Инж. Албена Ангелова: Строителството е сектор с голям потенциал за позеленяване

Инж. Албена Ангелова e заместник-председател на УС и изпълнителен директор на „Главболгарстрой Холдинг“ АД. Родена е на 7 януари 1972г в Самоков. Тя е строителен инженер от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), специалност „Пътно строителство“. Притежава магистърска степен по икономика от Университета по национално и световно стопанство (УНСС). Част от екипа на „Главболгарстрой“ е от 2008 г., като главен експерт и  директор на дирекция „Инженеринг и офериране“ . От 2015 г. до днес е заместник-председател на УС и изпълнителен директор на „Главболгарстрой холдинг“ АД. Отговаря за оперативното ръководство на цялата холдингова група. В ресора ѝ попадат решенията, касаещи техническите и административните въпроси, съпътстващи реализацията на различните проекти, по които групата работи.

От миналата  година строителната индустрия у нас, а и в цял свят, е изправена пред сериозни предизвикателства  заради ускоряването на инфлацията, поскъпването на строителните материали, високите цени на енергията. В същото време пред нея  стои и задачата да ограничи  негативното си въздействие върху  климата, заложено в Зелената  сделка на ЕС. Как се справя индустрията с тези предизвикателства?

Строителният сектор безспорно е изправен пред огромни предизвикателства през последните години. Той беше един от сериозно засегнатите сектори от пандемията COVID-19, независимо че в България (за разлика от други страни в ЕС) браншът никога не е бил под пълна забрана да изпълнява дейността си. Компаниите трябваше в спешен порядък да въведат драстични мерки за реорганизация на работата с цел да гарантират защитата на живота и здравето на служителите си.

Създадохме необходимите условия, за да продължим да работим, като същевременно се изправихме пред огромното предизвикателство да се борим и с постоянно нарастващите цени на строителните суровини и материали, както и с тези на енергията и горивата. Днес имаме изцяло нови цени на материалите, които на практика не могат да бъдат сравнявани с тези отпреди няколко месеца, да не говорим за години.

Секторът търпи огромни загуби, тъй като той е сравнително консервативен, не дотам адаптивен по същността си. Всички знаем, че поетапното изпълнение на всяко инвестиционно намерение е бавен процес, а когато планираш един проект при определени условия и след това се наложи да го реализираш при напълно нови такива, загубите са неизбежни. Същевременно не само в България, а и в Европа и в целия свят очакванията са, че именно нашият бранш ще бъде мотор за излизане от кризата.

В допълнение към това на европейско ниво фокусът на дебатите е върху темата, че строителството е един от секторите с най-голям потенциал за „позеленяване“. Ние искаме да бъдем по-зелени и да изпълняваме дейността при възможно най-високи екологични, технологични и продуктови стандарти, но това предполага огромни допълнителни инвестиции, които е предизвикателство да осигурим в наши дни. Не трябва да забравяме и факта, че браншът осигурява заетост на огромен брой хора. Така например през 2020 г. на ниво ЕС секторът е предложил работни места на 22 млн. души. В тези трудни моменти е важно да бъдем отговорни към нашите служители.

Компанията Ви планира да изгради завод за преработка на строителни отпадъци. Бихте ли разказали повече  за проекта, къде ще се намира заводът и как ще работи?

„Главболгарстрой“ развива в партньорство с водещи университети, изследователски и технологични организации от Западна Европа и България проект за изграждане на мобилно съоръжение за рециклиране на строителни отпадъци и производство на висок клас вторични продукти и материали. С този проект се стремим да разработим, въведем в експлоатация и да демонстрираме ефективността на кръгово системно решение за управление на строителните отпадъци, което възприема цялостен и интегриран подход в съответствие с йерархията за управлението им, а именно превенция, подготовка за повторна употреба, рециклиране, оползотворяване на енергия и депониране. Фокусът на проекта е върху преобладаващата минерална част от потока отпадъци, която за България е оценена на над 75% и се състои главно от керамика, бетон, асфалт, скални материали и стъкло.

Срещате ли подкрепа от местната власт  за проекта?

Както вече споменах, съоръжението е мобилно. То може да бъде разположено в различни общини, дори на територията на други съседни на България държави, а при необходимост и на големи текущи строителни обекти. Идеята му е да бъде налично там, където има нужда от подобна инсталация. Тя може да съдейства за справянето с проблема с постоянно нарастващото количество депонирани отпадъци, както в големи общини като София, така и в малки общини, които не разполагат със съоръжения за рециклиране.

Някои общини са консервативни по отношение разполагането на подобни инсталации на територията на техните общини, но именно с това се борим и ние – с необходимостта да бъдат променени нагласите у хората. Дейността на тези съоръжения не само ще допринесе за справянето с проблема с отпадъците, но и ще носи със себе си имиджови и социално отговорни ползи. Всички заедно ще се научим да ценим суровините и материалите и ще търсим все повече възможности да влагаме вторични продукти от висок клас, които в момента са дефицит на пазара.

Възможно ли  е кръговият подход към строителните  материали да се превърне в  известно решение на проблема с нарушените вериги за доставка  и поскъпването на строителните  материали и в какъв срок  би могло да се случи това?

Не само е възможно, а това е един от пътищата за справяне с нарушените вериги за доставка. Срокът за постигане на това е пряко свързан с темата за създаването на конкурентен, ликвиден и динамичен пазар за вторични строителни продукти и материали. Необходимо е всички ние да положим усилия да увеличим търсенето и предлагането на рециклирани материали, които са доказали ефективността си. В същото време употребата им спестява огромни количества въглеродни емисии от производството им, както и хиляди допълнителни тонове отпадъци, които са навсякъде около нас.

Готова ли е строителната индустрия у  нас да направи подобен преход  в използването на строителните  материали?

Не сме готови, но сме амбицирани да вървим с големи крачки напред. Необходими са инвестиции, необходима е подкрепа, както административна от страна на публичните власти и институциите, така и финансова. Важно е да бъдат подкрепяни проекти, които гледат в тази посока и целят постигането на подобни, важни за обществото ни, резултати. Подобна инвестиция ще оправдае разходите си и ще подкрепи прехода към по-зелена, независима от ресурсите и устойчива Европа.

Доколко компаниите  в Европа и света възприемат  кръговият подход в строителството, има ли вече добри примери в това отношение?

Да, има много примери. Ние имаме удоволствието да работим с едни от най-големите индустриални лидери на пазара в това направление. Същевременно, имаме честта да създадем общ екип с водещи представители на академичните и изследователски среди в Европа, които са наши партньори. Те са нашите най-важни и ценни съветници. Науката върви напред с бързи темпове, а индустрията трябва да съумява да се докосне, възползва и реално да приложи в практиката си тези решения. Налагането им ще промени света. Ще бъде жалко ние да изостанем и да не инвестираме средства, усилия и експертиза за налагането на тези важни технологични решения и процеси, които ще създадат по-добри условия на живот за следващите поколения.

В коментар по актуалните проблеми пред строителния бранш, свързан с поскъпването на строителните материали и допълнителното нарушаване на веригите за доставка заради войната в Украйна, инж. Добромир Щилянов, член на управителния съвет на „Главболгарстрой холдинг“ АД и председател на Управителния съвет на „Главболгарстрой“ АД отбеляза, че при някои строителни материали ръстът на цените е почти 100%, при други тенденцията на поскъпване продължава, но не толкова рязко.

„Цената на арматурната стомана се покачи рязко след началото на конфликта в Украйна заради очакван дефицит. В България има два завода, които произвеждат арматурна стомана, но и двата почти не работят. Строителните компании разчитат на внос от Турция и Украйна. Проблемът е, че вносът от Турция е на квотен принцип и се изчерпва бързо. Въпреки това към момента е силно да се каже, че има дефицит на материала, по-скоро става дума за спекула с цената“, счита той. Динамиката на цените създава напрежение за строители и инвеститори, тъй като те трябва да предплащат строителните си материали, които имат дял от 60% до 65% от себестойността на създавания продукт, а това ги натоварва финансово.

„Покачването на цените на строителните материали и суровините оскъпява и крайния продукт с между 35% и 40%. Към това се прибавя дефицитът на работна ръка, който е голямо предизвикателство за строителния сектор. Цените на труда нарастват заради инфлацията, което също води до поскъпване на крайния продукт. Някои строители и инвеститори не успяват да се справят с поскъпващите материали и са принудени да забавят проектите си. Ако не се стигне до индексиране на договорите, те просто няма да се случат, тъй като ще донесат загуби за десетки милиони лева на строителите, те едва ли ще могат да си го позволят“, коментира Щилянов. 

По статията работиха: автор Божидарка Чобалигова, редактор Бойчо Попов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.