Вера Немирова: В операта мислим с мозъка на театъра

Световноизвестната оперна режисьорка Вера Немирова поставя в морската столица „Дама Пика“ от Чайковски, с която започва юбилейната програма за 75-годишнината на Държавната опера във Варна през 2022 г. Предпремиерните спектакли са на 15 и 16 април от 19 ч. в ДО – Варна, премиерата е на 26 юли от 21 ч. в рамките на „Опера в Летния театър“ на ММФ „Варненско лято 2022“.


– Госпожо Немирова, „Дама Пика“ – 2022, във Варна има своята виенска предистория с вашата постановка във Виенската Щатсопера през 2007 г. и възстановката й в началото на тази година на сцената на един от най-престижните оперни театри в света. Защо ви интригува „Дама Пика“?

– Във Виенската Щатсопера „Дама Пика“ имаше периодически няколко възстановки след премиерата през 2007 г., под диригентската палка на Сейджи Озава, от когото научих много в процеса на работа. Много интернационални оперни величия са играли в тази постановка – Аня Силя и Нийл Шиков, Мартина Серафин, Ангела Деноке, Надя Кръстева, Грейс Бамбри. Възстановката през 2015 г. бе с Александър Антоненко в главната роля и Мариана Липовшек – като старата Графиня, а сега, през 2022 г., участваше руски състав. Маестро Валерий Гергиев доведе целия солистичен състав на Мариинския театър във Виена – Олга Бородина бе Графинята, Лиза – Елена Гусева, Томски – Алексей Марков, Дмитрий Головин бе Герман и т.н. И ето сега, само 3 месеца по-късно, си позволявам лукса във Варна да направя изцяло нов прочит на „Дама Пика“, който обръща много повече внимание на психологическата страна. „Дама Пика“ е силна психологическа драма, но също така и разтърсваща социална трагедия, в която светът на богатите не отрежда място и право на любов на един беден и обикновен човек като Герман.

– Драматургията на операта хвърля светлина върху други аспекти, в сравнение с предшестващата я едноименна повест на Пушкин. Различията в сюжетното действие ли са причина за това?

  • Една от причините. Другата, разбира се, е самата музика, а тя е много силна. Либретото е написано от брата на Чайковски – Модест, но композиторът също има дял в него, като му придава своя собствена нотка. При Пушкин Герман е студен, пресметлив и още от самото начало търси печалбата, докато Герман на Чайковски е чувствителен и наистина влюбен в Лиза. Той е раздвоен между две страсти – любовта към една недостижима за него жена от висшето общество и страстта към хазартната игра, на която се поддава в един момент и това причинява гибелта му. Но не Герман, а Графинята е централният образ, затова и операта се казва „Дама Пика“. Бившата „Московска Венера“, обаятелна светска дама и страстна картоиграчка, която среща своя смъртен ангел в Герман, а той се оглежда в нея като холограма… За да изтръгне тайната на печелившите три карти от нея и да се сдобие с необходимото богатство, той трябва да изпълни „дяволското условие“ да й се отдаде. Оплетени съдбовно в любовния триъгълник на Ерос и смърт, тримата герои – Герман, Графинята и Лиза, намират фаталния си край. Любовта и смъртта са големите теми на изкуството въобще, в операта да вземем образите на Кармен, Дон Жуан, Дама Пика…
  • Момент от репетиция на „Дама Пика“ Снимка Красимир Тодоров/БТА

– С какви иновативни решения ще изненада „Дама Пика“ – 2022, на Вера Немирова?

– Основната презумпция, която отличава коренно „Дама Пика“, е разбирането за операта като театър, в операта мислим с мозъка на театъра. А маестро Павел Балев, искам да подчертая, има специална трактовка за всеки такт, както и сериозни музикални изисквания към всеки изпълнител. Това се покрива напълно с моя начин на мислене и това творческо единомислие е прекрасна предпоставка да навлизаме все по-дълбоко в същината на нещата. Творческият процес тръгва от най-дълбокото и се развива отвътре навън, той не е привнесена реалност, а проникновено вникване във взаимоотношенията между персонажите, които трябва да се решат по нов, съвременен начин. Този подход е изведен, освен в музикалната и режисьорската интерпретация, също в хореографията, сценографията и костюмите.

Заедно с хореографката Анна Пампулова откриваме творбата и намираме движенчески език на тялото за всеки персонаж и за хоровия ансамбъл, а индивидуалната работа на Анна с танцьорите прави от сцената „Пастушок“ истински шедьовър.

Сценографията и костюмите също са важни, те дават първия поглед. Нашият сценограф и костюмограф Юлиян Табаков, много интересен и своеобразен талант, внася нова, ярка естетика в „Дама Пика“. Със своята изчистена визия тя помага както на изпълнителя да се експонира по-добре на сцената, така и на костюма да разкаже ясно характера на героя. От друга страна, тази абстрактност прави нещата по-трудни за мен, защото трябва да работя перфектно с 28-те солисти, става дума за два, някъде и за три солистични състава.

Всеки жест, всеки поглед, всяко състояние се откроява като в обрамчена картина. В началото беше много трудно, но всички са всеотдайни и окрилени, така че нашият репетиционен процес е много креативен. Благодарна съм, че всички проявяват истинско доверие към мен като режисьор и към целия постановъчен екип.

 

(Из интервю на Виолета Тончева с Вера Немирова, предоставено на ДУМА)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *