„Канал Истанбул“ е един от основните приоритети на Ердоган през последните години, а през изминалиите седмици, заради войната в Украйна, турският президент изглежда все по-решен да осъществи голяма си мечта, въпреки многото опоненти на проекта.
Грандиозният канал, който трябва да свързва Черно и Мраморно море, ще е с дължина 45 километра, най-тясната му част ще е с ширина 275 метра, а дълбочината му ще е 21 метра. Движението ще се извършва в четири ленти във всяка посока. Над него ще преминават 6 моста. Прогнозната му стойност бе 15 милиарда долара преди година, а днес вече се говори за цифри като 45 милиарда долара. Строителството му ще отнеме поне 6 години.
В Турция темата за „Канал Истанбул“ е силно поляризирана. Проектът няма особено голяма обществена подкрепа, а кметът на Истанбул е един от най-отявлените му противници.
Привържениците на канала смятат, че той силно ще облекчи трафика през Босфора, където кораби се налага да чакат с дни, за да прекосят, а трафикът се е увеличил с 15 пъти от средата на миналия век.
Освен това той ще създаде хиляди работни места и увеличи корабния трафик през Турция, носейки печалба на държавата.
Друг аргумент е, че е възможно да има позитивен ефект върху проблема с т.н. „морски сополи“ в Мраморно море. Слузта, която се образува в морето е в резултат на пренасищането на водораслите с органични вещества, задушава морските обитатели и убива живота в морето. Привържениците на проекта смятат, че отварянето на още един канал ще помогне за нормализирането на морската флора.
Какво са „морските сополи“ от Мраморно море?
Противниците на проекта обаче са много. Сред тях са еколози, учени, част от обществото и кметът на Истанбул Екрем Имамоглу. Основните причини те да се противопоставят на канала са следните:
Разликата в солеността на Черно, Мраморно и Бяло море е доста голяма, 18%, 26% и 38%. Отварянето на канала рязко би променило солеността на Бяло море и Черно море, което несъмнено ще има негативни последици върху морската флора и фауна.
Изграждането на „Канал Истанбул“ ще има ефект върху естествените течения между Черно и Мраморно море. Учените се притесняват, че каналът ще се превърне в сифон. Ще изсмуква водата от Мраморно море, която е силно замърсена, и тя ще се влива в Бяло и Черно море. Това неминуемо ще има негативен ефект върху флората и фауната и в Черно, и в Бяло море, тъй като слузта от Мраморно море задушава морските видове.
Освен това кислородния баланс на водата ще бъде нарушен и ще започне процес, известен като „аноксия“. Това винаги е свързано със огромен стрес за водорасли, планктон и морските обитатели.
Кметът на Истанбул Екрем Имамоглу е сред основните противници на проекта, защото около 40% от водните ресурси на Истанбул се намират в европейската част на града, именно там от където ще минава канала. От „Съюзът на камарите на инженерите в Турция“ вече предупредиха, че проектът ще унищожи най-значимия водоизточник на Истанбул – язовир „Сазлъдере“.
Последната доза критики към канала дойде от военни ветерани, които изразиха съмнение, че тъй като новия канал няма да попада под действието на международни споразумения, това ще позволи нерегламентирано преминаване на военна техника и кораби.
Освен всичко това, със започването на проекта, като член на Съвета на Европа от 1950 година, Турция нарушава Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания, по известна като Бернската конвенция. Турция погазва и Конвенцията за опазване на Черно море от замърсяване, подписана от нея през 1992 година в Букурещ. Според тези конвенции Турция би трябвало да иска съгласие от другите Черноморски държави.
Всичко това подсказва, че въпреки голямото желание, все още не е напълно ясно дали Ердоган ще успее да реализира грандиозния си проект. Със сигурност няма да е толкова лесно, колкото турският президент иска и се очаква в международното пространство тепърва да започне по-задълбочена дискусия по темата.
