Как се появява голфът и защо е бил забранен по улиците на Ню Йорк?

На 6 март 1457 г. кралят на Шотландия Джеймс II забранява на гражданите да играят футбол и голф.

Начало на голфа: Кога и къде започва голфът?

Твърди се, че шотландците са играли тези игри по улиците и църковните дворове, вместо да практикуват умения за стрелба с лък за задължителното си военно обучение.

„Нито една част от страната не трябва да се практикува футбол, голф или други подобни безсмислени спортове, освен за общото благо и за отбраната на страната“, се казва в кралския декрет.

Тази забрана е първият официален писмен документ, в който се споменава играта, наречена голф. Но какво представлява тя?

„Има както писмени, така и визуални доказателства, че в миналото е имало спорт, който е приличал на съвременния голф“, коментира пред History.com историкът Ранд Джерис, който е бивш директор на музея и библиотеката на голфа на Американската голф асоциация.

По думите му през 15-и и 16-и век са разпространени две основни разновидности на играта. Едната се играе върху големи площи на открито, а другата – по улиците на селата и градовете. Историците обаче са сигурни, че в средата 16-и век се е практикувал спорт, който е вкючвал удар на топка със стик на дълги разстояния до дупка в земята.

Съществува дори и тематична литература от тази епоха. Книгата Vocabula, публикувана през 1636 г. в Абръдийн от шотландския учител Дейвид Ведърбърн, включва най-ранните описания на играта, включително и първото споменаване на дупката за голф.

През 1744 г. Почетната компания на голфърите в Единбург записва 13 правила за своя турнир в Лейт Линкс. През следващите 100 години тези правила са приети от повече от 30 клуба във Великобритания.

Първият опит да се създаде стандартизиран набор от правила е дело на Кралския и древен голф клуб на Сейнт Андрюс, който представя консолидиран кодекс на правилата на голфа през 1899 г. През същия този период се сформира и Голф асоциацията на Съединените щати в Ню Йорк. Правилата ѝ се доближават значително до тези на клуба на Сейнт Андрюс.

Според Джерис през 80-те години на 19-и век е имало масово движение за създаване на ръководни органи за спорта, но голф общността се противопостави на единния набор от правила. По онова време всяко състезание разполага със собствени разпоредби.

Първото визуално доказателство за голфа е картина от Сейнт Андрюс, Шотландия, датираща от 1740 г. На нея се виждат четирима голфъри и двама кадита (помощници, които пренасят стиковете и останалото оборудване). Старият курс в Сейнт Андрюс, който се смята за най-старото игрище в света, е типичното голф игрище на пясъчно крайбрежие.

„Всяко голф игрище в света е имитация на релефните форми, които се срещат по шотландското крайбрежие. Много от най-добрите американски голф игрища, като Оукмънт и Уингд Фут, заимстват елементи от шотландския пейзаж, реорганизират ги и ги пресъздават в върху американската природа“, казва Ранд Джерис.

Сейнт Андрюс може да е известен като „домът на голфа“, но китайските историци твърдят, че техните предци са играли играта много преди шотландците.

Експонат от 2006 г. в Музея на наследството на Хонконг излага доказателство, че хората в древен Китай са играли версия на голф, наречена chuiwan, или „хитбол“, още през 1368 г. Музеят показва част от свитък на династията Мин, озаглавен „Есенен банкет“, на който се виждат членове на императорския двор, удрящи топка към дупка в тревата.

Експозицията включва и книгата „Уан Дзин“ („Наръчник на играта с топка“), публикувана през 1282 г. В нея са описани правила за игра, която наподобява много на играта на голф.

Джерис обаче е скептичен към изводите, направени от китайските учени.

„Всяка култура е имала игра с пръчка и топка. Въпросът е какви елементи на тази игра с пръчка и топка трябва да са на мястото си, за да се нарече голф. Те са играли на затворено игрище, където са удряли топката към определена цел.

Понякога тя е била дупка в земята, а понякога – не. Като цяло на картините се вижда една бухалка. Така че, ако една част от вашата дефиниция за голф е, че те трябва да използват множество стикове, които са специализирани за конкретен удар, тогава не бихте го нарекли голф“, казва историкът.

„Ако голфът се играе върху голяма площ с множество дупки, всяка от които представлява различно предизвикателство, тогава не можете наистина да наречете това, което китайците са практикували, голф“, добавя той.

Американската връзка с голфа е тясно свързана с Шотландия. През август 1743 г. 21-годишният търговец на роби Дейвид Деас получава една от първите документирани пратки на оборудване за голф в американските колонии — 432 топки и 96 стика, изпратени от Порт Лейт до Чарлстън. Деас е израснал, играейки играта на Лейт Линкс в Шотландия, където са установени първите правила на голфа.

Първият американски голф клуб в Южна Каролина изгражда игрището Харлестън Грийн през 1841 г., а робите са използвани като кадита.

Първото споменаване на голфа в Америка обаче е много по-рано-  през 1659 г. чрез холандска наредба във Форт Ориндж, щата Ню Йорк (днешния град Олбани). Играта е забранена по улиците, защото причинява „големи щети на прозорците на къщите, а също така излага хората на опасност от нараняване и противоречи на свободата на обществените улици“.

Чарлз Блеър Макдоналд, който е посещавал университета Сейнт Андрюс в Шотландия, се смята за „бащата“ на американските архитекти на голф игрища. През 1893 г. Макдоналд построява голф клуб Чикаго, който е първото игрище с 18 дупки в страната.

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.