Извършен е държавен преврат на 19 май, 1934

Днешният 19 май е важна дата от българската нова история. Никой, обаче днес в медиите не се сети да я спомене. Хора, които не знаят историята си, трудно вървят напред. Следва стар текст:
Деветнайстомайците
На днешния 19 май, но в 1934 София осъмва с военни блокади на улиците. Извършен е държавен преврат против Народния блок, от Военния съюз и политическия кръг „Звено”, начело с политическия ветропоказател Димо Казасов. Премиер става Кимон Георгиев. Извършителите на преврата правят нещо нечувано – на 13 юни 1934 забраняват всички партии със Закона за забрана на политическите партии. Но това невиждано действие се посреща с одобрение от почти целия народ – тогава и сега, българите не харесват политиците си, въпреки, че ги избират свободно и законно на власт. Това е тежко противоречие за почти всички българи – до днес!
Деветнайстомайците извършват няколко противоречиви акции – установяват дипломатически отношения със Съветска Русия. Посланик в Москва е изпратен проф. Дим. Михалчев от БАН, а тук посланик става Фьодор Разколников. Разколников няколко години по-късно бяга във Франция, където е убит от НКВД.
Изключително противоречиво деветнайстомайците забраняват ВМРО и осъждат задочно на смърт Иван Михайлов, което е подкрепено от част от българите, уморени от постоянните атентати по улиците. Но друга голяма част от българските патриоти виждат в това предателски поклон към Югославия, както точно се случва. Отношенията между двете страни се подобряват, но за сметка на поробената Македония.
В средата на септ. 1934 крал Александър Караджорджевич, прочут враг на България посещава София със съпругата си. Българските власти са в ужас как да ги запазят от ВМРО. Взети са изключителни мерки, които успяват – цар Борис развежда гостите пеша из стария град в Пловдив и го води в Евксиноград. Тогавашният британски посланик в Белград Хендерсън се среща с краля в края на септември 1934 в Дедине /белградски квартал, където се намира кралският дворец/ и му изказва радостта си, че се е върнал жив от София. Отговор: „Не съм и мислил за това. По-скоро във Франция може да ми случи нещо”.
Александър сякаш е предчувствал какво го чака в Марсилия, където пристига с крайцера „Дубровник”.
В Марсилия Владо Черноземски от ВМРО наказа със смърт българомразеца!
Деветнайстомайците за мен са отрицателни политически герои от нашата история. Но те винаги ще бъдат неизменна част от България, добри или лоши. И тук е тъжното – днес НИТО ЕДНА ГОЛЯМА МЕДИЯ, нито един човек, поне публично в моето полезрение, не се сети за тази някогашна българска страница.
Това значи, че българите са забравили историята си – тази част от нея.
Хора, които не знаят историята си, трудно вървят в настоящето.
На сним. Цар Борис, Крал Александър и Кимон Георгиев, септ. 1934 Източник: неизвестен