните рискове: иновациите не работят и времевите хоризонти се свиват, когато лихвените проценти се покачват. Нещо като сега, след като Фед най-накрая обяви увеличение на лихвите, започващо през март. Сбогом на нулевите лихви.

Гилдър заключава: „На практика парите действат като токенизирано време и задават ритъма на прогреса през невежеството на човека към бъдещето.“ Наистина мрак. Инвестирането работи най-добре, когато бъдещето е непознаваемо, за разлика от последните няколко години, когато инвеститорите приемаха, че всичко ще работи перфектно.

С повишаването на лихвите от Фед вярвам, че през следващите няколко години инвеститорите трябва да внимават с преследването на мечтите си. Те трябва да търсят реални, а не въображаеми криви на знанието. В дългосрочен план богатството се създава чрез инвестиране в учене, знание и производителност. Не се фокусирайте върху търсенето или предлагането. Вместо това мислете за икономиката като за система, захранвана от знания. Идеите са безкрайни, предлагането им също, а значи и общественото богатство – въпрос е само на време.

По статията работи: Петър Нейков

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.