5 години ни делят от първото издание на книгата „Слънце след буря“ – есета от Георги Томалевски, в чийто роден дом е обявена българската Крушовска република по време на Илинденското въстание. Днес тя отново вижда живот благодарение на Стоян Ковачев, предаде репортер на БГНЕС.
Георги Томалевски – груба фалшификация е, че в Македония няма българи
Георги Томалевски е роден на 16 септември 1898 г. в град Крушево в неосвободената още от турско робство Македония, в семейство на родолюбиви българи, които превръщат дома си в щаб на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. Днес този дом е музей на въстанието и победилата десетдневна Крушовска република, но от него най-старателно е заличена всяка българска следа, премълчават се и имената на собствениците му.
След погрома на въстанието семейството се заселва в София, където шестгодишният тогава Георги прекарва целия си живот до смъртта си през 1988 г. Това е живот, който преминава през всички бурни събития, разтърсили страната от 1903 до 1988 г. Неговият девиз е: „Над всичкото древно знание и световна мъдрост, над всичко теософско и оклутно, аз съм патриот българин“.
Цялото си образование той получава в София. Средното си образование завършва след края на Първата световна война, когато е демобилизиран от българската армия. След това продължава следването си в специалност „Физика, астрономия и метеорология“ на СУ „Свети Климент Охридски“.
През 1926 г. е публикувана първата му творба „По свещената пътека – отломки от часове на размисъл“, включваща поеми и проза. Още с най-ранните си изяви в литературата и журналистиката, той е забелязан и оценен. Мненията за него варират от най-ласкави и хвалебствени до остри и отрицателни. Всяка следваща власт изисква от него промяна в желаната от нея посока, но той никога не се пречупва, затова е смятан за „неудобен“, „неуместен“ и дори „опасен“.
Георги Томалевски е брат на члена на Задграничното представителство на ВМРО Наум Томалевски. След разцеплението й на михайловисти и протогеровисти, Томалевски подкрепя последните, макар и да не е активен член.
По отношение на Македонския въпрос той пише:
„… правителствата на Гърция и Югославия под егидата на крал Александър Карагеоргиевич водят асимилаторска политика и задачата е да унищожат всички спомени там, че е имало българи…“
„… не е позволено във века, в който живеем да се фалшифицира историческата истина. Такава груба фалшификацията е твърдението, че в Македония не е имало българи…“
9 септември 1944 г. заварва Томалевски като директор на Трета девическа гимназия, предложено му е да стане министър, но той отказва.
Голям удар за Георги Томалевски е обявяването на македонските българи и населението на Пиринския край за македонска нация. За него тя не съществува, тя е натрапена насилствено по политически причини и чужди интереси. В личния паспорт на Георги Томалевски е написано: Роден в град Крушево, Югославия; народност – македонец. Той го поправя: Роден в град Крушево, България; народност – българин. Томалевски никога не приема този срам. В Сърбия той е осъден на смърт, ако се реши да премине българо-югославската граница.
„Слънце след буря“
Книгата на Томалевски вижда отново бял свят благодарение на усилията на Стоян Ковачев, който по принцип няма нищо общо с книгоиздаването.
„Георги Томалевски ме откри, не съм го търсил. На един мой рожден ден получих подарък книгата „Слънце след буря“ в оригинал от 1946 г. Още първата вечер след рождения ден, прочитайки едно от неговите есета, разбрах, че това е нещо специално и естествено почувствах необходимостта да споделя с приятели това, което съм прочел. Оказа се, че книгата е издадена в 2 000 екземпляра, почти не се намира, само в антикварни книжарници и е много трудно това прекрасно знание да може да бъде споделено. Така се роди идеята да направя второ нейно издание“, сподели пред БГНЕС Ковачев.
Процесът по издаването отнема 5 години, през които той успява да получи правата от неговите наследници, които живеят на различни континенти.
„Слънце след буря“ представлява сборник от есета. Георги Томалевски е един от първите български есеисти. Впечатли ме силата на кратките форми. В рамките на едно есе от 3-5 страници той засяга общочовешки теми, които са вечни. Прави го по начин, по който те вълнуват и те подтикват да го прочетеш отново, и отново, независимо каква религия изповядаш, независимо какви са политическите ти възгледи, независимо какъв е твоят образователен ценз – те вълнуват общочовешки и са много близки до всеки един от нас“, заяви Ковачев.
Той определи „Слънце след буря“ като настолно четиво, което трябва да стои на нощното шкафче. Тя трябва да стигне и до хората на високи управленски позиции.
„Хора, които всеки ден взимат решения за съдбите на по-големи маси от хора и които трябва да си дават сметка за контекста. Защото тук се говори за хората, но и за контекста, в който ние живеем. А той, последните 2000 години не се е променил много, той е такъв какъвто е. Да, ние имаме склонността да смятаме, че всичко започва от нас и нашите проблеми, нашето ежедневие. Нашата действителност е най-тежката, защото тя не е статистика, а е съдба, но когато си на определена позиция не можеш да си позволиш лукса да си късоглед, а в случая, тази книга с много вещина, много кратко и умело отваря очите“, заяви в интервю за БГНЕС издателят на „Слънце след буря“ Стоян Ковачев. /БГНЕС