Честит празник, юристи!

16 април е обявен за Ден на Българската конституция и професионален празник на юристите в България.

Денят се отбелязва от 1991 г. по инициатива на Съюза на юристите в България. На тази дата през 1879 г. е приета Търновската конституция – първата българска конституция, която се превръща в законодателна основа за обществено-икономическото развитие на новоосвободената държава.

Събитието се случва във Велико Търново след Берлинския конгрес (13 юни-13 юли 1878 г.). Официалното й наименование е „Конституция на Българското княжество”. Създадена е след конституциите на Гърция, Сърбия и Румъния, но в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.

Учредителното събрание, свикано на 23 януари 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно чл.4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство”.

Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др.

От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля.

Любопитен факт е, че в документа няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „поданици”.

 

Честит празник на всички юристи!

 

от Kmeta.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.