Гергьовден (Гѐргювден, Гѐргевден, Гю̀рговден, Джу̀рджовдън)[1] в България се нарича денят, в който се чества Свети Георги Победоносец на 6 май. Обявен е за официален празник в Република България, както и за Ден на храбростта и Българската армия. Чества се и като Празникът на овчаря.
Денят на храбростта започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване.
Празникът се чества на 6 май, но е официално учреден на 9 януари 1880 г. от княз Александър I Батенберг[2]. По-рано, на 1 януари[3] е учреден и военният орден За храброст – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле.
През 1946 г. комунистическото управление прекъсва традицията на празника, обявявайки го само за „Ден на пастира“. Традицията е възстановена на 27 януари 1993 г. с постановление № 15 на Министерския съвет.
Основна статия Свети Георги Победоносец
На този ден Българската православна църква чества деня на Свети Георги Победоносец – мъченик за християнската вяра, загинал през 303 г. при управлението на римския император Диоклециан.
Гергьовден е петият най-празнуван имен ден в България, след Цветница, Ивановден, Архангеловден и Стефановден, отбелязван от 235 243 души към 2017 г., според НСИ[4]. Той е имен ден на хората с имената Георги, Генчо, Гергана, Гергина, Гинка, Ганка, Ганя, Ганчо, Георгия, Габриела, Габриел и производните им.
