Китай ще търси двойници на Земята извън Слънчевата система

След като изпрати изследователски апарати до Луната и до Марс и построи своя собствена космическа станция, Китай обръща поглед към по-далечните космически обекти.

Очаква се скоро китайските учени да публикуват подробни планове за първата мисия на страната за откриване на екзопланети – такива, които се намират извън Слънчевата система, съобщава списание Nature.

Мисията ще има за цел да изследва планети в други части на Млечния път с цел да се открие такава, която е подобна на Земята –  обикаляща в обитаемата зона на звезда, точно както нашата планета около Слънцето.

Астрономите смятат, че подобна планета, която те наричат Земя 2.0, би имала правилните условия за съществуване на течна вода и, вероятно, на живот.

Повече от 5000 екзопланети вече са открити в Млечния път, предимно с телескопа на НАСА Кеплер, който беше използван в продължение на 9 години, преди да му свърши горивото през 2018 г. Някои от планетите са със скалиста структура, подобни на Земята, обикалящи около малки звезди от типа на т. нар. „червени джуджета“, но нито една не отговаря на критериите за Земя 2.0.

„С настоящите технологии и телескопи е изключително трудно да се намери сигнал за малки, подобни на Земята планети, когато техните звезди-домакини са един милион пъти по-тежки и един милиард пъти по-ярки“, казва астрофизикът от Научния институт за екзопланети на НАСА в Калифорния Джеси Кристиансен.

Китайскатата мисия, наречена Земя 2.0, се надява да промени това. Тя ще бъде финансирана от Китайската академия на науките и вече е приключила ранната си фаза на проектиране. Ако бъде одобрен от експертна група през юни, екипът на мисията ще получи финансиране, за да започне изграждането на сателита, с който ще се извършват наблюденията.

Екипът планира да изстреля космическия кораб с ракета Long March преди края на 2026 г. Сателитът Earth 2.0 е проектиран да носи седем телескопа, които ще наблюдават небето в продължение на четири години. Шест от телескопите ще работят заедно, за да проучат съзвездията Лебед-Лира в същия участък, наблюдаван и от телескопа Кеплер.

„Полето Кеплер е „ниско висящ плод“, защото имаме много добри данни от там“, казва астрономът Джиан Ге, който ръководи мисията Земя 2.0 в Шанхайската астрономическа обсерватория на Китайската академия на науките.

Телескопите ще търсят екзопланети, засичайки малки промени в яркостта на звездата, които показват, че пред нея е преминала планета. Използването на множество малки телескопи заедно дава на учените по-широко зрително поле от един голям телескоп, като Kepler.

Шестте телескопа на Земя 2.0 заедно ще наблюдават около 1.2 милиона звезди в участък от 500 квадратни градуса, което е около пет пъти по-широко от „зрителното поле“ на Кеплер. В същото време мисията ще може да наблюдава по-тъмни и по-далечни звезди, отколкото спътника за изследване на транзитни екзопланети на НАСА (TESS), който изследва ярки звезди близо до Земята.

„Капацитетът на нашия спътник за изследване на небето ще е 10-15 пъти по-мощен от този на телескопа Кеплер на НАСА“, казва Ге.

Седмият инструмент на спътника ще бъде гравитационен телескоп с микролещи за изследване на т. нар. „измамни планети“ – свободно движещи се небесни обекти, които не обикалят около нито една звезда, както и на екзопланети, които се намират далеч от своята звезда, подобно на Нептун в Слънчевата система.

Телескопът ще се насочи към центъра на Млечния път, където се намират огромен брой звезди, и ако стартът му е успешен, ще бъде първият гравитационен телескоп с микролещи, който работи от космоса.

„Нашият сателит може по същество да проведе преброяване, което идентифицира екзопланети с различни размери, маси и възрасти. Мисията ще осигури добра колекция от експериментални планети за бъдещи изследвания“, казва той.

НАСА стартира Кеплер през 2009 г. с цел да разбере колко често в нашата галактика се срещат планети, подобни на Земята. За да потвърдят, че една екзопланета отговаря на критериите, астрономите трябва да измерят времето, необходимо за обиколка около нейното слънце.

Такива планети трябва да имат орбитален период, подобен на земния, и да преминават през своите слънца около веднъж годишно. Челси Хуанг, астрофизик от Университета на Южен Куинсланд в Тувумба, казва, че учените се нуждаят от поне три транзита, за да изработят точен орбитален период, който отнема около три години за събиране на данни, а понякога и повече, ако има пропуски.

Но четири години след началото на мисията на Кеплер, части от оборудването се провалиха, което направи телескопа неспособен да се взира в един участък от небето за продължителен период от време.

„Кеплер беше на крачка да открие някои наистина подобни на Земята планети“, казва Хуанг, която е работила с екипа на Земя 2.0 като консултант за симулация на данни.

Мисията може да добави още четири години наблюдения които, комбинирани с данните от Кеплер, биха могли да помогнат да потвърдят кои екзопланети са наистина подобни на Земята. „Много съм развълнуван от перспективата да се върна в полето на Кеплер“, казва Кристиансен, който се надява да проучи данните от Земя 2.0, ако бъдат предоставени.

Джиан Ге се надява да намери поне дузина планети, които приличат на нашата. Той казва, че планира да публикува данните в рамките на една или две години след събирането им.

„Ще има много данни, така че имаме нужда от цялата помощ, която можем да получим“, казва той. В неговия екип вече влизат около 300 учени и инженери, предимно от Китай, но Ге се надява да се присъединят и други астрономи от цял свят. „Земя 2.0 дава възможност за по-добро международно сътрудничество“, казва изследователят.

Европейската космическа агенция също планира мисия за търсене на екзопланети, наречена Planetary Transits and Oscillations of Stars (PLATO), като се очаква тя да стартира през 2026 г.

Дизайнът на PLATO има 26 телескопа, което означава, че ще има много по-голямо зрително поле от Земя 2.0. Но сателитът ще измества погледа си на всеки две години, за да наблюдава различни региони на небето.

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.