Динко Димитров
Бабата и внучето в хола се затишиха. Дядото надникна да види какво се случва и ги завари гушнати на дивана да си четат приказки. По-скоро бабата четеше, а малчуганът скришом поглеждаше към топката. Беше се поуморил малко и нямаше против да си почине, а при бабите винаги е хубаво.
Дядото се заслуша. Бяха стигнали до баснята на Стоян Михайловски за орела и охлюва. Поучителната история разказваше за високомерния орел, който гледа с презрение на жалкото мекотело, дръзнало да се появи там, където не му е мястото. И на него му я бяха чели като малък, но сега нещо го накара да се замисли.
Не начинът, по който е достигната целта, го впечатли, а въпросът чии са високите сини планини и кой има право да ги обитава. И, второ, хареса му упоритостта, с която ощетеното от природата създание е постигнало своята мечта – поне веднъж да погледне света от друга гледна точка. За разлика от хипопотама, например, който и до днес си стои доволен и непоклатим в блатото.
Но нямаше време да продължи, защото внучето прекъсна позакъснелите му разсъждения. Беше го усетило и настойчиво му подаваше топката да си играят.
28.IX.2020
