Статуята на Света София е един от символите на столицата. Цялата композиция е 26 метра, а самата статуя е 8 метра, като тя е езическа алегория на християнската светица, предаде репортер на БГНЕС.
Фигурата тежи около 5 тона, като е съставена от над 160 части. В дясната си ръка държи венец от лавър и дъб, а в лявата са поставени монети. Те са символ на благоденствието на нацията. Върху нея е кацнала сова, която е символ на знанието и мъдростта.
Изработена е за 9 месеца, а окончателно е сглобена на 27 декември 2000 година. През 2001 година е позлатена. Цената на монумента с позлатяването надхвърля 200 000 долара, като те са платени от бюджета на Столична община. Построена е по инициатива на тогавашния кмет Стефан Софиянски.
Поставена е на мястото на някогашната западна порта на града, която е била част от древна Сердика. По-късно на мястото е била църквата „Свети Спас“, но храмът е бил унищожен по време на англо-американските бомбардировки над София, извършени през 1943 година. След идването на комунистите на власт мястото отново е променено. Там е издигната статуя на съветския лидер Владимир Ленин, която е премахната след промените от 1989 година.
Днес София празнува.
Преди 143 години на тази дата Учредителното събрание в Търново обявява София за столица на Княжество България. По това време София има население от едва 16 000 души, разделена е на няколко махали и единствената представителна сграда е сградата на бившия турски конак. На 22 декември 1879 г. е издаден Указ на княз Александър Батенберг за създаване на първи градоустройствен план на столицата. Въпросният план очертава и регулира развитието на строителните граници на града.
Центърът на града се измества от джамията към площада на улица Съборна.
Постепенно София от „чиновнически град“ (по думите на Константин Иречек) се превръща в пълнокръвен главен град на модерната българска държава като задава тенденциите за градското развитие и култура в българските земи въобще. Центърът на града започва да се измества от джамията към площада около улица Съборна, където се пресичат основните пътни артерии на града. Това е естествен ход на урбанизацията като търсената модернизация е деклариране на категорично скъсване с османските традиции и поемане по пътя на европейското развитие.
Културният живот в столицата намира своя апогей след построяването на Народния театър през 1907 г., а ключов за българския модернизационен и урбанизационен проект се оказва построяването на бароковата сграда на Софийския университет, открита през 1935 г.
През 1934 година се обозначени и новите предградия, първите в историята на града.
В навечерието на Първата световна война София вече има население от 113 000 души като през 1918 г. населението скача на близо 200 000. С Наредба- закон за София от 1934 г. се реорганизират всички обществени служби и стопански предприятия като градът наброява вече 287 976 души. Застроената площ възлиза на 42 кв. км. срещу 15, 4 кв. км през 1924 г., а заедно с присъединените села- Подуяне, Слатина, Драгалевци, Красно село, Обеля, Надежда, Орландовци и Малашевци- достига до 57 кв. км. Интересен факт е, че в Наредбата от 1934 г. Слатина и Малашевци са обозначени като „предградия“, термин, характерен преди всичко за западния тип град.
Целенасочената държавна политика по съграждането на столичния град, както и цялостния процес на урбанизация, индустриализация и инфраструктурни промени, довеждат до това, че само за периода 1887- 1946 г. населението на София нараства 14, 1 пъти, а на т. нар. Голяма София (след нейното създаване през 1938 г.) се падат 36, 2 % от общото за страната нарастване на градското население. През 1946 г. жителите на София достигат 366 801, през 2001 г.- 1 173 988 души, през 2011 г. – 1 359 520 души, а според последното преброяване от 2021 г. в българската столица живеят 1 549 000 души. Практически между първото и последното преброяване в България, населението на София нараства над 50 пъти. Данни, които недвусмислено разкриват динамиката на софийската история, ключовото и доминиращо място на София в общото историческо развитие на България в модерната и постмодерната епохи.
Гербът на София е създаден през 1900 година, като той става символ на града.
Тези процеси личат и в девиза на герба на столичния град- „Расте, но не старее“ (добавен през 1911 г). Гербът е създаден през 1900 г. от младия тогава художник Харалампи Тачев, за да бъде използван на всемирното изложение в Париж през същата година. Символиката на герба включва средновековен щит разделен на четири части. В горното ляво хералдическо поле е изобразена Улпия Сердика, в горното дясно поле- църквата св. София, в долното ляво поле- планината Витоша, и в долното дясно поле- златен балдахин над статуята на Аполон (символ на лечебните минерални извори в града). В центъра на щита е добавен по- малък щит с лъв, копиран от открит в Търново медальон, който символизира и приемствеността между двата града като столици на България. Над щита има крепостна корона. През 1928 г. са добавени лавровите клонки от страни на щита. През времето на социализма към герба на града е добавена червена петолъчка в крепостната корона, но след 1990 г. тази промяна е премахната и гербът се връща към автентичния си вид. /БГНЕС
