„Един ден има живот… и тогава изведнъж се случва смърт.“ Така започва „Изобретяване на самотата“, книга, събрала най-личните прозрения на Пол Остър върху отношенията баща – син. От 8 април на български език в превод на Иглика Василева!
Първата част на „Изобретяване на самотата“ (232 стр., цена: 18 лв.) разкрива чувствата и спомените на Остър след смъртта на баща му, един саможив, откъснат от семейството, резервиран и студен човек. „Като всичко останало в живота му, той виждаше и мен единствено през мъглата на собствената си самота“. Но когато получава съобщение за смъртта му, авторът прави неочаквано признание: „Знаех, че трябва да напиша нещо за баща ми и че ако не действам бързо, целият му живот ще изчезне заедно с него“. Под напора на желанието да „спаси“ живота на баща си, Остър оставя изникналата върволица от спомени за забравени, доста странни, дори неприятни преживявания да превземе страниците на тази вълнуваща книга. Във втората част гледната точка се отмества от личността на Остър като син към неговата роля като баща. Чрез мозайка от образи, съвпадения и асоциации той споделя размисли върху раздялата със сина си, върху умиращия си дядо, но най-вече върху самотната природа на писателското творчество.
Пол Остър е сред най-уважаваните и интригуващи имена на съвременния роман. За последните три десетилетия американският писател е белязал безвъзвратно върховете на постмодерната литература в нейния едновременно смущаващо интелектуален, но и дълбоко човешки триумф. След като „изобретява самотата” с първото си литературно произведение, Остър създава прочутата „Нюйоркска трилогия” – три своеобразни детективски истории за тънката граница между лудостта и нормалността, между целостта на една идентичност и нейната разруха. Романи като „Музика на случайността“, „Книга на илюзиите“, „Тимбукту” и „Левиатан” маркират неуморното търсене по магистралите на най-опасната спирала, която има само една посока – към сърцевината на човешкото. През 2018 г. „Колибри“ издаде „4 3 2 1” – монументална творба, определена от критиката като „изумителен шедьовър” и „най-внушителния, удовлетворителен, ярък и сърцераздирателен роман” на големия американски романист.
