Вчера Главният архитект на Столична община се оплака, че планът за управление на Витоша не позволява ремонти и модернизацията на лифтовете в парка.
Здравко Здравков смята, че действащият от 2005 година план е много рестриктивен и не допуска изграждане на нови съоръжения. Той добави, че среща сериозна съпротива и неразбиране, че планът трябва да се коригира, защото блокира всички намерения на Столична община да се подновят Княжевският и Драгалевски лифтове.
„Направиха се доста опити за управление на този План, но винаги се среща сериозно неразбиране в необходимостта да бъде коригиран, така че да може да се развива планината по начин, който да е екологичен и да дава възможност лифтовете да бъдат ремонтирани.
Имаме от едната страна План, който ни е казал какво може и какво не може, от друга страна е желанието на Столична община да се стартират действия, които да дадат възможност и Княжевският, и Драгалевският лифт да бъдат ремонтирани“ коментира Здравков пред БНР.
Природен парк Витоша всъщност има изготвен, но все още неприет 7 години, нов План за управление
През 2014 година започна разработване и актуализацията на изтичащият план за управление на парк Витоша. Той е приет през 2005 година и е със срок на действие от 10 години, тоест е изтекъл в края на 2014 г.
На 30 октомври 2015 година готовият нов и актуализиран план за управление на Витоша е предаден от възложителя – Дирекцията на природен парк Витоша, за одобрение в Министерство на околната среда и водите. За изготвянето му са платени 600 хиляди лева.
От тази дата вече 7 години планът отлежава в министерство на екологията.
Основната причина той да не се одобри от Министерски съвет е острата реакция на екологичните зелени организации. Те бяха много разочаровани, че не успяха да спечелят обществената поръчка за изготвянето му и всячески бойкотираха плана. Недоволството на зелените е, че в новия план, освен мерки за съхранение на природата и запазване на двата резервата Бистришко бранище и Торфено бранище, се допуска и възможност за подмяна и модернизация на лифтовете на Витоша.
Отделно новият план позволява ремонт на съществуващият сграден фонд в парка – хотели, хижи, заведения и почивни станции, но без да се увеличава капацитета им като леглова база и места за хранене.
Зелените настояват още да се направи допълнителна екологична оценка на плана. Тук обаче е много важно да се каже, че план за управление на защитена територия, какъвто е Природен парк Витоша, всъщност е екологичен документ. Той определя нормите и режимите тези територии.
Отделно новият план задължава за всяко съоръжение, независимо дали е ремонт на сграда или подмяна на лифт, да се прави екологична оценка и оценка за съвместимост със зоните по Натура. Процедури, които са незаобиколими. Такива са разпоредбите в плана и Закона за защитените територии.
Липсата на законово изискване и необходимост от екологична оценка на новия план за управление на Витоша се доказва от следния факт. На 30 декември 2021 година Министерски съвет, с Решение 894, утвърждава плана за управление на парк Българка. Цената е 2,6 милиона лева – 4 пъти повече от този на Витоша. Той е изработен от екип с ръководител настоящият зам. министър на екологията Тома Белев. Планът на Българка няма екологична оценка, въпреки че през парка минава обходният път на Габрово и тунела под Шипка, и има сериозно засягане на околната среда и местообитанията.
От това решение става ясно, че няма нито законово основание, нито логика в единия случай да се изисква екологична оценка, а в другия не.
Главният архитект на Столична община и кметът Йорданка Фандъкова би трябвало да знаят, че новият план за управление на Витоша е готов, преминал е и е приет на публични обществени обсъждания. Единствено остава да бъде одобрен от Висшият експертен екологичен съвет /ВЕЕС/ в Министерство на околната среда и водите и утвърден с решение на Министерски съвет, както е процедирано с плана на парк Българка.
Не е добре за управляващите, ако се окаже, че планът на парк Българка е приет, защото Тома Белев е станал зам. министър на екологията. Ако е така, това ще е изключително лош знак, че върховенството на закона зависи от властовите възможности на определени персони с политическо влияние.
