Лазаровден е!

Лазаровден е християнски празник, който носи името на Свети Лазар. Името Лазар е символ на здраве и дълголетие.[1] Лазар е бил приятел на Иисус Христос.[2] Когато умира, четири дни след неговата смърт той е възкресен.[1] Бог казва „Лазаре, стани!“, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.[2]

Лазаровден се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.[3]

На този ден се изпълнява обичаят Лазаруване.[4] Младите жени, наречени „лазарки“,[4] берат цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница (на следващия ден). Момите са пременени в традиционни фолклорни носии.[1] Те обикалят къщите на селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет.[1][4] Стопанинът на дома ги дарява с яйца, пари, плодове и дребни подаръци. В миналото на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.[1]

Венец на лазарка, хвърлен в реката

Основните песни на Лазаровден са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Но и тук, в къща където има ерген или мома за женене, в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви:

Тук сме чули, разбрали, Лазаре,

че има ерген и мома, Лазаре,

я ергена женете, Лазаре,

я момата годете, Лазаре… [5]

Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение както от участничките, така и от жителите и гостите на селата и градовете. Вярвало се е, че мома, която не е лазарувала, не може да се омъжи.[4] Затова е било задължително всяко момиче от селото да лазарува.[1]

 

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *