Как се раждат количките за пазаруване и защо хората не ги харесвали?

Раждането на количките за пазаруване в началото на 20-и век помага за настъпването на една ера на масово потребление и дава възможност на хранителните магазини и на марките да разширят своите продукти, без клиентите да се притесняват за това как ще пренесат нещата си до колата.

Как се раждат количките за пазаруване и защо хората не ги харесвали?

За да привличат вниманието на клиентите и да стимулират техните сетива, докато бутат колички из магазина, марките започват да поставя анимационни герои върху кутии, да използват ярки опаковки и закачливи лога.

Количките също така стимулират възхода на импулсивното пазаруване, казва пред CNN Business Андрю Уорнс, преподавател по Американска литература в Университета на Лийдс.

„Количката за пазаруване е това, което позволи бързото прелитане от предмет на предмет,“ казва Уорнс.

В началото обаче купувачите били предпазливи с количките за пазаруване, за голяма изненада на човека, който е отговорен за превръщането им в част от ежедневния живот.

„Смятах, че ще постигна незабавен успех,“ казва в телевизионно интервю през 1977 г. Силван Голдман, собственик на хранителен магазин от Оклахома, който е считан за бащата на съвременната количка за пазаруване. „Бях много ентусиазиран относно количката за пазаруване.“

В първия ден, в който те се появяват в магазините му, Голдман очаквал дълги опашки от хора, които чакат, за да ги използват. „Имаше хора, които пазаруваха, но нито един не използваше количка.“

Жени казваха: „Не, бутали сме достатъчно бебешки колички, няма да бутаме колички и в магазините,“ казва Голдман. Мъжете пък смятали, че бутайки количка ще изглеждат слаби.

„Мъже пък казваха: ‘С моите големи ръце аз мога да нося кошниците си, няма да бутам едно от тези неща,'“ разказва той.

Появата на супермаркетите

Създаването на количките за пазаруване се случва в период, в САЩ се повяват супермаркетите.

Преди супермаркетите клиентите посещавали своя квартален магазин, където служител подавал продуктите през гишето или пък ги извиквали за доставка.

Супермаркетите на самообслужване, които са разработени за първи път от Piggly Wiggly в Мемфис през 1916 г. и позволявали на клиентите да вземат сами продукти от рафтовете, започват да заменят този модел.

В следващите десетилетия, когато все повече американци започват да шофират, в нови предградия започват да отварят по-големи супермаркети с паркинги.

Въпреки че потребителите разполагали с коли с багажници и нови хладилници у дома, в които да запазват продуктите свежи за по-дълъг период от време, те продължавали да пазаруват с кошници в магазините и не желаели да се запасяват.

„Започваш самообслужването с кошница, но когато хората вече започват да карат коли, искаш да купуваш повече, отколкото можеш да носиш,“ казва историкът и автор Сюзън Страсър.

Верига хранителни магазини в Тексас предлагала колички за пазаруване в началото на 20-и век, но те не набират популярност, отчасти защото кошниците били считани за аристократични.

„Имало някакъв вид неудобство клиентите да бъдат молени да бутат колички из магазините,“ казва Уорнс.

Сгъваем стол на колела

Голдман, който е пионер в сферата на супермаркетите в Оклахома с веригите Standard Food Markets и Humpty Dumpty, забелязал, че клиентите спират да пазаруват, след като кошницата им се напълни или стане прекалено тежка.

Първото му решение било служители на магазина да предлагат втора кошница на клиентите и да задържат пълната на касата.

 

През 1936 г. обаче на Голдман му хрумва идеята за количка. С помощта на майстор той прикрепва колела към сгъваем стол и слага кошница отгоре.

Той също така смятал, че предлагането на количка на клиентите ще ги накара да пазаруват повече, което пък ще увеличи продажбите на компанията.

Голдман основава Folding Basket Carrier Co. (която днес носи името Unarco и частично е собственост на Berkshire Hathaway) и пуска обява в местен вестник, уведомявайки клиентите за своето изобретение.

„Можете ли да си представите как обикаляте просторен супермаркет, без да ви се налага да носите тежка пазарска кошница в ръка?“ се казва в рекламата.

Първоначално обаче ползващите количките за пазаруване били малцина.

За да убеди клиентите да ги използват, Голдман наемал хора, които обикалят из магазините с колички за пазаруване и ги пълнят.

Клиентите започнали да следват примера на тези подставени лица и не след дълго всички магазини на Голдман вече били оборудвани с колички. Скоро след това той започнал да продава колички на други супермаркети на цена от 6 или 7 долара.

Мениджърите на магазини първоначално не желаели да купуват количките, защото се притеснявали, че децата ще ги повреждат или ще се стига до злополуки.

Голдман облекчава тези страхове, като прави промоционални клипчета, в които демонстрира правилния начин за използването на количките за пазаруване. Няколко години по-късно той представя количка за пазаруване с място за сядане за дете.

Няй-голямата промяна в количката за пазаруване идва през 1946 г., когато Орла Уотсън от Канзас Сити патентова „телескопичната количка“, което позволява струпването им една зад друга, с което се облекчава проблемът със съхранението.

Според Уотсън всяка от новите колички заемала място колкото една пета от сгъващите се колички на Голдман.

Голдман реагира, като патентова собствена версия, наречена Nest Kart.

Голдман и Уотсън дори стигат до съдебна битка заради патента, но в крайна сметка сключват споразумение, съгласно което Голдман има правото да лицензира телескопичната версия на количката за пазаруване.

Напускането на магазина

Основният дизайн на количката за пазаруване не се е променил много от тогава. През 60-те години са добавени колани към местата за сядане на деца, въпреки че това не предотвратява хилядите инциденти с колички за пазаруване с деца всяка година.

„Трудно е количката да бъде подобрена като дизайн,“ казва Уорнс. „Металът е устойчив. Мястото за сядане на дете е брилянтно решение за пазаруване с малко дете. Количките могат да влизат една в друга, така че се транспортират лесно“.

Вероятно най-голямото развитие при количките за пазаруване на по-късен етап и това как се озовават извън магазините.

Снимка: Pixabay.com

Колички за пазаруване често били откривани в задни улички, реки и гори, което накарало законодателите в страната да започнат да налагат регулации и глоби на компаниите, чиито колички са се отклонили от магазините им. По въпроса има написана дори книга, в която се описват всички странни места, на които са откривани колички за пазаруване.

Количките се появяват като лога на сайтове за електронна търговия и дори в творба на уличния артист Банкси.

Количките също така се превръщат в символ на градската среда и бедността, като често са използвани от бездомници, които съхранява и транспортират вещите си с тях.

Източник

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.