„Българският е универсален език, защото спада към т. нар. аналитични езици – надраснал е падежите, като вместо тях се използват предлози за връзка между думите, съдържа суфикси за определителен член, и е освободен, от към глаголен инфинитив при изразяването на преизказни и несвидетелски действия, притежавайки най-сложната глаголна система, с неповторима конструкция при формирането на бъдеще време.
Ето защо, въпреки относителността на човешките слухови вкусове, Българският език е един от най-благозвучните езици на планетата, той е по-силен тоново от всички славянски езици, включително и от руския, който между впрочем, произхожда от българския. Нашите гласни и съгласни съчетания звучат ясно и отчетливо, притежавайки всички основни звукови тонове, ето защо Българският е ясен и силен, и затова, той е един мъжествен език! Това е така, защото Българският език е автохтонен, тоест това е език, който отдавна се е преобразувал от конструкция на синтетичност към аналитичност, еволюирайки, още преди хиляди години, като пътешествието му започва преди възникването на Стара Велика България.
Никъде всред народите, с които е бил в съприкосновение, никога той не е претърпявал промяна, а точно обратното.
Хиляди години преди Христа, единствено траките са имали аналитична форма на език без падежи, какъвто е, и Българският език, така че тяхната обща, изначална, хронологична и семантична езикова „взаимовръзка“, действително е много вероятна.
Българският език е прецедент в езикоеволюцията, през историята на човечеството, защото е грандиозна по рода си, езикова, лингвистична, и каузална революция!
Наистина, може ли, да се направи заключението, че древните българите са сторили едно от най-големите възможни чудеса на земята?
Всички световни езиковедски експерти знаят, че има един единствен фактор, който непоколебимо и абсолютно достоверно дава информация за съдбата на един народ – неговия език!
Историческите източници, надписите, археологическите артефакти – всичкото това може да бъде откраднато, фалшифицирано и манипулирано, но не и езика!
В Българският език има девет глаголни времена, като той съдържа и единственото в света – „бъдеще, предварително в миналото време“, ето пример: „Щял съм бил да ходя“.
Английският език, за който се твърди, че също има „много“ идиоми, – това са устойчиви словосъчетания, които не се променят във времето, в действителност притежава няколко пъти по-малко идиоми, отколкото българския език.
Затова, да се знае, да се говори, и да се пише на български език е истинска привилегия, защото като българин или българка, всеки от нас, общува на един от най-красивите и благозвучни езици, който съществува на планетата!“
/Борислав Ралинов/
Източник Фейсбук-Снежи Тодорова
