„Благословени са спуканите гърнета, защото те пропускат светлината.“ – Мишел Одиар
Днес, 21 април, излиза от печат „Кинцуги. Изкуството на устойчивостта“ (превод: Красимир Петров, 256 стр., цена: 24 лв.) Кинцуги е японско изкуство за поправяне на счупени предмети чрез подчертаване на пукнатините, върху които се нанася фин слой злато. Изкуството на устойчивостта е умението да лекуваме нанесените на душата ни рани, без да прикриваме белезите, да се вглеждаме в себе си, без да се боим от несъвършенствата си. И двете изискват много внимание, търпение и съсредоточаване. Ден след ден, седмица след седмица предметът и душата биват почиствани, превързвани, обгрижвани и лекувани, докато не засияят и не започнат да излъчват светлина.
Изкуството кинцуги ни приканва да приемем непостоянството на нещата. Да се отворим за непознатото, несъвършеното, за синхроничностите, за случайността… Целта е да постигнем онова, което японската философия нарича мушин но шин, „мисъл без мисъл“ (му: „нещо/празнота“, шин: „сърце/ум“ ) и което призовава към освобождаване на ума. В това отношение кинцуги е чудесна метафора на битието: колелото се върти, животът е непредсказуем! Селин Сантини предлага, вместо да се опитваме да разбиваме с глава заключени врати, да се оставим на изумлението, защото понякога се отваря съседната врата…
Селин Сантини е (р. 1976) е френска писателка и блогърка, води курсове по личностно развитие и арт терапия, както и работилници към училищата Монтесори. Удостоена е с Наградата на професионалната устойчивост, Наградата на журито на Рестарт, литературната награда на фондацията Манпауър, Златната награда на Наутилус Бук, и е финалистка в 2 категории на наградата на Индипендант Аудиобук в САЩ. Преведена на 10 езика, обогатена с притчи, съвети и упражнения, с примери и факти от биографията на авторката, книгата „Кинцуги. Изкуството на устойчивостта“ проследява процеса на емоционалното и психологическото изцеление и чрез метафората на японското изкуство превежда читателя през всички етапи на една оздравителна терапия.
